Футболистите искат разрешаване на марихуаната

EAST RUTHERFORD, NJ - OCTOBER 23: Cornerback Will Allen #25 of the New York Giants and tight end Nate Jackson #89 of the Denver Broncos hit the ground after an incomplete pass to Jackson on October 23, 2005 at Giants Stadium in East Rutherford, New Jersey. (Photo by Nick Laham/Getty Images) *** Local Caption *** Will Allen;Nate Jackson

Изборите в САЩ привлякоха огромно световно внимание с битката между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън за президентския пост. Но заедно с това отвъд океана проведоха и референдуми за легализиране на марихуаната. И в резултат жителите на пет щата - Масачузетс, Мейн, Аризона, Калифорния и Невада, вече имат право да употребяват канабис не само за медицински цели, но и за забавление.

Падането на забраната може да доведе до сериозни последици в най-популярния спорт в страната - американския футбол.

Профсъюзът на играчите предлага марихуаната да бъде разрешена в спорта. Целта е да се намали употребата на болкоуспокояващите, които са изключително широко разпространени в професионалните спортове в САЩ.

Но американските „футболисти“ далеч не се ограничават с медицинската употреба на канабиса. Оказва се, че много от тях пушат трева за удоволствие. Един от тях е Ебън Бритън, който разказва за опита си с меките наркотици в лигата. За него марихуаната е била част от подготовката за мач наред със загрявката и ледените бани.

„Мачовете, в които излизах напушен, бяха едни от най-добрите ми - признава бившият нападател на „Джаксънвил Джагуарс“. - Много хора си мислят, че е нелепо да опънеш един джойнт и да излезеш на игрището, защото това те прави напълно безполезен. Но не е така, аз играх страхотно!

Канабисът изостряше сетивата ми

а след мачовете се чувствах фантастично.“

Бритън е от Бруклин, където огромна част от населението употребява марихуана. Според него обаче в НФЛ процентът не е много по-малък.

„Със сигурност над 50% от играчите пушат трева - твърди той. - Мисля, че всъщност са около 75-80%. Ако се огледате на паркинга на кое да е тренировъчно игрище, няма начин да не забележите някой дилър.“

Той твърди, че освен за да се повесели, е пушел марихуана, за да се справи по-лесно с напрежението в спорта и да облекчи болките от травмите в раменните стави.

Бритън не е сам. Спортният агент Брайън Фетнър, който представлява доста играчи от Лигата, твърди, че в почти всички случаи на хванати със забранени вещества състезатели става въпрос именно за канабис. Организацията на играчите вече открито се бори за премахването на забраната за употреба на марихуана. Лекари пък са готови да говорят с часове за ползата от употребата на наркотика за организма на спортистите. Д-р Сю Сисли, главен изследовател във федералната програма за одобрение на канабиса, си припомня лечение на играч по американски футбол от разкъсна травма в областта на рамото.

„Нищо не можеше да облекчи болките му, дори опиатите - твърди тя. - Беше негоден за игра и треньорът обмисляше да го изхвърли от отбора. Страничните ефекти от лекарствата, които му даваха, пък бяха толкова силни, че застрашаваха здравето му. Човекът беше съсипан, изпадна в депресия. Най-много го болеше, че е станал излишен за отбора си. Тогава опитахме лечение с канабис и той за кратко време успя да се върне на терена.“

Водещи специалисти в областта на спортната травматология и психология смятат, че марихуаната е възможен заместител на силно пристрастяващите опиати. А играчите от американския футбол

имат нужда от... тонове обезболяващи

Джейк Плъчър, бивш куотърбек на „Денвър Бронкос“ и „Аризона Кардиналс“, потвърди, че в продължение на 10 години пуши трева заради последиците от множеството операции. Съотборникът му в „Бронкос“ - Нейт Джонсън, си дръпвал преди мач, за да не усеща болката от ударите на игрището. А рънинг бекът на „Балтимор Рейвънс“ Рики Уилямс се обърнал за помощ към тревата, след като рамото му било извадено по време на мач. Шонтрел Хендерсън от „Бъфало Билс“ в момента е извън игра, след като бе хванат с марихуана, която твърди, че използвал срещу симптоми на болестта на Крон.

