Няма съмнение, че около проточилите се със седмици отвъд предвиденото дебати между държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС за титулярите на най-отговорните постове в съюза, едно име започна да изпъква последните дни. Като компромис в “конския пазарлък” между големите европейски политически семейства за следващ председател на Еврокомисията.

И това е Франс Тимерманс. Действащият първи заместник-председател на Европейската комисия и бивш външен министър на Холандия, беше “водещ кандидат” на Партията на европейските социалисти (ПЕС) на изборите за Европейски парламент през май тази година. Които бяха спечелени от идеологическите им опоненти от Европейската народна партия (ЕНП), с лицето на германския социалдемократ Манфред Вебер начело. И ако нещата опираха до добрата стара формула на политическо пазарене - “аз на теб, ти на мен и ще имаш да ми връщаш” - която ЕНП и ПЕС въртяха помежду си с десетилетия (с номиналното включване на либералите от АЛДЕ - понастоящем “Обнови Европа”) - всичко вече щеше да е ясно, готово и прошнуровано. Съветът да е приключил още на 21 юни и всички да сме хапнали по един еклер.

Евроизборите от тази година обаче окончателно разбридаха плетката, която старите госпожи плетяха с години и с възхода на крайнодесните, евроскептиците, еколозите и... да бъдем честни, на места, здравия разум, Съветът на ЕС изпадна в цайтнот. “Победата” на ЕНП на вота през май се оказа само номинална на ниво Европейски парламент, където консерваторите загубиха над 30 места, почти колкото и колегите им социалисти, за сметка на “зелени”, либерали, евроскептици и фракции от крайния спектър на двата полюса. Бройката евродепутати от традиционно близки по идеология и ценности партии и обединения в левия спектър означава, че въпреки победата на ЕНП, един ляво-центристки алианс винаги ще има предимството над консерваторите, за да прокарва или блокира законодателни инициативи, декларации и позиции на ЕП. И дори ЕНП да се прегъне в търсене на подкрепа от крайнодесните партии като “Идентичност и демокрация” на Льо Пен и Салвини, или “Европейските консерватори и реформисти” (с полските католици и родното ВМРО), и всички независими, необвързани, барабар с 29-имата клоуни на Найджъл Фарадж, не могат да обърнат лява инициатива на този етап дори на теория. А след хипотетичния “Брекзит”, още по-малко!

Така или иначе нещата се забатачиха. Либералите, с новата си фасада зад Макрон, се сдобиха с много повече тежест, а за първи път в уравнението като отделна величина влязоха страните от Вишеградската четворка - Унгария, Словакия, Чехия и Полша. Където дори и управляващите партии да членуват в различни политически семейства, общият интерес като “Блок в Блока” взема превес. И вместо “баницата” да трябва да се дели на две, се оказа че има най-малко още двама желаещи за парче - или най-малкото внимание, ако не и признание.

На заседанието на Съвета на 21 юни президентът на Франция Еманюел Макрон, заедно с “Вишеградците” и други временни съмишленици, “посече” концепцията по силата на споразумението за водещите кандидати, германецът Манфред Вебер да застане начело на Европейската комисия. В рамките на отсрочката, която си дадоха европейските лидери до 30-и, когато започна историческото тридневно заседание, на преден план изпъкна идеята, председателството на ЕК да бъде дадено на Франс Тимерманс, а Манфред Вебер да поеме чука в Европейския парламент.

Това предполагаше отказ на ПЕС да потърси половин мандат начело на ЕП като втора политическа сила, вероятно за сметка на либералите и също така отстъпване от позицията Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, заеман досега от Федерика Могерини. Ако социалистите дадат заден ход, в името на постигане на съгласие, това означава ЕНП да запази Европейската комисия и вероятно Съвета, за сметка на много трудни пет години в Европарламента. За либералите половин мандат начело на ЕП няма да е малко, още повече ако успеят и те да избалансират нещо около поста в Съвета, предвид търсенето на баланс на половете в институциите. Сериозен залог също така е и петата позиция - за която най-малко се говори, но е практически най-тежката за Валутния съюз - следващият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), на мястото на “Супер-Марио” Драги. Противно на впечатленията вероятно по-ценния скалп за Макрон в голямата схема. Но да не избързваме. При всяко следващо разбъркване на картите Тимерманс така или иначе ще остане в играта.

Трън в петата на Вишеградците

Мнозинството от наблюдателите са единодушни, че ако има една конкретна причина страните от Вишеградската четворка да се противопоставяха от самото начало на кандидатурата Франс Тимерманс за председател на изпълнителния орган, това са наказателните процедури за подкопаване на върховенството на закона, които Брюксел лансира под негова инициатива през 2018/19 г. Същевременно по този начин подкопавайки връщането на руля на Еврокомисията в ръцете на ПЕС, под чието мнозинство в институциите до 2004 г. ЕС проведе и осъществи разширяването си на Изток.