На 4 април най-силният главатар на бедуините, наложил се в Либия осем години след падането на режима на полковник Муамар Кадафи, маршал Халифа Хафтар, обяви че подвластните му войски започват широкомащабна офанзива срещу столицата Триполи. Анонсът дойде успоредно на визитата на генералния секретар на ООН Антио Гутереш в страната, за да говори за национално помирение и ползите от него насред Сахара.

Международно признатото правителство на страната мобилизира всички въоръжени групировки в разчета си (б.р. - поради липса на редовна армия), за да блокира настъплението на силите на маршал Хафтар, които в понеделник вече държаха летището в Триполи и южните предградия на либийската столица. За мнозина отговорът на Запада беше слаб от самото начало: Великобритания свика извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в края на миналата седмица, което завърши с резолюция, в която световната организация призова всяко настъпление срещу града да спре. Всички знаем как работят тези! За справка - над седемдесет и два часа по-късно, видимо без особен успех. Франция и Русия заеха по-скоро колебливи позиции преди гласуването на резолюцията, несъмнено в режим на очакване, кой ще излезе по-силния в цялата история. Москва трябваше за пореден път да отговаря на обвинения, че насъсква един племенен вожд срещу друг и съзнателно подкопава позициите на международно признатото либийско Правителство на националното единство в Триполи (което, за да сме честни трябва да признаем, че управлява държава, която се простира върху няколко квадратни километра около казармите и старата резиденция на Муамар Кадафи “Баб Ал Азизия” в либийската столица). Видимо някой съжалява, че е заложил на грешен кон. За пореден път.

Така или иначе резултатът до момента е хикс: за последните дни САЩ предвидливо изтеглиха част от сухопътните си подразделения в страната, където досега отбраняваха либийската държавност срещу тероризма, докато същевременно американският държавен секретар Майк Помпейо призова всяко настъпление срещу Триполи да спре. Без конкретна заплаха за ответни мерки, и без да четете между редовете. Защото това не е началото на офанзивата на маршал Хафтар, а просто следващият й етап от Втората либийска война. Както е известен продължаващият от 2014 г. насам конфликт.

Да се твърди обратното би било непрофесионално и отвъд безочливо - след години партизанска-срещу-партизанска война срещу пустинните бази на ислямски екстремисти (от “Ал Кайда” до “Ислямска държава”), офицерът ветеран завърши окопаването си в и около Бенгази в началото на 2017 г. Още година му отне да “омиротвори” близките оазиси и да започне прегрупиране. И от началото на 2019 г. силите на маршал Хафтар влязоха в настъпление - първо овладяха огромните петролни находища в южната част на страната, преди да превземат Сабха, най-големият град в района и по този начин номинално поне да установят контрол над две-трети от територията на Либия.

С насрочената за средата на април международна конференция под егидата на ООН за бъдещето на Либия, за никого няма съмнение, че офанзивата на маршал Хафтар цели най-вече да го постави във водеща позиция като най-сериозният възможен лидер на страната. С което неминуемо достигаме до историята, в кратце, на човека на път да се позиционира като следващия владетел в земите на берберите.

Фелдмаршал Халифа Хафтар е роден през 1943 г. в Айдабия, тогавашна Италианска Либия, като член на племето ал-Фарджани. През 1966 г. завършва военната академия в Бенгази, като по-късно специализира във военното училище “Фрундзе” в Москва и въоръжените сили на Египет. Като младши офицер под командването на полковник Муамар Кадафи участва във военния преврат, който сваля либийския крал Идрис през 1969 г. Доверено лице на новия диктатор, полковник Халифа Хафтар командва контингента на “джамахирията” по време на египетското нахлуване в Синай във войната “Йом Кипур” през 1973 г. и по-късно е назначен за началник на генералния щаб на либийските въоръжени сили. Звездата му “изгрява” по време на войната между Либия и Чад (1986-87 г.), когато командващият войските на Кадафи е попада в плен. Освободен в края на загубения от Либия конфликт и дълги години поддържан от ЦРУ в Заир и Кения, през 1990 г. Халифа Хафтар заедно със стотици негови войници е прехвърлен в САЩ. През 1996 г. със средствата на “Агенцията” повежда неуспешен бунт срещу режима на Кадафи от планинските райони на източна Либия. След дълги години в САЩ и Европа през 2011 г. Хафтар се завръща в Либия по време на гражданската война за свалянето на Кадафи и след успешният преврат за кратко е назначен за началник на генералния щаб на армията на първата нова управа на страната. Нестабилните му позиции го принуждават да се изнесе към Европа и отново да се завърне през 2014 г. като командващ на международно признатото правителство в Тобрук. В размяната на удари силите на Хафтар бомбардират летището в Триполи и маршалът е обявен за изменник на властта. Същият прехвърля подразделенията си в Бенгази, неговата щаб-квартира.

Митичен като предшественика си

За личния живот на маршал Халифа Хафтар се знае малко - предполага се че има най-малко шест деца. Двама от синовете му са офицери с чин капитан в командваната от него Либийска национална армия, докато други двама въртят бизнес с недвижимо имущество в американския щат Вирджиния. Хафтар има двойно американско-либийско гражданство, както членовете на семейството му. През април миналата година се появиха съобщения, че маршалът е починал в резултат на инсулт. Дни по-късно информациите бяха оправдани от самия Халифа Хафтар пред обективите на медиите.

За него

Щурмът е с благословия

Хафтар най-вероятно е получил “зелена светлина” от чуждестранните си паддръжници. За никого не е тайна, че Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Йорлдания и напоследък все по-често Русия и Франция, осигуряват военна и политическа подкрепа за Свободната сирийска армия. В края на март Хафтар пътува до Рияд, за да се срещне с крал Салман, което съвпадна с визитата на принца на Абу Даби Мохамед бин Саяд в Египет за разговори с президента Абдел Фатах ал Сиси. Малко вероятно е най-близките съюзници на Хафтар да не са знаели за операцията.

Юсеф Шериф, журналист, “Ал Джазира”

Вярва че е единственият

Непокорността на блудния генерал (б.р. - Халифа Хафтар) предполага, че въпреки международните осъждания на последните му ходове, самият той смята че е единственият, който смята, че може да си осигури място на бъдещата политическа карта на Либия с военни средства. Дипломати се тревожат, че времето на офанзивата предполага, че Хафтар е много малко вероятно да отстъпи, ако не бъде принуден със сила.

Рана Джауат, Би Би Си

Москва не е с него

Разбира се, че внимателно следим ситуацията в Либия. И най-важното за нас остава военните операции там да не доведат до кръвопролития. Ситуацията трябва да бъде разрешена по мирен път. ... Москва не е била и няма да бъде замесена в случващото се в Либия.

Дмитрий Песков, говорител на Кремъл