„Болки, мозъчни травми, депресия, напрежение - всичко това е неизменна част от живота на един състезател и марихуаната може много да помогне“, смята Дерик Морган, лайнбекър на „Тенеси Титанс“, който твърди, че никога не е пушил.

В последните две десетилетия играта в НФЛ наистина загрубя. Физическото предизвикателство към състезателите е огромно. Телата им са изложени на невероятна амортизация и продължителността на кариерата на мнозина от тях е едва няколко години.

„Случващото се на терена няма нищо общо с едно време - смята д-р Нелсън Ветанз, през чиито ръце в последните 44 години са минали близо 800 спортисти. - Играчите днес са по-големи, по-силни и по-бързи. Удрят се по-силно, като при това атакуват директно ставите си.“

Ролята на канабиса сред играчите далеч не е само медицинска. Бритън признава, че дрогата играе роля на социална спойка в много отбори.

„Веднага след тренировка отиваме с трима-четирима от отбора у нечия къща да се напушим - твърди той. - Така се социализираме. Всеки сваля маската си. В повечето случаи изобщо не говорим за футбол. Канабисът ни помага за миг да се измъкнем от това.

Просто висим заедно и сме отново хора.“

Има много спорове дали марихуаната всъщност е допинг и забраната й е адекватна. Бритън и Джаксън смятат, че тя наистина подобрява представянето на футболистите на терена.

„Определено ми помогна - признава Джаксън. - Подобряваше координацията между ръцете и очите ми. Виждах играта на друго равнище и станах по-креативен играч.“

Сред състезателите по американски футбол тревата изпълнява функцията на алкохола, който е особено непрепоръчителен. Той е депресант, натоварва черния дроб и води до покачване на телесното тегло. А употребата му намалява чувствително спортната форма на играчите. Освен това е основна причина за много случаи на домашно насилие - нещо, което е почти изключено при „лулата на мира“.

Но марихуаната преди всичко помага на играчите да забравят постоянните натъртвания, превръзки и фрактури.

„Веднъж на един мач ми счупиха ребро - казва Джаксън. - Лежах в болницата и не можех да дишам, без да изпитвам ужасна болка. Когато ме прибраха вкъщи, веднага се напуших и се оправих за няколко дни.“

Канабисът е отличен заместител на противовъзпалителните и болкоуспокояващите, които се гълтат с шепи в НФЛ. „На някои играчи им дават цели бутилки с хапчета и някои от тях се пристрастяват към тях“, разказва Джаксън.

Тезата му потвърждава и д-р Сисли: „Ако третирате болките с оксиконтин, ще стигнете до дози от 400 мг. В противен случай пациентът просто не може да се почувства нормално. Виждал съм професионални спортисти, които минават на хероин, когато не могат да си набавят оксиконтин. Много играчи успяха да превъзмогнат зависимостта си към опиатите благодарение на терапия с канабис.“

Фетнър смята, че забраната на марихуаната води до рухване на имиджа на играчите и по някакъв начин рекламира дрогата. Вместо да вземе предвид доводите им, НФЛ затяга контрола върху канабиса. Строгите проверки бяха въведени през 2005 г., когато рънинг бекът на „Минесота Вайкингс“ Онтерио Смит бе хванат с изкуствен пенис, който употребяваше, за да заблуди допинг ченгетата при даването на урина за тест.

„Сега ни карат да се събличаме от колената до врата - оплаква се Джаксън. - И не е лесно да се изпикаеш, докато някакъв чичо с мустаци те наблюдава внимателно. Имаш 4 часа, ако не успееш, нарушаваш антидопинговия кодекс. В НФЛ цари полицейско мислене.“

Лигата има собствени медицински експерти, които не препоръчват промяна в правилниците.

„Нашата позиция остава координирана с федералните закони“, твърди Брайън Ѝмаккарти, говорител на НФЛ. И явно почитателите на тревата ще трябва да почакат, докато тази лека дрога бъде узаконена на федерално равнище.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт