Хибридна война във фаза на остри провокации

Натискът да се включваме по-активно в кампаниите срещу Русия и Китай става все по-силен

Войната вече е в самия англоамерикански Запад, в САЩ трещи идиотска крамола за и против законно избрания президент, във Великобратия дими брекзитът

Според „Уолстрийт джърнъл“ вицепрезидентът на САЩ Майкъл Пенс фактически е обявил втора студена война, този път на Китай. Вече се води една такава с Русия под названието хибридна. В интервю за Си Би Ес президентът Доналд Тръмп заяви, че „никой не се отнася към Америка толкова зле, колкото ЕС“. И още, че „Китай представлява по-голяма заплаха за САЩ от Русия от гледна точка на намеса в избори“.

Студената война на англо-американската империя във вид на хибридна се разраства, обектите й за неприятелско въздействие стават все повече. Обозначени са за виновни и подлежащи на санкции по различни причини. Русия – по геополитически, затова натискът е всестранен и особено провокативен. Виновна е, защото съществува и с оглед на оцеляването си се съпротивлява. Има огромни богатства, но не ги дава без пари. Организира и други за общ отпор.

Китай стана непоносим главно по икономически и идеологически причини. Инициативата „Един пояс, един път“ не им харесва, „Дипломацията на дълговете“ ги дразни, внедряването в индустрията на най-нови технологии ги вбесява.

Управлява компартия. Самолетоносачите и подводниците им стават повече, в космоса мощно напират, все по-надълбоко проникват в Щатите вместо в Сибир... Та понеже репресират уйгурите и тибетците, трябва да ги репресира чичо Сам!

Иран е обявен за хронично лош, тъй като не го харесват Израел и Саудитска Арабия. На всичкото отгоре има и геополитическа стойност, особено опрял гръб в Русия и взаимодействащ икономически с Китай. Затова обвиниха Иран в участие в „злонамерена дейност“, скъсаха договора за дружба с Иран, отказаха Протокола на Международния съд на ООН и въвеждат нови санкции. Били единственият начин „да се сложи край на подкрепата на тероризма, на програмите за изграждане на ракети и други подривни действия, осъществявани от иранския режим“.

Турция стана виновна, тъй като упорито се съпротивлява срещу израелския мерак за създаване на независим Кюрдистан и отиде на общи действия с Русия и Иран в Сирия и другаде в Близкия Изток. Опъна се президентът Ердоган, не успяха да го ликвидират чрез военния преврат, че после глобалистично да разпаднат и тази страна. Сега Израел е опасно за него претоварен да изпълнява задачи, които доскоро се реализираха от Турция. Затова й създават сериозни финансово-икономически проблеми, които в Анакара нарекоха „икономическа война“.

Евросъюзът е обявен за крив, вече и злонамерен, защото опитва да се съпротивлява срещу очевидното намерение на Вашингтон да го накара да плати голяма част от сметката по воденето на англоамериканската студена война с останалия свят. Поддържането на световната хегемония е много скъпо начинание, съпроводено е с причиняването на разнообразни ощетявания и неправди спрямо все повече страни по света. С нарастването на съпротивителните сили на подложените на потискане и ограбване става още по-скъпо, тъй като те логично се съюзяват за отпор.

Неизбежно е, особено когато се премине границата на търпимост спрямо разнообразните форми на насилие, острите провокации и диктата за поддържане на хегемонията. Но самата логика на имперското поведение води до тези ефекти. Тогава ще нарушаваме всички правила, ще пренебрегнем подписани договори, ще им покажем кой е Шефът, у кого са хлябът и ножът, кой държи в ръка голямата тояга!

Още в началото на 1999 г. писахме в „Монитор“, че новият световен ред няма да издържи диктата на един хегемон, но той няма да се откаже от това намерение. Толкова по-скъпа ще бъде цената на неизбежния провал. Войната вече е в самия англоамерикански Запад. В САЩ бучи и трещи идиотската крамола за и против законно избрания президент, дими брекзитът и във Великобратия, доколкото й е останало величие. Остро е нужно напрежението да се изнесе навън.

