Хайде в Мюнхен, след 10 години?!

Греъм коментира навремето, че Русия прави повече за единството на Европа и САЩ, отколкото те могат да постигнат заедно за десетилетие

Започващата днес Международна конференция по сигурността в Мюнхен е първият глобален форум, на който ще се срещнат официални представители на Русия и новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп на най-високо дипломатическо равнище. Специално за събитието в Мюнхен пристигат вицепрезидентът Майк Пенс, държавният секретар Рекс Тилърсън и министърът на отбраната генерал Джеймс Матис. Кремъл ще бъде представляван от топ дипломата Сергей Лавров. Руският външен министър направи едно първо опипване на почвата на закрити разговори с Тилърсън по време на вчерашния форум на Г-20 в Бон. Идва време за първия официален рунд преди ненасрочената още бъдеща среща Тръмп - Владимир Путин.

Причината вниманието на голяма част от международната общност да е съсредоточено върху Мюнхен тези дни е ясна. Никой още не знае каква конкретна политика в сферата на глобалната сигурност възнамерява да води Доналд Тръмп на фона на хаотичните му изказвания и послания от последните седмици и месеци; какви са всъщност възгледите му за отношенията с ЕС, с Русия и със света като цяло. От разговорите на представителите му с партньорите им от руска и европейска страна и сигналите в изявленията им се очаква да добием по-ясна представа за „новата американска позиция” и какво да очакваме от нея.

А моментът е повече от презрял. Преди десет години именно в Мюнхен, на същата международна конференция, руският президент Владимир Путин произнесе слово, в което предупреди ясно накъде е тръгнал той. И десет години по-късно вече успешно е на средата на пътя. Лошото е, че тогава думите му бяха възприети като неясна „заплаха”, а не като открит „манифест” и странно забравени. Съгласете се, че светът през февруари 2007 г., когато Путин произнасяше речта си в Мюнхен, не изглеждаше както днес. България наскоро се беше присъединила към ЕС. Ние, в огромната си част, се радвахме. Самият съюз просперираше и се разширяваше във всички посоки. Западният свят доминираше динамиката на международните отношения. САЩ тънеха самоуверено в иракското и афганистанското блато, повличайки всичките си съюзници от НАТО.

Планетата още се наслаждаваше на плодовете на западния триумф в студената война. Думите на руския президент звучаха странно, не на място. Консервативният американски сенатор Линдзи Греъм високомерно коментира навремето, че речта на Владимир Путин в Мюнхен ще направи повече за единството на Европа и САЩ, отколкото те могат да постигнат заедно за десетилетие. Някои „западняци“ тогава се подхилваха под мустак. Актуално може и да не им толкова забавно.

А какво каза Владимир Путин в Мюнхен преди десет години ли? Че е овладял достатъчно юздите на страната си след разпадането на СССР и мрачните 90 години на ХХ век, реформирал е армията си и е готов да се върне в играта. Припомни, че в края на студената война към Русия бяха поети ангажименти, които да гарантират чувството й за сигурност на границите спрямо западните съседи, но не са били спазени. Подчерта, че Москва не смята еднополюсния модел на управление на света от Вашингтон за справедлив и вместо да се ограничава, ще работи за защита на интересите и разширяване на влиянието си зад граница. Настоя, че икономическата мощ на държави като Китай и Бразилия предполага разделянето на света на нови сфери на влияние. Че по смисъла на съществуването си, ако НАТО не се реформира като организация от времето на студената война, всяко нейно разширяване ще се смята от Москва за заплаха. Че всяко решение за военна намеса на територията на друга държава е легитимно, само ако е взето от Съвета за сигурност на ООН, а НАТО и ЕС нямат тези прерогативи. Защото, ако ги имат те, тогава ще трябва да ги има и Кремъл. И ако такива прерогативи не му се отдават, няма да се съобразява с чуждото мнение. Накратко, предупреди всички, че Русия тръгва на пореден поход за световна доминация, или поне възстановяване на „старото“ си влияние.

Само година след речта на Владимир Путин в Мюнхен, през февруари 2008 г., западните държави признаха едностранното обявяване на независимост от Косово, без да се съобразяват с протестите на сърбите или руските им покровители. И томахавката бе изровена. Седмици по-късно Путин вече беше приложил ротацията си с Дмитрий Медведев в Кремъл, назначил се беше за премиер на Русия и беше спретнал блицвойна с Грузия. Хем да се похвали с армията си, хем да плесне през пръстите опитите за разширяване на ЕС и НАТО в Кавказ - все неща, за които вече беше говорил открито в Германия. Западняците, докато се ориентират, ги повлече световната финансова криза от септември 2008 г., а Кремъл същата зима врътна „втора газова война” на Украйна. И ако в следващите няколко години на Запад кърпеха пробитите си икономики, докато крепяха „конструктивните отношения“ с Русия, Владимир Путин подсигури гърба си и лансира митнически съюз с Беларус и Казахстан. Идеята му постепенно прерасна в широк Евразийски съюз, по модела на ЕС, с включването на голяма част от бившите съветски републики от Централна Азия, доминиран от Москва. С връщането му на престола в Кремъл през 2012 г. като „легитимен“ президент за още два мандата, планът от Мюнхен просто навлезе в следващия си етап. Избухналата предишната година Арабска пролет и задълбочаващата се нестабилност в Близкия изток и Северна Африка само подчертават проблема с еднополюсния модел на управление на света. Последвалият възход на ИДИЛ (Даеш) в Ирак и Сирия, бежанските вълни към ЕС от последните години и неспособността на европейците да ги овладеят създадоха идеалния контекст Кремъл да разгърне едностранно действия в Крим и Източна Украйна и днес да каже: „Ние ви предупредихме отдавна.“ В Мюнхен. Преди десет години. Сега сте вие на ход.

Среща с едно наум

Конференцията в Мюнхен се смята за най-голямото частно организирано международно събитие в сферата на сигурността в световен мащаб, което се провежда в баварската столица от 1963 г. насам. Близо 350 от най-влиятелните личности в областта на политиката, отбраната, науката, гражданското общество и медиите са канени всяка година (официално сравнимо единствено със срещите на Билдербергите). Декларациите нямат обвързващ характер поради неформалния характер на конференцията. Въпреки това... .

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи