Марина Чамуркова представя колекция, събирана с години

Известният фотограф Марина Чамуркова от Велико Търново реди изложба от 40 портрета за 40-годишният си юбилей. Лъчезарната болярка е в трескава подготовка на експозицията, която ще бъде открита навръх рождения и ден -26 октомври в изложбените зали „Рафаил Михайлов“ в старата столица. Творбите ще останат на показ до 11 ноември.

„Реших вместо на парти, да събера приятелите си на изложба. Това ще е моят подарък за мен самата, както и за тях. На фотосите съм запечатала лицата на хора на всякаква възраст и професия. Сред тях има известни общественици, интелектуалци, бизнесмени. В изложбата съм включила портрети на председателят на Общинския съвет на Велико Търново Венцислав Спирдонов, шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов и съпругата му – директорът на „Култура и туризъм“ в Общината Нелина Църова, бизнесменът и мой баща Веселин Чамурков, издателят Нейко Генчев, зам.кметът на болярския град Ганчо Карабаджаков, именития джаз музикант Антони Дончев“, издава част от изненадата Марина Чамуркова.

Тя обещва, че експозицията ще е интересна, защото освен портретни снимки, е подбрала и фотоси на специфичните лица на музиканти, художници, лекари, както и на деца.

„Портретите не са снимани специално за изложбата, а са правени във времето назад. Част от кадрите са в черно-бяло, всички са на канава, вместо на хартия и са рамкирани. Има няколко кадъра на портрети без лица. Те съдържат детайли като например ръцете на музиканти, докато свирят. Жестовете им са много интересни и изразителни“, споделя Марина Чамуркова.

Сред образите, подготвяни от майсторката на фотообектива, са и на четирима актьори, които преди десетилетия е снимал дядо й Алеко Чалъков. В старата столица го знаят като Бай Лесьо, който е бил фотограф към театъра във Велико Търново от 1958 до 1982 година и се е прочул като единствения щатен театрален фотограф в България. Така наред с архивните снимки от преди години на четиримата актьори-Милен Колев, Петър Петров, Иван Евстатиев и Кирил Ангелов, Чамуркова ще постави и сегашните им портрети.

„Никой от поканените да позира пред фотообектива, не ми отказа. Не ми беше трудно да запечатам образите им, дори хора с характерни лица като Венцислав Спирдонов или Дидо Арта. Имам опит в работата с хора, сигурно това ми помага, защото умея да ги предразполагам да се отпуснат в студиото или в естествената среда. Няма фотогенични или нефотогенични хора. Имала съм случаи да снимам персони със съвършено изваяни лица и тела, а на снимката да изглеждат зле, защото нямат духовно излъчване“, казва Марина Чамуркова.

Изкусната фотографка доверява, че обича да снима лица и фигури.

„Допада ми да правя и репортажи, но и в тях главните образи са човешките. Наскоро бях в София и снимах сгради и това също ми достави огромно удоволствие. Снимала съм и за списание „Плейбой“ като ми беше възложено да направя портретите на мъжете, които бяха интервюирани на страниците на изданието“, признава Марина Чамуркова.

Подготвяната изложба е третата самостоятелна за нея. Търновката е категорична, че за времето, през което се занимава с фотография – вече 22 години, не е направила толкова изложби, колкото за последния месец. В края на август Чамуркова показа в родния си старопрестолен град фотоси на тема „Сцената в кадър“. Експозицията включваше снимки от Летния оперен фестивал „Сцена на вековете“. Освен съвременни фотографии, имаше и правени от дядо й. Алеко Чалъков, който единствен е снимал първите представления на фестивала на Царевец през 1965 г. като културната проява тогава е била под наслов „Поглед към вековете“. Марина Чамуркова открила авторски снимки на дядо си от преди десетилетия в Държавния архив и ги включила в изложбата. През тази година неговата внучка бе официалният фотограф на „Сцена на вековете“.

„Може да се каже, че съм наследствен фотограф. Навремето дядо ми е снимал много деца по селата, запечатвал е и кадри от кръщенета. Когато бях малка непрекъснато се навъртах около дядо и от рано ми се наложи да помагам в семейния бизнес. От него е научих две важни неща за занаята – техническите параметри при снимане на слънце и в облачно време. Така фотографията ми стана и професия“, разкрива Чамуркова.

Дядо й Лесьо и подарил първия фотоапарат, който бил от марката „Берета“. За да усвои тънкостите на фотографията обаче й трябвало време. Докато била студентка в специалност „Реклама“ в Нов Български университет, Марина работела във фотоателие в София. Записала се и изкарала едногодишен вечерен курс по фотография в НАТФИЗ.

„ Помня първия път, когато вдигнах апарата, за да да снимам за удоволствие. Това беше пред Народния театър в София, където с мой приятел пиехме кафе, а на нашата маса седяха момче и момиче. На пръв поглед по нищо не личеше интимната близост между младата двойка, а аз незабелязано им снимах краката под масата. Когато проявих снимката обаче, забелязах нещо интересно. На единия си глезен момичето имаше гривна с формата на сърце. Това ми остана най-емоционалната снимка. Затова имам идея да направя изложба само със снимки на крака, ръце и с различни жестове на хора, които понякога са много по-изразителни от думите“, споделя Марина Чамуркова.

Майка и също е фотограф, В рода й обаче се очертава още едно-четвърто поколение фотографи. 8-годишната дъщеря на Марина- Виолета вече проявява интерес, задава въпроси и дори посяга към фотоапарата в ателието. Направила е портрети на двама души, които се оказали изключително сполучливи.

„И синът, и дъщеря ми не обичат да снимат с телефоните си, а се впечатляват от големи фотоапарати. И двамата от сега мечтаят да имат собствено фотоателие“, обяснява с видимо задоволство от родовата приемственост Марина Чамуркова.