Хирург-художник от Сирия оперира в болницата в Горна Оряховица

Д-р Елиас Хаддат две години не е ползвал отпуска, отмаря с кулинария, рисуване и опера

Д-р Елиас Хаддат се слави и като човек на изкуството, и като един от най-добрите хирурзи във Великотърновска област. Той е от Сирия, но е български възпитаник и от години практикува в общинската болница “Св.Иван Рилски” в Горна Оряховица.

Съдбата го довела у нас през 1965 г. От дете мечтаел да стане лекар, да прави операции и да спасява хора. Мечтата му се сбъднала, но далеч от неговата Родина. Като завършил средното си образование, кандидатствал медицина в университета в Дамаск, но едва две стотни не му достигнали, за да се класира на приемните изпити.

„Сестра ми по това време работеше в Министерския съвет, точно срещу сградата на българското посолство в Дамаск. На излизане от работа, тя видяла обява, че се приемат кандидати за обучение по медицина в България срещу 40 долара на месец. Произхождам от бедно семейство с шест деца и възкликнах: „Но откъде ще намерим толкова пари?“. Тогава моите братя и сестри до един заявиха, че всеки ще даде някаква сума и ще ми помогнат да се изуча. Събрах кураж и се явих в българската дипломатическа мисия, а там като видяха дипломата ми, се удивиха, че имам висок бал. Така още същото лято потеглих с влак от Алепо за София. Пътувах 4 дни, а локомотивът на композицията беше на въглища и пристигнах в българската столица черен като негър“, спомня си с умиление д-р Елиас Хаддат.

Заедно с негов сънародник ги настанили в общежитие и в продължение на година учили български език, биология, химия. След подготвителните курсове, сириецът отново трябвало да се яви на приемни изпити, които издържал блестящо и бил приет медицина в София, а следването си завършил с отличен успех 5,58.

„Още като третокурсник се записах в курсовете по хирургия към болница „Пирогов“. Правихме опити със зайци. На болницата бяха дарени 60 заека, на които правихме различни операции. Когато се дипломирах, трябваше да се върна в Сирия. Професорът, който ми беше научен ръководител обаче заяви: „Никъде няма да ходиш. Напиши молба за специализация!“. Подадох молба и се прибрах в Сирия. Само след 17 дни получих телеграма от тогавашното Министерство на културата, техническия прогрес и образование в България, от която стана ясно, че ми предлагат специализация в няколко здравни заведения“, разказва медикът.

15_3kol_1-1

Така през 1974 г той избрал да практикува в столичната Окръжна болница, защото преценил, че там ще научи тънкостите на лекарската професия, защото има много спешни случаи. Работата така го увлякла, че в продължение на 92 дни не бил напускал болничната сграда.

„Казват, че любовта и хирургията се учат нощем. Работех денонощно. Дори и мишките ме познаваха. Участвах в 5-6 и дори в 11 операции дневно, под ръководството на известни светила в медицината за онова време“, реди д-р Хаддат.

Първата му самостоятелна операция била на апендикс. След това се заредили хирургически интервенции на хернии, жлъчки, стомашни-чревни патологии, ампутации. Практикувал във всички области, като работел с ортопеди, гинеколози, уролози.

„Хубави времена бяха…На изпита се изправих пред комисия с ръководител проф. Янко Добрев, който беше републикански консултант по обща хирургия. След изпита като разбра, че възнамерявам да се прибирам в Сирия, отсече: „Няма да заминаваш! Ще изкараш аспирантура при мен“. След една година обаче реших да продължа аспирантурата си в Дамаск. Там обаче имах страшно много работа и така и не успях да взема диплома за завършена аспирантура“, разкрива хирургът.

Наред с професионалната кариера обаче, животът на доктора-чужденец се развил и в личен аспект. По време на специализацията си в България, се запознал с красивата Сашка Иванова от великотърновското село Арбанаси, която била физиотерапевт. Сключили брак и заминали за Сирия, където им се родили двама сина. Семейството на д-р Хаддат останало там 13 години.

„В Сирия работех едновременно в четири частни и една държавна болници. В същото време преподавах в медицинския университет в Дамаск и дори успях да преведа българския учебник по обща хирургия на арабски език, по който учат студентите и днес“, разкрива д-р Хаддат.

Докато пребивавали в Сирия, медикът и съпругата му активно общували с българската общност, която тогава наброявала над 600 души. Д-р Хаддат си спомня как е оперирал 32-ма нашенци. „В болницата бях отделил целия трети етаж само за българи. Стаите бяха обзаведени като в хотел, с телевизори, санитарни възли. Наричаха ме българския консул“, доверява докторът.

В зората на демокрацията през 1989 г. , съпругата му пожелала да се върнат в България.

„И нали е казано, че откъдето е жената, от там е и родата, отново се установихме в родния край на съпругата ми. Докато си търсех работа обаче, се захванах да преподавам арабски език във Великотърновския университет. През 1993-а предложих във висшето учебно заведение да бъде обособен Арабски център. Тогавашният ректор на ВТУ проф. Иван Харалампиев одобри идеята ми, но каза, че може да ми предостави само една празна зала“, връща се назад във времето д-р Хаддат.

Медикът поканил посланиците на всички арабски държави у нас – Сирия, Ирак, Либия, Египет, Мароко, Ливан и др. и ги помолил за съдействие за обзавеждане на бъдещия център по арабистика. Дипломатите до един откликнали и само след месец средището било обзаведено с мебели, пособия, учебна техника и литература.

Малко след това се оказало, че в болницата в Горна Оряховица имат нужда от хирург и д-р Елиас Хаддат започнал работа, където вече 13 години лекува. Всекидневно се сблъсква с различни случаи. Наскоро извадил от жлъчния мехур на пациентка камък с размерите на картоф. Жлъчката на друг болен пък се оказала пълна с 5 камъка от по 3 сантиметра всеки.

„Напоследък често имаме случаи на перитонити, перфорации на язви. Над 10 случая имахме с рак на дебелото черво. Заради лошо хранене и прекомерна употреба на алкохол, зачестиха панкреатитите. А през миналата зима заради лютия студ пък ампутирахме 17 крака. Почти ежедневно се налага да лекуваме бедни и социално неосигурени болни. Директорът на болницата д-р Иван Иванов изрично ни е предупредил, че не бива да връщаме нито един пациент независимо от социалния му статус“, коментира д-р Хаддат.

В здравното заведение в Горна Оряховица постепенно навлизат новите технологии и все по-често медиците правят безкръвни операции с ендоскопска апаратура. Д-р Хаддат оперирал местен бизнесмен, който за благодарност ремонтирал сестринската стая и лекарските кабинети, а до дни ще извърши реконструкция и на реанимацията. Наред със съвременното оборудване, се налага операционните ножици да бъдат изпращани за заточване във военния завод „Аркус“ в Лясковец.

„Добрият хирург не се нуждае от модерен инструментариум“, отсича д-р Хаддат.

Медикът е изцяло отдаден на работата си и вече 8 години заради размириците не е ходил в Сирия. Липсват му роднините, които до един са учени хора.

„Братята и сестрите ми са висшисти. Едната от сестрите ми е магистър фармацевт. Имам брат инженер, който ръководеше най-голямата в Сирия строителна фирма със 75 предприятия и 112 000 души персонал. Другият от братята ми пък е най-известния преподавател по физика в Дамаск и има частен колеж. Имам още две сестри като едната е историк, а другата завърши статистика и беше секретар на министъра на икономиката, но в момента е със семейството си в САЩ“, споделя с гордост д-р Хаддат.

Преди 3 години обаче съпругата му се разболяла тежко и починала. Синовете му работят и медикът се радва на прекрасен внук. В продължение на 2 г не е ползвал отпуск. Лекарят не крие, че обича да отмаря като готви вкусни ястия. Другото му хоби е рисуването. Любител е на театралното и оперно изкуство. Когато си е у дома слуша арабски радиостанции и по интернет следи обстановката в родината си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи