Хенри Кисинджър: Петият конник на апокалипсиса

В края на миналата седмица Руската академия на науките прие за свой почетен член бившия държавен секретар на САЩ, икона на „политиката на разведряване“ със СССР от времената на студената война и носител на Нобеловата награда за мир Хенри Кисинджър. Основанието, разбира се, е приносът на последния към развитието на мира и международните отношения през последните пет десетилетия.

Символиката в жеста обаче е повече от очевидна - Западът обвинява от две години Русия, че се опитва да провокира, дори открито води нов подмолен световен конфликт от величината на студената война. Кремъл, разбира се, отрича. Обвиненията за анексирането на Крим, гражданската война в Източна Украйна, военната намеса в Сирия, хакерските атаки срещу американски политически партии и западни корпоративни интереси не трогват Москва. Ако светът днес не познаваше Хенри Кисинджър, най-вероятно щеше да е изчезнал със собствени усилия много отдавна. Много, много отдавна.

Почитателите му го определят като един от архитектите на новия Световен ред - онзи, в който Западът е спечелил студената война и е донесъл мир, свобода и демокрация на цялата планета. За критиците му (а те не липсват - смислени или не) Кисинджър е един от петимата съвременни конници на апокалипсиса наравно с Джордж Сорос, Збигнев Бжежински, Якоб Ротшилд и Давид Рокфелер, чиито персонални интереси са допринесли и продължават да допринасят за безумието, в което шашнато навигира планетата в наши дни. Но нека бъдем честни: онези, които вярват в големия световен заговор, са неспособни да възприемат елементарната концепция за хаоса, в който еволюират Вселената и животът.

Хайнц Алфред Кисингер е роден на 27 май 1923 г. в градчето Фюрт, тогавашната Ваймарска република, сегашна Германия. С идването на власт на нацистите през втората половина на 30-те семейството му, от еврейски произход, се вижда принудено да емигрира в САЩ. В Ню Йорк през 1938 г. Хайнц става Хенри, а произношението на фамилното име придобива англоезичен дисонанс. Кисинджър завършва средното си образование в Горен Манхатън, където навремето пребивава германската еврейска общност, и записва да учи счетоводство в Университета на Ню Йорк. Образованието му е прекъснато през 1943 г., когато е натурализиран като американски гражданин и мобилизиран в армията. Във войската Кисинджър като немскоговорещ е интегриран в разузнаването и участва в боевете по време на Арденската офанзива. За кратко е назначен и за гарнизонен управител на град Крефелд след превземането му от съюзниците. В края и след войната ръководи отделение към военното контраразузнаване, натоварено с проследяването и залавянето на офицери от Гестапо. С връщането си в САЩ Кисинджър записва политология в университета „Харвард“, където до 1954 г. защитава магистратура и докторантура. Три години по-късно вече е помощник-ръководител на Центъра по международни въпроси към престижния американски университет. Чест гост в ръководството на различни американски федерални агенции, едва през 1968 г. Кисинджър навлиза в голямата политика като съветник по националната сигурност на тогавашния президент Ричард Никсън. Последният е толкова впечатлен от приноса му, че през септември 1973 г. го назначава и за свой държавен секретар (две седмици преди началото на израелско-арабската война на Йом Кипур). Кисинджър ще спомогне за подписването на мирното споразумение на Израел с Египет и впоследствие със Сирия. Американският държавен секретар ще е и основната сила за натиск, която през 1974 г. ще доведе до сваляне на петролното ембарго, наложено от ОПЕК.

Паралелно с това в резултат на скандала „Уотъргейт“ Никсън ще предаде Кисинджър, с двата му поста, като наследство на приемника си Джералд Форд. Разбиранията му за „Реалполитик“ ще доведат до промяна на американските отношения с Китай, което ще се окаже решаващо за подписването на Парижките споразумения от 1973 г., които няколко години по-късно ще послужат за основа на слагането на край на войната във Виетнам. За последното Кисинджър получава Нобеловата награда за мир.

Дипломацията като бизнес

След официалното си оттегляне от политиката бившият държавен секретар основава международната консултантска компания „Кисинджър и сие“. Сред компаниите клиенти, в които основателят участва като ръководен кадър, са „Кока-Кола“, „Американ експрес“, банките „Морган Чейс“ и „Леман брадърс“ (основно отговорни за банковия крах през 2008 г.) и др. Хенри Кисинджър, заедно с Якоб Ротшилд, е и сред основателите на фондацията „Отворена Русия“ на бившия руски олигарх Михаил Ходорковски. Не, парите не миришат!

 

За него

Обладан от висш интелект

Хенри Кисинджър е обладан от наистина висш интелект, в допълнение към който има две особени качества, които липсват у повечето хора: способен е да изслушва и притежава много тънко чувство за хумор.

Мухамад Реза Пахлави, последният шах на Иран

Комбинация от его и несигурност

Смятам, че Хенри Кисинджър е израснал със странната комбинация от его и несигурност, която идва, когато си най-умното дете в класа. Когато реално осъзнаваш, че си изключително интелигентен, но също така си този, който отнася целя бой заради това, че си евреин.

Уолтър Айзаксън, бивш директор на Си Ен Ен

Всички кадърни хора започват в разузнаването

Когато за първи път се срещнахме с Кисинджър, беше в Санкт Петербург през 90-те, той ме попита къде съм работил... В крайна сметка ме измори с въпросите си и му казах: „За разузнаването съм работил, съветското.“ Той ме погледна и ми каза: „Всички кадърни хора започват в разузнаването, и аз така.“

Владимир Путин, президент на Русия

Хенри в Камбоджа

Вижте какво е направил Хенри в Камбоджа - плодовете на гениалното му държавничество - и никога няма да разберете защо не сте го видели седнал в Трибунала в Хага, до Милошевич. Докато Хенри похапва местни деликатеси на луксозни партита, Камбоджа, неутралната страна, която той тайно бомбардира, окупира и после захвърли на кучетата, все още се опитва да стои изправена на единствения й крак.

Антъни Бурден, коментатор

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети