По-лошото е, когато патроните са бойни. И тях ги имаше през последните години

Турция ще пази въздушното ни пространство. Или държавата да спре кранчето за армията. Два от многото халосни изстрела по отбраната на страната, които в последно време малко или много занимават информационните потоци. На пръв поглед няма проблеми. Както казва народът, керванът си върви, а кучетата си лаят. Не е съвсем така, обаче. Оръжейните експерти знаят много добре, че при изстрел от малка дистанция (под 50 см) халосните патрони могат да причинят сериозни наранявания и дори смърт. В този смисъл не са безобидни политическите подхвърляния и съображения предвид на евентуална предизборна ситуация. Или заемането на уж неутрална позиция под формата на „въздържал се“.

Някой така прочете Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, че предизвика и протест пред сградата на Министерството на отбраната „по повод водени преговори с Република Турция за сключването на двустранно споразумение за провеждането на презгранични операции по т. нар. програма „Air Policing“. Оказа се, че интерпретацията на този текст в споменатия документ е погрешна. Не става дума да се споразумяваме с южната ни съседка за съвместна охрана на въздушното пространство. Друга е темата. С Турция се работи по проект по същия модел, както с Гърция и Румъния, за презгранични операции по охрана на въздушното пространство на Алианса. Т.е. това е една обичайна практика за регулиране на отговорностите и задълженията по охрана на въздушното пространство на НАТО. Тези споразумения определят основните принципи, условията и процедурите за изпълнение на презгранични операции за Air Policing от дежурни изтребители на двете страни, и имат за цел да се осигури безопасност и координация на техните полети. Така че следващия път протестиращите да отидат пред финансовото министерство и да поискат пари за армията, за да поемем, например, охраната на въздушното пространство на Черна гора, както ще го направят други армии от НАТО.

Оказа се, че и искането на няколко депутати начело със заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки за мораториум върху разходите за отбрана и конкретно върху двата проекта за самолети и бойни машини, е удар в празно пространство. Не за друго, а защото в правния български мир все още няма такива проекти за инвестиционни разходи, а някой иска да се спрат. Ще се наложи вносителите на проекторешението да изчакат гласуването в парламента, публикуването на решението в „Държавен вестник“ и едва тогава да има обсъждане на тяхната инициатива. Ако продължават, разбира се, да държат на нея, с оглед на резултата от приемането на двата проекта.

Самолетите и бойните машини минаха през Комисията по отбрана. Произнесе се и бюджетната. Вече могат да влязат в пленарна зала. На този етап се очертава една от парламентарните групи да гласува „въздържал се“, ако не настъпят някои нови политически решения. А другата, най-малката, да е „против“. Това няма да е голям проблем. Въпросът, обаче, е какво се крие зад подобно въздържане от позиция. Дали като ПП „Воля“ социалистите са решили, че няма кой знае какви заплахи за националната ни сигурност? Или допускат, че новите рискове не налагат укрепване на силите ни за териториална отбрана? А може би, както се изразяват някои от тях, акцентът върху социалната политика не позволява отделяне на 3-4 млрд. лв. за превъоръжаване. Много са прави, когато твърдят, че модернизацията и мотивацията на военнослужещите трябва да вървят паралелно. Дали, обаче, това означава, че трябва да спрем едното, за да се получи тази паралелност. Все още не се е появил народен представител, който да внесе промени в законите, позволяващи повишаване мотивацията на военнослужещите, с което да се закърпи дефицитът от личен състав. Няколко такива предложения с гласуване от депутатите и двата най-важни процеса в развитието на армията – превъоръжаването и мотивацията, ще вървят ръка за ръка. От това по-хубаво няма, но някой трябва да направи конкретната стъпка.

Темата за халосните изстрели по отбраната е нещо, като хибридната война. Дори съвсем същото. Пробваш и ако стане. Все нещо може да се случи. Например, да нямаме самолети и да се принудим наистина да искаме от Турция да охранява въздушното ни пространство. Тогава и протестите няма да помогнат. По-лошото, разбира се, е, когато патроните са бойни. Имаше ги в последните години. Особено онези промени в социалните закони, които доведоха да вълна от уволняващи се военнослужещи.

„Воля“ обръща позицията

Ако в пленарна зала има достатъчно убедителни аргументи ПП “Воля” може да гласува “за” проектите. За такова обръщане на позицията намекна в Комисията по отбраната депутатът Слави Нецов. Той не гласува “против”, както се очакваше, а “въздържал се”, защото предложената схема за плащане му харесала. Оказало се, че по този начин купуването на самолети и бойни машини няма да се отрази негативно на здравеопазването, образованието, пенсионното осигуряване и на различните отрасли на икономиката, както само преди седмица твърдяха неговите колеги. Възможно е тук да има някакъв скрит политически ход. Да не настъпи подозрение за евентуално коалиция с БСП или нещо подобно.