Започнаха с войната на НАТО за разпад на Югославия. Днес шефът на пакта Столтенберг се излага да твърди, че бомбардирали сърбите за тяхно добро. Към 2006 г. по данни на „Пю Рисърч Център“ имащите положително отношение към САЩ слизат във Франция от 62% на 39%, в Германия – от 78% на 37%, в Испания – от 50% на 23%, дори във Великобритания от 83% на 56%. Ужас! А през 2017 г. сондаж на „БиБиСи Уърлд Сървис“ показва, че само в 4 страни в света по- голямата част от населението гледа на САЩ положително. Великобритания, Мексико и Канада не са сред тях.

Дотам доведоха принудителните с оглед крайната цел ходове. Правени в контекста на разбираемата за всички линия на поведение: „Ще ви принудим да правите каквото ви наредим, като покорно приемете, че сме богоизбранци!“. Ще наказваме несъгласните както и с каквото можем; ще манипулираме ежечасно чрез достъпните ни информационни канали; ще сблъскваме противниците си за взаимното им изтребване, ще претопяваме народите в общ „котел“ до пълно обезличаване и разпрашаване до ошашавени индивиди, ще разделяме, за да ви владеем.

Това е посланието на актуалния чичо Сам, така националноотговорните политици по света разшифроват действията му. По отношение на главните противници на хегемонията Китай и Русия се реализират четири основни стратегии: въвличане за санкции срещу тях на страните от ЕС, Япония и още няколко силно зависими държави; демонстрации на сила, безнаказаност и грубо неспазване на договори и общоприети правила; приписване на двете намерения и действия, които всъщност са присъщи на САЩ и НАТО.

Към тези действия спрямо всички останали се добавя прокарване навсякъде и с всички средства на неолиберализма като единствена идеология; на лъжливата демокрация като единствено приемлива форма за управление; налагане на долара като единствена резервна валута. В различен обем същите практики се прилагат и в самите САЩ, и в другите четири англо-саксонски държави от същинския Запад – Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Може навсякъде драстично да им се смъква рейтингът, но ще добавят от същото още повече. И ще продължават с увеличаване и изостряне на провокациите до получаване на твърд отпор, друго нямат за отстояване на остатъците от световното си господство. Така засега успешно парират намеренията и първите опити на президента Тръмп за каквато и да е промяна в посока на признаване на очевидния геополитически факт – еднополюсният свят отминава в историята и е много по-разумно това да не доведе до унищожителна световна война.

Вътре в страните от същинския Запад е разломът, напрежението от вътрешните люти борби опитват на всяка цена да изнесат навън. Затова е истеричното бесуване в САЩ срещу Тръмп и хакерите от Русия и Китай. Социалните мрежи вече са се обърнали срещу своите граждани. Ако през август. Фейсбук блокира над 650 руски и ирански акаунти, неотдавна в САЩ са блокирани над 800 профила, били разпространявали „лъжливо и дезинформиращо съдържание“. Пол Чел, от когото Зукерберг краде идеята за социалната мрежа, твърди, че той сътрудничи на спецслужбите.

Fox News съобщи, че легендата за „наговарянето на избирателния щаб на Тръмп с Русия била подготвена още през 2016 г. Списание New York Magazine пише, че тези обвинения трябвало да лишат Тръмп от възможността да оспори победата на Клинтън. Възможно е и Русия да е опитвала въздействие върху изборите в Щатите, но със сигурност по-активно се е намесвал Китай, многократно повече Саудитска Арабия, да не говорим за още по-заинтересувания Израел.

И във Великобритания набиват очевидни нелепости за руски отровители на Скрипал и дългата ръка на несъществуващите КГБ и ГРУ МО. Измислици в стил „Потьомкински села“, „Павлик Морозов“ и „Голодомора в Украйна“. Такaва фейкпродукция срещу геополитическия си противник там произвеждат поне от 200 години. Но в Източна Европа почти никой не търси за информация ВВС. В западния ЕС доста граждани им хващат вяра, фейковете там се появяват едновременно в няколко страни и се разпространяват в още някои.

Враждебните нюанси в пропагандата неизбежно води до враждебно поведение и със сигурност води до враждебни реакции. В миналото така неведнъж се е стигало до големи войни. Напрежението се предава и нараства към и във всички страни в НАТО и ЕС, забелязва се и у нас. Натискът да се включваме по-активно в кампаниите срещу Русия, Китай, Иран и други страни се долавя все по-широко, което крие за България сериозни рискове.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи