Франция и Германия в “А” отбора на бъдещия ЕС

Договорът създава важното условие за изграждането на общоевропейска армия

Два основни принципа са за общи финанси и обща отбрана

Колкото и да ни убеждават, че нищо нямало да се промени и всичко ще си остане по старо му, годината започва с много и сериозни заявки за кардинална промяна на ЕС, съюзът който оказва най-силно и директно въздействие върху България. Споровете за Брекзит и невъзможността на британското общество да излезе с ясна визия какво иска и какво не, очертават най-лошия вариант, безславно напускане без споразумение. Това поставя както Великобритания, но също така и ЕС пред сериозни промени. Основни са въпросите за сигурността, общата военна и отбранителна политика и разбира се, общите пари. Буквално преди дни, в разгара на споровете в британския парламент двете водещи европейски държави Франция и Германия подписаха в германския град Аахен на практика нов стратегически съюз. Докато още се чудеха какво се крие зад споразумението, германският канцлер Ангела Меркел директно заяви, че договорът създава важното условие за изграждането на бъдещата общоевропейска армия, по-тясна политическа, икономическа и военна интеграция, изграждането на „обща военна култура“ и „обща военна индустрия“. Договорът за сътрудничество и интеграция включва съвместни и координирани действия и политики в военната, икономическата и политическата области.

Германският Бундестаг и френското Национално събрание вече приеха резолюции за по-тясно сътрудничество помежду им. Също така се предвижда и създаването на обща парламентарна асамблея от по 50 парламентаристи от двете страни, които трябва да провеждат годишни междуправителствени срещи, наред с редовните срещи за съгласуване на общата законодателна дейност. Дори това е вече съвсем достатъчно, за да стане ясно, че в новия ЕП ще бъдем свидетели на нови координирани законодателни инициативи и предложения. Тук идеите на Макрон за общ бюджет на еврозоната, създаването на поста на финансов министър, както и европейски валутен фонд могат да получат сериозна подкрепа. В съвместното комюнике на двамата държавни лидери ясно се споменава, че този договор има за цел да реформира ЕС и да се противопостави на национализма и популизма, както и на дезинтеграционните настроения в съюза. Това очертава и бъдещия вектор на съвместната парламентарна дейност. Друга важна съставна част на новия съюз е областта на външната политика. Заявено е, че ще се търси засилено сътрудничество и партньорство на международната сцена и тук вече има абсолютна конкретика: чл. 5 от Договора създава условия за наистина пълномащабно сътрудничество между външните министерства на двете страни. Според него се предвижда директен обмен на дипломатически персонал между двете държави. Такъв обмен е изрично посочен за дипломатическите представителства в НАТО, ЕС и ООН. Идеята за реформиране на Съвета за сигурност на ООН и допускането като постоянен член на Германия е залегнала в чл. 8. Париж се задължава да доведе до край реформирането на СС на ООН, като приемането на Германия за постоянен член се извежда като приоритет на френско-германската дипломация. Реформирането на този най-важен орган на института на международните отношения е сложен и многостранен процес. Отдавна се говори, че там като постоянни членки трябва да бъдат включени и Япония, Германия и Индия, но кандидатурите им срещат скрита съпротива от останалите стари членки, напр. на Индия от Китай и Великобритания, на Япония от Китай. За Германия също така стои и един много важен въпрос, а именно наличието на чуждестранни военни контингенти на САЩ и Великобритания още от договора за създаването на ФРГ, защото понастоящем Германия не съществува под друга международно-правна форма. Най-вероятно е гласът на Франция да бъде използван за прокарването на германски инициативи и защита на общите интереси в СС на ООН.

В областта на икономиката чл. 15 създава обща икономическа зона между двете държави. Това даде повод за спекулации във Франция, че на Германия се отстъпвали областите Елзас и Лотарингия, ябълката на раздора по време на войните между двете държави. Също така се предвижда да се уеднаквят някои такси и стандарти. Следва да се развиват общи проекти в областта на изкуствения интелект и др. Интересен момент е и загатването на обединена позиция на двете държави по въпросите на Брекзит и последиците от него. Макрон директно обвини популистите, че ще се опитат да използват разногласията между Лондон и ЕС за разрушаване на връзките между държавите членки и новият Аахенски договор е призван да възпрепятства това с единна позиция. Ангела Меркел също заяви, че е силно обезпокоена от случващото се в Лондон и силно се надява „разводът да мине гладко“, според нея това е важно заради области като отбраната, сигурността, борбата с тероризма, търговията и областта на научните изследвания. Великобритания винаги са изтъквали желанието си да бъдат независими и не особено са ценили задълбочаването на отношенията вътре в Европа. Те не бяха членове на еврозоната, водеха своя политика по свободното движение на хора. Отношението на Великобритания към ЕС винаги беше много непостоянно. Това също са думи на Меркел. Видна е общата оценка за ролята на Лондон в ЕС, а оттам и една препратка към най-съществената част на Договора, а именно военното сътрудничество и Европейската отбрана. Неведнъж съм посочвал главите от Лисабонския договор, но също така и от Маастрихт, където изграждането на обща европейска отбрана е залегнало като задължение. През целия период на членство Великобритания се е противопоставяла на активизирането на този процес с ясното съзнание, че финалът му ще е и финал на изключителните права, които има върху Германия и респективно Европа, получени като резултат от Втората световна война. Лондон активно се противопоставяше в самото начало и на обединението на Германия. С процеса на Брекзит обаче и Франция, и Германия видяха нови възможности за еманципиране от англо-американското опекунство и повече Франция по разбираеми причини задвижиха европейските отбранителни инициативи в лицето на ПЕСКО (Постоянно структурирано партньорство). Виждайки обаче вялото отношение и забавянето на някои източноевропейски страни - американски бастиони, вече тези две водещи за ЕС държави преминават на директни договори.

В новия Договор се говори за съвместна защита от въоръжено нападение срещу някоя от двете държави и съвместен отговор, паралелно от съществуването на чл. 5 от Вашингтонския договор и чл. 42, ал.7 от Договора от Лисабон. Също така според чл. 4 от Договора от Аахен се създава общ франско-германски Съвет по отбрана и сигурност. Този съвместен орган има за цел координиране на поетите в тази сфера задължения и ще се събира регулярно на най-високо равнище. Създаване на „съвместна военна култура“, под този витиеват израз да се разбира съвместно обучение на военните кадри, създаване на единни пособия, разработване на общи схващания за воденето на военните действия до достигането на финала на разработването на общи планове и провеждането на съвместни учения. Важен фактор в бъдещата обща военна структура остава Франция, държава единствена от европейските, която разполага със собствени и независими ядрени сили за сдържане. Равни на английските, но за разлика от тях те са на собствени френски носители, не на американските ракети „Трайдънт“. Франция освен това разполага със собствена атомоносна авиация, в базите до Страсбург и Марсилия. Освен това след напускането на НАТО през 1966 г. Франция развива своя самостоятелна и независима ядрена стратегия, като и до момента страната не участва в Групата за ядрено планиране и има пълна самостоятелност по въпросите за ЯО. Друг елемент от Договора е съвместното разработване на въоръжение и бойна техника, както и обща съгласуваност при търговията с въоръжение.

За да се види накъде и как ще се развива общата отбрана, е добре да бъдат припомнени схващанията на френския президент Макрон по тези въпроси. Миналата година Еманюел Макрон предложи в Европейския съюз да се въведе принципът за солидарност в областта на отбраната, който да се задейства в случай на въоръжено нападение срещу страна членка, нещо което вече го виждаме като Договор. Макрон продължи, че иска Европа да поеме грижата за своята стратегическа самостоятелност. Според него това ще изисква реформиране на европейските договори, и по-специално на член 47.2 от Лисабонския договор - за оказването на взаимопомощ между страните, който Франция задейства за първи път след атентатите на 13 ноември 2015 г. в Париж. Реформата ще даде възможност на ЕС да разполага „с нещо като подсилен чл. 5“, имайки предвид клаузата за колективна отбрана в договора на НАТО. И това не е първата инициатива за нови паралелни военни съюзи в Европа. Париж бе инициатор за създаването заедно с осем партньорски страни на европейска група за намеса, чиято задача ще е да осъществява бързо военни операции, евакуация в страни във война, или да оказва помощ в случай на бедствия и аварии. Тогава България също отсъстваше. Някои фактори обясняваха, че България не е информирана, защото нямало достатъчно военни възможности, но как тогава да разглеждаме членството в този военен съюз на Естония с армия от 4500 души?! Съвсем видно е, че новата Европа се изгражда на два основни принципа на общи финанси и обща отбрана. Всеки друг ще изпада от „А“ отбора. Изоставащите страни ще ги познаете по това как се самохипнотизират, че всичко ще си остане същото и никаква промяна нямало да има.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи