Френската завера

И седемте кръга на Ада на Макрон

Стана ясно в края на миналата седмица, че Франция е разпратила до останалите държави членки на ЕС работен документ с предложения за пълно предефиниране на процеса по разширяването на Съюза. Идеите на Париж идват месец, след като страната блокира решението на Съвета да започне преговори за членство със Северна Македония и Албания, въпреки поетите многократно от Брюксел ангажименти към Скопие и Тирана, че отговарят на изискванията за лансиране на механизма. Доводите на французите тогава бяха, че според тях процесът по присъединяване на нови държави членки е повреден и има нужда от преразглеждане, без обаче да изложат конкретни идеи. В разпратения сега до столиците работен документ прозира ясно, че намеренията им далеч не са свързани с улесняване на механизма за присъединяване на нови членове.

Френските предложения в частност искат да заменят преговорния процес, досега разделен на 35 глави, съобразно различните сфери на правото на ЕС, в които дадената държава трябва да изравни стандартите и законодателството си, със седем етапа. Без да задава конкретни параметри, дългият две и половина страници документ предлага преминаването през всеки един от тези етапи да бъде подплатено със стриктни условия, които да гарантират „ефективното преминаване към европейските стандарти и норми“, както и да съдържат компонент на „обратимост“, който да позволява на Брюксел едностранно да прекрати преговорите за членство, ако властите в страната кандидат започнат да отстъпват от стандартите на ЕС. Не че и в сега съществуващата процедура Европейската комисия няма всички налични механизми да тлачи „напредъка“ на дадена страна кандидат или направо да връща назад лентата (включително и спрямо пълноправен член на съюза - погледни си паспорта), но друго си е наумил Макрон.

Париж предлага също така, след откриването на преговори, процесът по интеграция вече да не е базиран на „едновременното отваряне на множество тематични преговорни глави, а на няколко последователни етапа, които да формират блокове от тясно свързани политики“. И така седем пъти.

„Закриването на преговорите от дадената страна във всеки един етап, ще u отваря възможността да участва в програми на ЕС, да е част от някои секторни политики и където е подходящо да получава известно целево финансиране“. Тоест, ако сте му загубили спатиите дотук - тоягата на влизане става по-дълга и по-дебела, но за сметка на това до заветното членство морковът на хоризонта ще е вече бая по-тънък и може би ще трябва да си го носиш от вкъщи.

Няма как да не симпатизираш на объркването, което вероятно е настъпило в Скопие и Тирана последните дни, от разкриването на съдържанието на работния документ. В крайна сметка и Северна Македония и Албания са покрили номинално критериите и отговарят на изискванията да започнат преговори за членство с ЕС по действащите механизми, по които са и поети от двете страни и Брюксел взаимно различни ангажименти, включително финансови. Да ти променят правилата на играта още със стъпването на терена в началото на мача е най-малкото несправедливо. Със своите си особености Северна Македония, и Албания не са по-малко „цвете за мирисане“, отколкото бяхме ние през 1999 г., когато България получи покана за започване на преговори за членство. И спомнете си къде бяхме и през какво преминахме, за да стигнем до там, и след това до приемането ни през заветната 2007 г. Ако тогава така ни бяха вдигнали бариерата, можеше покрай АЕЦ-а и да не се сборим за домашната ракия в преговорите с Брюксел - за да заложим на митовете от местната ценностна система в примера.

Някой с основание ще каже, че македонските и албанските разбойници/политици не са с нищо по-различни от нашите, и „дай им ти предприсъединителни фондове и дата за членство в ЕС, да видиш какво ще стане“, но хайде де! Малко балканска солидарност. Пък и в Брюксел отдавна са си извадили поуката от присъединяването на България и Румъния, за да не повтарят едни и същи грешки. Като налагане на механизъм за наблюдение и проверка в продължение на 12 години след приемането. В ареала имаме и отличници като Хърватия, която от държава, бореща се за независимост през 1994 г., стана пълноправен член на ЕС през 2013 г. и вече си бяха няколко икономически дължини пред нас и румънците. По-сплотен народ са след войната ще кажете едни, католици са ще изсумтите други, и реално все ще сте прави. Дори и двете да нямат никаква връзка помежду си. Споменавам хърватите, само за да напомня че не го правим често. Особено когато този или онзи роден управник тръгне да обяснява какъв пример за други балкански държави сме.

 

Прозрачни намерения на Париж

В разпратените от френското правителство предложения до държавите-членки ясно прозира желанието на обитателя на Елисейския дворец да се сложи необратима спънка през процеса на разширяване на ЕС. По възможност даже няколко. Нищо от което няма да се понрави на Европейската комисия, която в качеството u на „пазител на договорите“ много не харесва да u дават акъл как да си върши работата. Несъмнено идеите на Макрон ще срещнат съпротива и в Съвета, най-малкото от Източния фланг, още преди да стигнат етап на формално обсъждане от лидерите. Но при всички положения ще се използват от Париж за контра на разширяването за неопределено време. Всичко което бе приветствано от една единствена страна - дългогодишният посланик на Русия в Брюксел Владимир Чижов заяви в интервю за „Файненшъл Таймс“ в понеделник, че Макрон има пълното право да поставя под въпрос разширяването на ЕС към Западните Балкани. Но така или иначе не на Балкана е заровено кучето.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари