Има съглашение между ГЕРБ и БСП

- Господин Калфин, вие влизате за втори път в президентската надпревара. Какво бихте променили в институцията, ако бъдете избран за държавен глава?

- Бих променил поведението на президента в институцията. Следващият държавен глава ще работи по сегашните правила, така че целта е те да се изпълнят максимално със съдържание. За мен това означава президентът да е много по-активен външнополитически, особено по теми, които са важни за България.

Сред основните ми приоритети е възраждането на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и в Черно море. България може да потърси сходни позиции между петте членки на Европейския съюз в Югоизточна Европа и може да се инициира създаването на еврорегион. Такава практика вече има в много страни - създаден е Дунавски еврорегион, прибалтийски и т.н.

В такива региони се насърчава сътрудничеството било то културното, образователното, транспортно или търговско. Имаме нужда от подобен вид сътрудничество заради всички конфликти и напрежения, които са се натрупали между черноморските ни съседи през годините.

Противодействието на дрънкането на оръжието е създаване на пълноценни отношения със страните. Аз дори бих разширил такова сътрудничество. То трябва да се сключи освен между страните, които са на брега на Черно море, но и със страните в Средна Азия, където има голям потенциал за партньорство.

Президентът трябва да е и много по-активен по темата с бежанците. Трябва да вземе и отношение по договорите за реадмисия на мигранти, защото те всъщност са решението да намалее значително притокът на бежанци. Освен това президентът трябва да се заеме по-сериозно с много теми във вътрешната политика.

За мен е много важна и темата, свързана с държавното устройство. Периодично правим промени и реформи в конституцията и стигаме до Велико народно събрание и това ни е оправданието, че съдебната система не работи както трябва или няма баланс и не се контролират институциите. Нека да започне една дискусия, но не от парламента, а от президента. Аз бих бил домакин на подобна дискусия, в която експерти и политически партии да помислят какво трябва да стане, за да работят ефективно съдебната система и институциите.

Ако тази дискусия се проведе в парламента, тя ще се политизира. Затова президентът би могъл да я организира и едва когато има някаква форма на постигнато съгласие, то тогава можем да говорим за свикване на Велико народно събрание.

- Как бихте оценили поведението на сегашния президент?

- Г-н Плевнелиев до голяма степен обезличи институцията. Нямам нищо лично против него - очевидно той гледа така на президентската институция и нейната роля. Проблемът е, че „Дондуков“ 2 стана до голяма степен подчинен на неговата политическа партия и на нейната линия в управлението.

Освен това Плевнелиев избягваше въпроси, които са вътрешнополитически, и казваше: „Това не ми е в правомощията.“ Когато пък се намесваше по външнополитически теми, обикновено създаваше крайни мнения и дебати в страната, което по никакъв начин не обединяваше зад една кауза българите. Затова и загубихме качеството си на лидер в региона.

- Казвате, че президентът трябва да бъде по-активен както външнополитически, така и вътрешнополитически. В същото време обаче не отпадат мненията, че държавният глава няма достатъчно правомощия да го направи.

- Президентът има достатъчно правомощия. В конституцията не пише, че той трябва да се занимава с демография, доходи и образование, но той би могъл да формулира проблемите, да предизвиква широки дискусии и да търси съгласие между политическите сили и гражданското общество. Това са теми, по които държавният глава би могъл да работи и да търси решаването им. Те са актуални и са свързани с развитието на страната.

Има обаче и едно противоречие - заради прекия избор на президента към него се формират и огромни очаквания. Няма друг представител на държавната власт, за когото да гласуват толкова много хора. Г-н Плевнелиев, например, беше избран на балотажа със 170 000 гласа повече от мен. Съответно очакванията на обществото към него са доста високи, но правомощията му не са толкова големи. Така че има два варианта. Единият е да се увеличат правомощията на президента и той да може ефективно да работи за баланса на институциите, като му се даде право на законодателна инициатива, или ветото на държавния глава да се преодолява с квалифицирано мнозинство.

От друга страна, бихме могли да направим така, че държавният глава да се избира от парламента, както е в много други европейски страни. Това обаче предполага съгласие между политическите сили, за да се избегнат партийните назначения.

Всички тези въпроси са свързани с промяна в конституцията и свикване на Велико народно събрание.

- Смятате ли, че трябва да се намали броят на чиновниците в президентската администрация?

- Броят на служителите в президентството се е запазил горе-долу същият от мандата на президента Желев досега. Те са около 150 души. Това не е администрация, която се разраства, затова и не смятам, че тя има нужда от съкращения.

Това, което обаче бих направил, е да я натоваря повече. Бих създал много интензивни съвети, в които различни работодателски, синдикални, граждански организации да работят по отделни въпроси.

