Холивудската легенда Санди Либерсън пред „Труд“: “Междузвездни войни” беше експлозия, която никой не очакваше

Обичам да работя с автори от Централна и Източна Европа, защото те имат различен поглед към света. Филмите им са лични, нещо което трудно се намира в САЩ и Западна Европа

Рядко в България можете да срещнете човек от ранга на Санди и да си разговаряте с часове за киното. За съжаление в този текст не остана място за историите около Серджо Леоне и класиката „Имало едно време в Америка“, както и още много други. На 83 години той продължава да бъде активен. Той беше част от журито на бързо развиващият се българкси фестивал за кратки филми „In the palace“, който от тази година се провежда във Варна, а от миналата година пет от наградените филми получават правото да бъдат допуснати до номинациите за „Оскар“.

- Господин Либерсън, вашият първи филм като продуцент е с легендите „Ролинг стоунс“.

- Да, филмът Performance (един от най-скандалните филми през 70-те, номиниран за BAFTA, но заради секс сцените на Джагър с приятелката на Кийт Ричард - Анита Паленбърг, лентата дълго време е била пренебрегвана, а днес е легенда, б.а.).

- Как се свързахте с Миг Джагър?

- Това стана благодарение на неговата приятелка по онова време - Мериън Фейтфул (Песента u As Tears Go By, написана от Джагър и Кийт Ричардс става огромен хит през 1964), която беше доста известна певица по това време. Тогава бях агент на много актьори, режисьори и исках да представлявам и нея, защото беше огромен талант. Успях да си уговоря среща и тя ме покани в нейния апартамент. Разговаряхме за нея и какво иска да прави в бъдеще. През това време от кухнята през цялото време се появяваше едно момче - влиза, излиза, без нищо да каже. В един момент се разсеях от цялото това движение и я попитах „Кой е това?“. Тя каза „Това е Миг Джагър и иска да се срещне с теб“. Тогава тя го покани и той седна при нас. Мериън каза: „Виж, аз вече имам агент, но той няма и иска да говорите.“ Ето така се случи. Аз станах агент на „Ролинг стоунс“ за участия в телевизията, но не и за концерти или музика. Първият договор, за който преговарях, беше за режисьора Жан Люк Годар.

- Жан Люк Годар?

- Да, същият. Той засне Sympathy For The Devil (Това е първият сигнъл от албума Beggars Banquet). Преди да заснемем Performance, продуцирах и телевизионния филм The Rolling Stones Rock and Roll Circus (В концерта, организиран от „Ролинг стоунс, участват всички известни банди по това време - „Джетро тъл“, „Дъ Ху“, „Тадж Махал“, Мериън Фетфул, както и супергрупата „The Dirty Mac“, в която участват Джон Ленън, Йоко Оно, Ерик Клептън, Мич Мичъл и Кийт Ричърдс).

- Поддържате ли връзка с Миг Джагър?

- Да, последно се видяхме в Хамбург, където започна тяхното европейско турне през 2017 година. Той ме покани на концерта, защото освен друго имаше хора, които искаха да напишат книга за Performance. Не бяхме се виждали от много години и беше много приятна среща.

- Как си обяснявате, че „Ролинг стоунс“ оцеляха толкова дълго време?

- Всъщност това е доста интересно. Аз не бях ги виждал на сцена от много, много години. Днес има две групи. Едната е „Ролинг стоунс“ с Миг Джагър, Кийт Ричдърдс, Рони Ууд и Чарли Уотс. Има и друга група, която е зад сцената. Това не е просто „Ролинг стоунс“, а „Ролинг стоунс“ плюс още една банда, която реално създава звука и музиката на турнетата им. Но Миг Джагър е неуморим. Бях изумен! Два часа на сцената, непрекъснато в движение, както и другите - твърде стари и твърде неуморими.

- Как влязохте в кинобизнеса?

- Как влязох? Абсолютно случайно. След като се уволних от флота - това беше след Корейската война, се чудех какво да правя, накъде да тръгна. Започнах работа - паркирах коли на клиентите пред един ресторант. Един следобед отворих вратата на един кадилак (Cadillac convertible, б.р.), оттам слезе една старлетка - прекрасна блондинка. Подадох талончето на шофьора и тогава видях, че това е Майк Роудс - мой съученик, който дори беше три години по-малък от мен. Питам го „Какво става с теб? Аз ти паркирам колата, а ти си с кадилак и красиво момиче.“ Той отвърна, че е филмов агент. Попитах го „Мога ли и аз да стана филмов агент“, а той се засмя и отвърна „Кой да ти каже?“. След няколко седмици се видяхме, той ме представи на разни хора и получих работа в агенцията. Така започна всичко. Няма нищо общо с легендите, като „Младият Спилбърг мечтаеше от малък да стане велик режисьор“.

- Предният път, когато се срещнахме, бях впечатлен от историята за около реализацията на „Междузвездни войни“. Очаквахте ли такъв успех с филма?

- Когато ме поканиха на работа в „20th Century Fox“, първата ми позиция беше да отговарям за европейските и международните продукции. Тогава „Междузвездни войни“ беше в края на снимките си. Постпродукцията се премести в Лондон, където трябваше да се запише музиката, да се смеси звукът и така се срещнах за първи път с Джордж Лукас и продуцента Гари Кърц. Моята работа беше да наблюдавам и контролирам премиерите и разпространението на филма в Европа. Беше доста интересно, защото Лукас беше вманиачен като продуцент за качеството на филма. Той беше категоричен, че няма да бъде разпространяван, докато не проверим качеството на картината и звука във всяко кино. Така че аз трябваше да наема двама души, които да обиколят всички кина в Европа, за да проверят дали всичко е наред.

- Сигурен съм, че не сте ги пратили в Източна Европа.

- Не, категорично не. По това време беше невъзможно.

- Мога да ви уверя, че звукът и картината във Враца, град за който не сте чували, бяха ужасни, но филмът пак стана мания.

- Убеден съм.

- По онова време фантастиката е било доста подценяван жанр, какво промени „Междузвездни войни“?

- Да, така е. Научната фантастика и хорър жанровете бяха подценявани. Имаше успешни филми, но те бяха все така ниско бюджетни. „Междузвездни войни“ промени цялата история на киното.

Няма да забравя, когато пуснахме филма в няколко отбрани кина, за да проверим реакцията на публиката, преди да предприемем масовата дистрибуция. Отидохме да видим какво се случва на обедната прожекция в „Китайския театър“ в Лос Анджелис и бяхме шокирани. Буквално имаше хиляда души, които чакаха на опашка, за да влязат в киното. След това в продължение на месеци беше така. Хората гледаха филма, а след това се нареждаха отново на опашката, за да го видят пак, а след това пак и пак. Това беше феномен, който никой не е очаквал.

- Вие какво очаквахте?

- Когато видях филма, знаех че имаме нещо специално, но нямах идея, а и никой нямаше идея дали публиката ще го хареса или не. Точно заради това първите прожекции бяха в около 15 салона в различни градове, за да тестваме публиката. Това беше експлозия, която никой не очакваше.

- Знам, че това е бил голям риск, но кой заложи името си?

- Президентът на „Фокс“. Той прочете сценария, срещна се с Лукас и му каза „Виж, нищо не разбирам от този проект, но вярвам в теб и ще те подкрепя“.

- Сега така ли се случва в Холивуд?

- Не, вече не. Онова беше в друга епоха. Сега има комисии. Никой не поема риск, а петнайсет души решават колективно.

- Като се върнем назад, кои са любимите ви проекти?

- Всеки проект, който съм харесвал, е по лични причини, не защото са били много успешни или най-добрите. Първият филм, който продуцирах - Performance - беше учене в движение, защото не знаех как се продуцира филм. След това беше друго. Един от проектите, които много обичам е първият филм на Тери Гилиъм „Джаберуоки“ (по едноименния роман на Луис Карол, б.а.). Беше невероятно изживяване да работя с Тери. Приятелството ни стана силно и продължава и до днес. Много харесах работата си по „Пришълецът“. Тогава не бях продуцент, но ръководех проекта и имах правото да избера режисьора - Ридли Скот.

- Вие избрахте Ридли Скот за „Пришълеца“!

- Да.

- Защо него?

- Познавах го от телевизия Би Би Си, където беше художествен директор и дизайнер. Той не беше режисьор. Ние станахме добри приятели, до толкова, че един ден той преобзаведе къщата ми, офиса ми в Лондон. След това той започна да снима реклами и стана доста успешен в бизнеса. Първият му филм „Дуелистите“ не беше много успешен (Историческа драма по Джоузеф Конрад, в която Кийт Карадайн и Харви Кайтел са двама офицери от наполеоновата армия, които враждуват с години и само дуелът може да реши въпроса кой е прав, 1977 г.). Аз видях лентата и си казах „Господи, каква визия има този човек“. Когато „Пришълецът“ беше в подготовка, а режисьор беше Уолтър Хил. Неговата компания беше разработила сценария, но той се отказа в последния момент, за да прави друг филм по негов сценарий. Тъй като „Пришълецът“ беше в предпродукция, аз се обадих в Лос Анджелис и казах „Вижте, загубихме за проекта Уолтър Хил, той няма да снима“. От компанията настояваха бързо да се намери заместник и аз предложих Ридли Скот. Те не знаеха изобщо кой е той и поискаха негови предишни неща - видяха „Дуелистите“, рекламите и приеха той да бъде режисьор.

- „Пришълецът“ е един от най-великите филми, за мен. Как обаче решавате да рискувате, защото вие в крайна сметка носите отговорност?

- Нещата се случва по два начина. Или трябва да имаш инстинкт и да вярваш в него, да отстояваш с цялата си същност този проект, с риска той да се провали, или залагаш на сигурното - търсиш режисьор, който вече е утвърден, спечелил е милиони долари и не рискуваш - наемаш го заради името му, или по политически причини. За залагам на инстинкта си.

- Работихте ли още с него?

- Да, по още два проекта. Вторият филм беше „Блейд Рънър“.

- Разкажете ми за „Блейд Рънър“.

- Един забележителен писател - Хамптън Фенчър - беше развил сценария по разказа на Филип Кей Дик, беше инвестирал пари и силно вярваше в историята. Предлагаше го на различни режисьори и никой не искаше да се включи в проекта. Никой не го разбираше, никой не вярваше в историята. Това продължи няколко години и тогава сценарият попада в Ридли Скот. Той ми се обади и каза „Виж, това е филмът, който искам да заснема. Обсъдихме го с директорите и решихме да го направим. Трябваше да намерим обаче още пари, защото беше много скъп проект. „Уорнър“ дадоха половината от парите, а една частна компания от Хонг Конг добави останалото.

- Знам, че в началото филмът изобщо не е тръгнал добре?

- Беше пълен провал, с ужасяващи критики от страна на медиите и след 10 дни свалиха филма от екраните.

- Защо?

- Една от причините беше, че „Уорнър“ рекламира филма като приключенски екшън, защото в него участваше Харисън Форд. През първата седмица хората се стичаха към кината, за да гледат екшън, но те нямаше как да гледат такъв филм, защото „Блейд Рънър“ не е екшън. Той е филм ноар, психологически, философски трилър.

- Как стана легенда след това?

- След това се появи интернет, появиха се нощните прожекции и филмът започна да бъде почитан. След това ние направихме втора кампания, по нов начин и го разпространихме отново. Същата онази критика го заобича, възхваляваше го. Днес никой не би рискувал да заснеме такъв филм и да чака години, за да види дали той ще бъде успешен или не.

- А третият филм?

- Това беше „Телма и Луис“. Отново Ридли Скот донесе сценария и каза, че това е филм, който иска да заснеме. Този път нямаше никакви колебания от никого.

- Вие сте ментор на една от най-добрите програми по драматургия - „ScriptEast“, която всяка година развива десетина сценария от Централна и Източна Европа. Защо го правите?

- Обичам да работя с автори от Централна и Източна Европа, защото те имат различен поглед към света, в сравнение с колегите си от Франция, Германия или Италия. Имат различно отношение към света, може би повлияно от комунистическата епоха. Много от сценариите са свързани с последствията от този режим. Те са много лични истории, в които са вложени много чувства. Това са истории, които трудно можеш да намериш вече в САЩ или западните европейски държави. Знаете ли, в момента цялата ми енергия е насочена към обучението на млади творци и това все още ме вдъхновява.

 

Нашият гост

Санди Либерсън е знакова фигура в европейската и американската филмова индустрия. Работил е като агент за творци като Серджо Леоне, Питър Селърс, Ричард Харис, Линдзи Андерсън и “Ролинг Стоунс”. След като продуцира филма Performance, основава компанията Goodtime/VPS заедно с Дейвид Пътнам, с когото продуцират едни от най-значимите британски филми на 70-те и 80-те години. През 1977 г. Санди става международен вицепрезидент, а по-късно и президент международни продукции за 20th Century Fox, като лансира ранните “Междузвездни войни” и ръководи продуцирането на филми на режисьори от ранга на Вернер Херцог, Бернардо Бертолучи, Зинеман, Акиро Куросава и Ридли Скот.

В момента Санди е сътрудник към редица организации и проекти, посветени на развитието на таланта и уменията във филмовите и медийни индустрии. Наскоро работи и като изпълнителен продуцент за British Legends of Stage & Screen за Sky Arts/Sundance Channel.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта