В понеделник международната спортна бюрокрация за пореден път капитулира пред Русия. Ръководителят на Световната антидопингова агенция (ВАДА), сър Крейг Рийди, обяви, че Русия като държава ще бъде изключена за четири години от всички международни състезания, но същите тези спортисти, които са били част от руската гигантска допинг машина, ще могат да участват в състезанията, ако те докажат своята чистота.

Това решение на ВАДА предизвика възмущение. Членът на агенцията, параолимпийката Виктория Агар, го нарече „подигравка над системата“ и „безгръбначно“. Боб Келър, ръководител на „Глобални спортисти“, заяви, че решението „подкопава доверието във ВАДА“.

Това предизвика възмущение и в Русия, но от друга страна. Чиновниците-спортисти започнаха да обясняват на руското население, че всичко това са зли машинации на Запада. В тази връзка е необходимо да се внесе известна яснота във въпроса какво представлява руския спортист. А именно, че става въпрос за държавен служител, зависим от бюджета.

Той е част от гигантската държавна корпорация под кодовото име „Държавен спорт“, която съществува точно по същите причини, заради които съществуват и други руски държавни корпорации. А именно, за да цицат бюджетни пари, от които ръководството на корпорацията живее добре и красиво.

Всички тези държавни корпорации, включително и нашият условен „Държавен спорт“, нямат други задачи. Останалите задачи са пиар и начин да се оправдае цицането на бюджетните пари за добър живот или в краен случай като инструмент за получаване на пари.

По-голямата част от руските спортисти не заработват своята прехрана. Всички тези универсиади, спартакиади и дори понякога и олимпиади, в които участват, не се изплащат и не им носят доходи. Техните спортове не са зрелищни. От гледна точка на здравословния начин на живот, тяхното съществуване е също е безсмислено. Тези спортисти не водят здравословен начин на живот. Напротив, те водят разрушителен начин на живот, напомпван с допинг и изтощителни многочасови тренировки от най-ранна възраст, които пречат на пълноценното им образование и развитието на техния интелект. Те са бюджетни държавни служители като лекарите и учителите, само че са по-лоши. Защото лекарите и учителите наистина са необходими за лечение и преподаване, а спортистите са протеиновия пълнител за гигантската спортна инфраструктура и бюрокрация като школи, стадиони, басейни и комисии, комисии, комисии.

Онези спортисти с руски произход, които сами печелят своите пари, или мълчат за Путин като Анна Курникова, или като най-скъпият руски легионер в историята на НХЛ, Артемий Панарин, открито го критикуват.

Това уродливо образование наречено „любителски“ спорт всъщност съществува благодарение на бюджета, а това от своя страна е възможно благодарение на съществуването на международната спортна бюрокрация, която е една от най-корумпираните и безполезни бюрокрации на съвременното човечество.

Постоянното разширяване на състезанията за сметка на незрелищния и безинтересен спорт и фарисейското изискване за „любителския“ статус на участниците има значение само за спортната бюрокрация. Но това се превръща в гигантски подарък за всички авторитарни режими, които не могат да осигурят нито икономическо развитие на страните си, нито висок стандарт на живот или каквито и да било качествени медицински услуги. И искат да компенсират тези недостатъци за сметка на условната корпорация „Държавен спорт“.

Преди около десет години бях в компанията на прекрасно момиче, но с глава, пълна със слама, и тя се хвалеше, че, Русия побеждава всички. „Ето, Дима Билан спечели Евровизия, а в спорта бием всички“.

В спорта, победата сама за себе си не означава нищо. Нищо не се променя нито в Русия, нито в света, от това, че някой си Пупкин побеждава вместо Смит в някакви състезания по кърлинг. Никой освен тези, които пряко участват в тези три минути в края на вечерната тв програма и които наистина знаят какво е кърлинг.

На тв зрителите се внушава, че хвърлянето на чук, петобоят, биатлонът и т.н. е един вид хибридна война. И служителите на корпорацията „Държавен спорт“, тоест самите спортисти, с охота участват във всичко това. Те пиеха своите вредни за здравето коктейли и говориха в многобройните си интервюта как се борят за своята родина. И веднага след като някой от тях получи възможност да заработи за себе си в търговски план, като Курникова или Панарин, спираше да се сражава за своята родина.

„Да се сражаваме за Родината“ беше такъв евфемизъм, заради който чиновниците от спорта получават все повече власт и все повече пари за да набират своята армия от бойци, заредени с нискокачествена руска химия. И тях искрено ги утешаваха с думите „всеки го прави“. Но забравиха, че всъщност всеки прави това, но като частно лице.

Разликата между американския или френския спортист, който на свой собствен риск приема допинг, и между руската държавна допинг система е точно същата както между частния рисков фонд, който инвестира и прави грешки, и между руската държавна компания, която налива пари в умишлено непечеливш проект с цел да ги „изцица“. Или както се казва в един известен анекдот: „Всички пикаят в басейна, но само вие го правите от кулата“.

За да може ВАДА да си затвори очите си за руското пикаене в басейна, Кремъл трябваше да направи едно просто нещо. А именно - да уволни всички настоящи спортни началници, и да назначи други. И да предостави на разположение на ВАДА злочестата база данни на Московската антидопингова лаборатория, която тя поиска, и която всъщност вече има от избягалия в САЩ Родченков. И това е всичко. Но, както вече казахме, международната спортна бюрокрация е страхлива и корумпирана. И тя се нуждаеше от извинение, за да спре скандала. Но руската спортна бюрокрация не би могла да продължи с това, тъй като, както вече беше споменато по-горе, спортистите в Русия всъщност не съществуват, за да покажат на Запада „къде зимуват раците“. Спортистите съществуват, за да оправдаят съществуването на спортната бюрокрация. И именно спортната бюрокрация в този случай взима решенията и тя не може да вземе решението за собственото си уволнение.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)