Холандец тропа ръченица, тачи български класици и следи политиката

Холандец, който живее от 10 години в България, тачи нашенския бит и култура, но негодува , че не може да гласува на парламентарни и президентски избори. Якоб ван Бейлен споделя емоционално, че се чувства като истински българин. Той живее от три години във Велико Търново. Преди това е бил седем години във възрожденски Котел.

„Имам три имота тук, плащам им данъците, както и на регистрираната си тук фирма, а не мога да гласувам за български парламент. Според българското законодателство мога да гласувам само на местните избори, нямам право обаче за президентски и парламентарни. През 2015 г. дори бях кандидат за общински съветник във Велико Търново от листата на „Зелените“. Поканиха ме мои приятели в тази листа, но тъй като нямаше структури в Търново, а само в София и Пловдив, времето за кампания беше кратко и събрахме едва 182 гласа“, сподели пред „Труд“ холандският преселник.

Той недоумява защо примерно на изселниците с двойно гражданство, които живеят по 30 и 40 години в съседна Турция, бизнесът им е там, плащат данъци там, а някои не говорят и български език, им е дадена възможност да гласуват на парламентарни избори и да влияят на управлението в България.

68-годишният чужденец казва, че е обикнал България още през далечната 1967 г., когато минал през страната ни на път за Близкия изток. Пътувал за Иран и Афганистан, отбил се у нас и останал три седмици.

Връзката му с България е цели 5 десетилетия назад във времето, още от хипарските му години. Якоб стъпил на наша земя по времето на социализма с къси гащи и дълга коса. Противно на очакванията на всички милиционерите не го подстригали на улицата, когато го срещнали да се носи зашеметен от красотите на България.

„Бях студент. Тук срещнах велики хора, които после ми станаха приятели. Обаче най-незабравимата ми среща беше с един бригадир. Аз в началото не знаех, че е бригадир. Гледам, на улицата срещу мен се движи як мъж. Вече не помня защо се спряхме, но се харесахме, та аз ходих да жъна с него. Още преди да се опознаем, той ме качи в един камион, пълен с хубави жени. Те пеят до скъсване и се смеят. Чак като стигнахме на полето, разбрах, че са бригада. Наложи се да жъна с тях“, разказва спомените си Якоб.

После се върнал отново през 1972 г. Оттогава му е приятелството с известния великотърновски художник Сашо Филев, чиито картини обича и колекционира. Върнал се още веднъж след пенсионирането си и тогава вече останал.

„Имате уникална природа, много по-красива от тази на съседните Турция и Гърция. Другото ви богатство са запазените живи традиции“, диви се чужденецът.

„Ръченицата е моят танц. Няма друг такъв ритъм. Нищо че вие все говорите за право хоро, а като засвирят право хоро, играете я „Дунавско“, я „Свищовско“. Аз съм майстор на граовското хоро. Много харесвам добруджанските хора, както и шопските, но физиката ми не е подходяща да ги изпълнявам. Едните се играят от тежки и набити хора, а другите от слаби и високи“, казва Якоб. Той обитава къща, която е паметник на културата, строена 1850 г. и е в съседство с родната къща на Петко Рачев Славейков в старинния квартал „Вароша“ в болярския град.

Другата страст на дейния холандец е издирването и купуването на книги на Петко Славейков, както и от други известни български автори и фолклористи. Целта му е да събере библиотека. В нея вече има всички съвременни издания на Славейков, както и една изключително ценна книга от 1923 г. на Васил Стоин. Тя е песнопойка, която съдържа и нотите на песните.

Атрактивният заселник разработва усилено и по други културни проекти. Например догодина смята да отвори картинна галерия в старата столица. Якоб ван Бейлен работи с шестима даровити художници и вече е купил имот с площ от 255 кв. м в квартал „Асенов“ в подножието на крепостта Царевец и е започнал ремонт. „Проектът е предаден в общината. Очаквам съдействие от кметството за изграждане на инфраструктурата. Инвестицията ще е за около 2 млн. лв. В момента водя преговори с вложители от България и от чужбина“, разкрива Якоб ван Бейлен.

Холандецът не крие, че следи детайлно политическия живот по света и у нас. Преди седмица е гласувал на изборите в Холандия.

„Изпратих вота си в оранжев запечатан плик с моята бюлетина до централната избирателна комисия в Хага“, обясни технологията на гласуване зад граница холандецът. „Гласувах за моята партия, но и преференциално. Винаги давам вота си с преференция за някоя сериозна и успешна жена в листата на партията, която избирам, защото смятам, че трябва да има баланс в парламента между жените и мъжете. Жените винаги имат по-правилна гледна точка от нас, мъжете, които сме като петли“, казва с усмивка преселникът.

На въпроса неговият фаворит ли спечели вота в Холандия, Якоб ван Бейлен отговаря утвърдително. Въпреки че партията на премиера на Холандия Марк Рюте е първа по резултати, реално и той търпи загуби от предишните избори с 25%. Якоб подчертава за сравнение с България, че в Холандия, която наброява 17,5 милиона граждани, парламентът е от 150 депутати.

„За пръв път в парламента ни влезе и протурска етническа партия - „Денк“ на турските емигранти в страната. Получиха три депутатски места. Смятам, че това е в резултат на ескалиране на напрежението между Холандия и Турция в последните седмици. Интересно, че „денк“ на турски означава „равенство“, тя е подобна на вашата ДОСТ, а на холандски тази дума се превежда като „Мислете!“ В холандския парламент отново е влязла и националистическа формация“, изтъква холандецът.

Якоб ван Бейлен разказва, че турската диаспора в Холандия наброява над половин милион турци, но в момента те са разединени - за и против Ердоган.

„Между тях вече разривът е и на битово ниво. Тези, които са опоненти, не общуват с другите или се карат. Примерно някой търговец в магазин - вече не само че не пазаруват от него, но и хвърлят камъни по магазина му. Същата е работата и с училищата, някои отписват децата си оттам. В събота например от „Денк“ са излезли с официална позиция, в която критикуват определенията, които даде Ердоган за нас като за „фашисти“ и „нацисти“, изтъква Якоб ван Бейлен.

Личното му мнение за Ердоган не е добро. „Лош знак е, когато един президент започне да променя законодателството на страната, за да разширява властта си - да иска удължаване на мандата си, разширяване на правомощията, както и като почне да строи палати. Такъв е примерът с Маркос във Филипините, Чаушеску, Иди Амин в Уганда и др.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица