По правило спортните легенди се радват на популярност сред феновете дългоq след като подвизите им останат в миналото. Особено такива като Люк Алфан, които са ковали славата си на повече фронтове. Ски спускането и автомобилният спорт споделят страстта към скоростта, а големият французин е най-успелият от мнозината, опитали вкуса и на двете. Той спечели Големия кристален глобус през 1997-а, а 9 години по-късно триумфира в най-тежката офроуд надпревара – рали „Дакар“. По всички мерки той беше герой, напомняше на някои от забравените персонажи на Жюл Верн дори с опита си да счупи рекорда в обикалянето на света с платноходка.

Но ето, че на стари години Люк не може да се радва на дните в дома си във Франция. Причината е още една негова „старовремска“ страст – лова.

„Отнасят се с мен като с боклук – твърди 52-годишният Алфан. – 25 години кариера отиде на вятъра.“

Той е обект на истински „лов на вещици“ заради снимка, на която позира с ловни трофеи. Доскоро селото Сер-Шевалие във френските Алпи, бе известно като „Земята на Алфан“. Там легендата държеше ресторант и магазин, притежаваше и няколко имота. Но вече трудно може да се покаже пред хората.

„Тази работа се разнесе много бързо – разказва Люк. – Всичко започна в социалните мрежи. Заплашваха ме с убийство, наричаха жена ми „пачавра“, оставяха обидни съобщения в хотела, в който работи, тормозиха децата ми в училище. А после към тях се присъедини и пресата. Нито един журналист не ми се обади да ме попита дали това изобщо е истина. Фалшивите новини и досега обикалят социалните мрежи.“

Три от спонсорите на Алфан прекратяват отношенията си с него. Местните власти махат табелката с името му от склона и сменят името на регионалното колоездачно състезание в негова чест.

„Дори не ме информираха за това! – разказва легендата. – Изведнъж се оказа, че аз не съм бил ловец, а убиец на животни. Нямаше смисъл да обяснявам каквото и да било – с фанатици е безполезно да се говори. Те искаха само да ми навредят.“

Но големият любител на приключенията твърди, че в заниманието му няма нищо нехуманно и дори е в помощ на екологичното равновесие.

„Независимо дали ви харесва или не, в лова има смисъл – твърди Алфан. – Ние регулираме популациите на различните видове. Дали едно животно ще бъде застреляно или не, всъщност решава държавата. Да, елените са красиви, но Националното управление на горското стопанство изчисли, че са се утроили в последните пет години. Ако популацията им не се регулира, те

започват да нанасят щети на околната среда и вредят на биоразнообразието. А на нас ловците ни става все по-трудно, защото оставаме все по-малко.“

Причина за „лова на вещици“, който екстремни природозащитници организираха срещу легендата обаче не е регулация на популацията на елени във Франция. Става въпрос за експедиция за лов на сибирски снежен овен в Камчатка. Но Люк твърди, че цялата история е извъртяна. Групата им се засякла с друга дружинка, която преследвала мечка и ловът им се увенчал с успех.

„Помолиха ме да се снимам с тях и с мечката, а аз се съгласих – разказва Алфан. – Беше просто приятелска снимка, за спомен. Явно не е трябвало да го правя, но и през ум не ми мина до какво може да доведе това.“

Един от ловците пуска снимката в интернет и екоактивистите започват кампанията си. „А аз даже нямам профил във Фейсбук – казва Алфан. – В Инстраграм пък никога не пускам снимки от лов. Някакъв човек от Шамони, когото изобщо не познавам, разкрасил историята във Франция. После разбрах, че той бил свързан с ултра-зелените.“

Довчерашният любимец не издържа на атаките и се мести в съседна Андора. Ски федерацията на малката страна го кани на работа и той приема. „Въпросът не е в парите, а че във Франция вече не се чувствах у дома си – признава Люк. – Не можех повече да търпя това.“

Така животът за него продължава, а и старият ловец не смята, че трябва да се променя заради мнението на другите.

„Разбирам, че за много хора ловът се свързва с бракониерството, а някои го разглеждат като убийство на животни за удоволствие – казва той. – Но аз винаги съм спазвал ловната етика. Уважавам природата и не бих попречил на размножителния процес на видовете. Хората, които ме нападат, нямат никаква представа от всичко това. Мога да ви кажа, че след моя изстрел животните не усещат нищо. Далеч по-голям стрес изпитват в кланицата. Ловувам вече 35 години, правил съм го с баща ми и брат ми. Ловът за мен е и планинарство – аз съм алпинист, това е част от мен. Най-важното е, че никога не съм го крил, а и никога не съм смятал лова за недостойно занимание, разбира се, докато е в рамките на закона. Може и да не го харесвате, имате право да изразите мнението си. Това се нарича толерантност, а към мен нямаше такава.“

Освен легендата си, Франция загуби и една от големите си надежди в алпийските ски – дъщеря му Естел. 22-годишната специалистка в техничните дисциплини вече се състезава за Швеция, а скандинавските треньори й предричат голямо бъдеще.

„Опитвам се да забравя тази история, животът продължава – казва Люк. – На критиците ми мога да кажа: „Оставете компютрите си, излезте сред природата, отворете си очите и приемете другите хора“.“