Вътрешноевропейската миграция не е по-различна от междуконтиненталната. Това е просто измислица. Европейският съюз е направил прекалено малко от гледна точка на създаването на обща идентичност. Никой не мисли, че е първо европеец, а едва след това, да речем, германец. А трябва да бъде обратно!

В много случаи нещата дори вървят в обратната посока, при която регионализмът се поставя на първо място. Видяхме това например в Шотландия и Каталуня. Но реалният въпрос тук е суверенитетът. Много от тези сепаратистки райони имат собствени институции. И все пак културната картина на някаква безоблачна тишина е утопична. Популизмът съществува, тъй като институциите се управляват от елитите. Проблемът е неравенството при икономическата интеграция.

Фокусът от предишните години е бил върху икономическата интеграция, както и върху надеждите, че чрез тази икономическа глобализация културите ще се интегрират. Но светът не функционира по този начин. Не само икономиката е онова, което движи хората - идентичността и културата също имат значение. И това именно е областта, в която ЕС има сериозни недостатъчности. Това е нещото, което днес им причинява големи главоболия.

В момента е налице един миниатюрен елит - хора, които считат себе си за глобални граждани и за които географията и културата изглежда не са от значение. Ако членовете на този елит смятат, че останалата част от света мисли като тях, те грешат. Изгодите от глобализацията не бяха споделени равноправно, което е и причината, поради която има дърпане назад. Болшинството от хората са все още на национално, ако ли не и на регионално ниво. Да се промени това ще бъде изключително трудно и продължително.

(Из интервю на Александър Гьорлах от The WorldPost )