Крис Фрум се присъедини към най-великите колоездачи в историята. Той стана едва третият, който едновременно държи и трите шампионски фланелки от гранд турове – Тур дьо Франс, Вуелта а Еспана и Джиро д'Италия. Преди британеца това са правили само легендите Еди Меркс (Белгия) и Бернар Ино (Франция). Но техните постижения са от романтичните времена в колоезденето, докато триумфът на Фрум идва в момент, в който да спечелиш едно състезание и да влезеш в топ форма за следващото е невероятно трудно. Преди 40 години за титлата са били нужни предимно сърце и воля, а сега ключови са напредничавите тренировъчни режими и съвременната спортната медицина.

Именно на последните се дължат и огромните съмнения в постиженията на настоящия господар на шосетата. Британското колоездене и отборът на „Скай“ са редовен обект на всевъзможни обвинения в употреба на допинг. Доминацията им напомня времената на отбора на Американските пощи и скандалния му лидер Ланс Армстронг. Железният тексасец беше икона в спорта до момента, в който бе низвергнат. Фрум обаче е сигурен, че няма да последва съдбата му.

„Напълно уверен съм, че когато хората разберат това, което аз знам, ще знаят защо реших да продължа с колоезденето – каза Фрум след първия си триумф в Джирото, единствената голяма обиколка, която не беше печелил досега. - През цялата си кариера съм правил всичко възможно да доближа хората до това, което правя на тренировки и състезания. Смея да кажа, че дори стигнах твърде далеч, другите ми колеги не разкриват толкова много от тайните си.“

Но обвиненията към него няма как да спрат просто така. Те започнаха от момента, в който хакерите „Фенси Беърс“ публикуваха разрешителните му за употреба на забранени вещества с баналното извинение – астма. Самият Фрум превиши допустимите дози от лекарствата си по време на триумфа си на Вуелтата миналата година. Положителната му проба обаче не се оказа достатъчна както за Международния колоездачен съюз, така и за Световната антидопингова агенция или организаторите на състезания. Все още се очаква дали ще му бъде наложено някакво наказание, но забавянето позволи на Фрум да застане на старт в Ерусалим, откъдето тази година тръгна италианската обиколка.

„Сякаш това беше най-голямата битка за цялата ми кариера – твърди британецът. - Всеки ден бях в нокаут. Падането в Ерусалим беше тежко и ми трябваха няколко дни, за да се възстановя напълно от него. В други от дните трябваше да съм сред първите на финала, но губех време. След всяко преодоляно препятствие идваше още по-високо. Случиха се неща, които не смятах за възможни.“

Наистина 19-ият етап беше истинско чудо. Преди това Фрум беше паднал още веднъж, а след това се беше върнал в играта с победа в бруталното изкачване на Дзонколан, което в онзи ден изглеждаше по-скоро като реванш за престиж. Но 80-километровият солов поход към връх Жаферо беше сравнен с подвига на Фаусто Копи от 1949-а. Фрум се откъсна от колоната още на предпоследното изкачване, а скоростната му атака в лудешкото спускане по мокрия асфалт му донесе над половин минута. Преследвачите начело с миналогодишния шампион Том Дюмулен (Холандия) не успяха да съберат смелост за подобно каране.

„Никой шампион не е правил подобно нещо! - чудеше се зам.-главният редактор на „Гадзета дело спорт“ Пиер Бергонци. - Фаусто Копи е най-близко сравнение, за него също са казали, че е луд. Но никой не е очаквал това да се случи в днешното колоездене, което е толкова предсказуемо и контролирано.“

Други бяха готови да сравняват изпълнението на Фрум с най-великите етапи на Марко Пантани, Флойд Ландис или Михаел Расмусен. Ласкателно, но не съвсем. Изброените може да не са Ланс Армстронг, но също са част от т. нар. „допинг ера“ в колоезденето. И Крис е наясно с това.

„Разбирам защо говорят така, но съм сигурен, че всичките ми постижения ще останат в историята – отговори шампионът. - Наистина, не очаквах нещата да се случат по този начин, но целта ми беше крайната победа. Няма как да е иначе щом съм дошъл на старта. Дори в този етап исках просто да завърша пръв. Не очаквах, че ще облека и розовата фланелка. Беше невероятна изненада.“

Голяма заслуга за драмата онзи ден има и убедителният дотогава водач Саймън Йейтс, който привърши силите още в първата част на отсечката и остави надпреварата отворена. Фрум не пропусна да изрази съчувствие към сънародника си.

„Наистина ми е жал за него – Когато дойде на финала, ми каза, че сега е разбрал какво означава триседмично състезание. Означава, е не е две седмици и половина. Спортът може да е брутален.“

Шампионът обаче е сигурен, че независимо от съмненията, цялостното му представяне в Джирото му е спечелило място в пантеона на великите колоездачи.

„В това състезание направих всичко – твърди той. - Атакувах на спускане, откъсвах се при страничен вятър, наваксах изоставане от няколко минути. Ако чисто спортните постижения са това, което се иска, за да влезеш сред великите, аз имам достатъчно.“

Чакайте ме на Тур дьо Франс

Директорът на Тур дьо Франс - Кристиан Прюдом, обяви, че най-престижната колоездачна надпревара е в правото си да откаже участие на отбор или състезател, който уронва престижа на събитието. При това без същият да е наказан за допинг. Във Франция очакват Крис Фрум и дори целият тим на „Скай“ да не бъдат допуснати до старта на 7 юли. Но британецът е уверен, че ще има този шанс и дори вече крои планове за пета титла.

„Няма по-голяма цел за един колоездач от титлите на гранд турове – смята Фрум, който мечтае да стане първият след Марко Пантани с титли от Джирото и Тура в една година. - Сигурен съм, че когато дойде денят, аз ще съм там. Виждал съм доста колоездачи, които се опитват да карат и на двете състезания. Знам и къде са допускали грешки. И все пак това е голям риск. Никога не съм прави подобно нещо.“