За съжаление държавният глава Плевнелиев започна с голяма амбиция и планираше да създаде и работи с такива съвети в неговата администрация, но тази амбиция лека-полека затихна.

- А подкрепяте ли практиката съветници на държавния глава да бъдат назначавани за посланици в края на президентския мандат?

- Това е абсолютно недопустимо. Като президент не бих толерирал насърчаването на хора извън дипломатическата служба. А още по-малко пък бих намирал работа на моите секретари и съветници на постовете на посланици.

Когато бях външен министър, предложих и парламентът прие Закона за дипломатическата служба. В него има ограничение, което гласи, че 20% от ръководителите на дипломатически мисии могат да са извън професионалната дипломатическа служба. Първоначалното ми предложение беше те да са по-малко - 10%, защото вярвам в професионализма на дипломатите и смятам, че това трябва да се насърчава.

Тези, които са дипломати и идват от външно министерство, могат да бъдат назначавани за посланици, но тези, които не са - нямат работа там.

- Трябва ли България да избира между партньорство с Европейския съюз и НАТО и поддържане на балансирани отношения с Русия?

- Няма такава алтернатива. България е член на Европейския съюз и на НАТО. Когато влязохме в ЕС, добрите отношения между България и Русия бяха плюс за страната ни, така че това даже ни помага да бъдем по-ефективни и влиятелни в Евросъюза.

За съжаление на моменти имам чувството, че продължаваме да се държим като страна кандидат за ЕС и НАТО, която слуша какви решения се вземат и ги изпълнява, вместо да участва в обсъждането им.

България има всички лостове, за да промени това. В ЕС например, за да се стигне до едно решение, преди това се минава през различни етапи и всяка страна може да се включи в обсъжданията и да защитава националната си политика. Но ако не сме наясно каква е позицията ни и не се включим в дискусиите, то тогава остава само да се съобразим с вече взетите решения.

Страната ни в момента поддържа ли подобна постоянна позиция? Наскоро станахме свидетели как мнението на кабинета се промени рязко по отношение на санкциите срещу Русия.

Това беше доста лицемерно поведение. Госпожа Цецка Цачева обяви, че е за сваляне на санкциите, а на следващия ден премиерът Бойко Борисов каза от Брюксел, че е за увеличаването им. В крайна сметка те останаха същите. Това са приказки за вътрешна консумация, това не е целенасочена политика.

Притеснявате ли се, че нямате подкрепата на голяма партия зад гърба си?

- Разбира се, голямата партия има много повече лостове и тръгва от по-предна позиция. Това обаче може да се компенсира с качествата на кандидатите за президент и вицепрезидент. Аз имам самочувствието, че заедно с проф. Любомир Халачев ние като компетентност, опит, политическа предвидимост и морал в политиката превъзхождаме опонентите си.

Освен това работим много активно и из страната. Много се радвам, че цялата коалиция - и АБВ, и „Гергьовден“, и останалите партии в коалицията - работят с много ентусиазъм. В една кампания трябва да има ентусиазъм, за да е успешна.

Ентусиазмът достатъчен ли е, за да стигнете до балотаж?

- Шансовете ми са големи. За съжаление това е най-опорочената кампания, в която съм участвал. Не е нормално да се променят изборните правила в хода на президентската кампания. Затова е и толкова нисък рейтингът на парламента.

Освен това има съглашателство между големите партии ГЕРБ и БСП. Те изтеглиха кандидатите си, крият се от дебати, защото са слаби. Насаждайки впечатленията, че надпреварата за „Дондуков“ 2 е между тях двамата, те правят всичко възможно да убедят хората, че едва ли не изборът е предрешен и че те ще стигнат до балотаж. Сигурно вече са решили и кой от тях ще бъде победителят.

Всичко това обезсмисля цялата надпревара. Затова аз призовавам хората, които ще гласуват и избират президент, да не гласуват за човек, който се крие от дебати и е високомерен. И Цецка Цачева, и ген. Румен Радев не могат да формулират смислена визия за работата на президентската институция. Госпожа Цачева хвали правителството от сутрин до вечер, а господин Радев говори общи приказки, в които няма никакво съдържание.

ВИЗИТКА

Ивайло Калфин е номиниран за кандидат-президент от коалиция „Калфин - президент“. Той е роден на 30 май 1964 г. Избиран е за народен представител в 37-ото, 38-ото, 40-ото и 43-ото НС. В момента е заместник-председател на АБВ.

В правителството „Борисов 2“ Калфин беше вицепремиер и министър на труда и социалната политика, но подаде оставка, след като АБВ напусна управляващата коалиция.

От 2009 до 2014 г. е член на Европейския парламент, избран от листата на „Коалиция за България“. Бил е заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005-2009).