Все повече британци губят вяра в нашето правителство и една нова партия няма да помогне. Време е да поискаме сами да поемем контрола

Винаги съм поддъpжала златното правило на Мишел Обама, че когато опонента ти пада ниско, трябва да вървиш високо. Не мисля, че е дошъл момента да се потопим до нивото на “брекзитиерите”, като досадните пари, избирателните закони и лъжата, но се чудя дали всички тези от нас, които са дълбоко загрижени от последиците от “Брекзит”, си дават сметка за ударите, които трябва и можем да понесем.

А ние трябва да направим това, защото са заложени най-добрите интереси на нашата страна. Ако нашето поколение не успее да се справи с правилната битка, поколението, което идва след нас, няма да ни прости, нито ще забрави, тъй като тяхната страна ще бъде смалена и по-вероятно е да бъде разрушено Обединеното кралство. Останките от пребиването ни в ЕС е само първата фаза от дневния ред на “брекзитиерите”, за да се освободим от законите, правилата и правата, които мнозина от тях виждат като ограничение при осъществяването на тяхната плашеща дясна визия за дарвинисткия капитализъм.

Каква е правилната стратегия за онези от нас, които се противопоставят на това? Оставам неубедена, че това може да бъде решено от нова политическа партия. Референдумът за ЕС през 2016 г. се превърна в битка на една група от добре образовани политици от кариерата и техните професионални съветници, в колектив от обсебени хейтъри на ЕС, готови да направят всичко, което е нужно, за да спечелят. Отне ни известно време да останем натикани в ъгъла и да спорим помежду си за неща, които може да се опишат като “нарцисизъм на малките различия”.

Ще стане още по-лошо, ако слуховете, че някои от останалите групи в кампанията предвиждат метаморфози в политическите партии, и ако тези слухове се окажат верни. Отегчена съм от сблъсъка на позициите на голямото его, обърканите съобщения и остарелите разговори за “напускане” и за “оставане”.

Въпреки че, в Уестминстър има някои много смели политици. И някои от тях рискуваха с личната си безопасност като се изправиха смело пред твърденията, че са предатели. Но те само спореха за онова, което смятат, че е в най-добрия интерес на Великобритания и в общи линии, политическите класи ни поведоха надолу. Двете безмилостни партийни машини си свършиха работата и не позволиха на никого от двете страни на нашия, така наречен дебатиращ парламент, да задава неприятни въпроси или пък да се изпречат на пътя на предстоящия хаос.

Така че, не виждам как една нова политическа партия ще ни помогне. Нито пък имаме нужда от едни общи избори, където торите и лейбъристите да могат да ни предложат избор само на Брекзит, Брекзит и още повече Брекзит. Не мога да добавя към това, че лично ще вляза в политическата крамола като лидер на либералните демократи, така както миналата седмица абсурдно се говореше в медиите, игнорирайки факта, че аз дори не съм депутат.

Това, от което се нуждаем, е Тереза Май да приеме, че проучванията на общественото мнение показват сеизмична промяна в начина, по който гласоподавателите мислят за Брекзит. Ясно е, че мнозинството не е доволно от начина, по който излизаме от ЕС, и според анкета 78% от обществото смята, че правителството върши много лоша работа в преговорите за Брекзит. Ние виждаме, че обещаното не е това, което някога ще ни бъде предоставено. По-същественото е в това, че мнозинството сега ясно иска шанс да се изкаже за изхода от тази бъркотия с един нов референдум.

Едно чисто гласуване за реалните варианти е единственият правилен и демократичен начин да вървим напред. Три са възможностите, които трябва да бъдат изложени пред обществото: сделката на Тереза Мей и това тя да може да преговаря по нея, специалната сделка, която вече имахме с ЕС и беше законсервирана като невъзможна за договаряне от Маргарет Тачър или никаква сделка. И тъй като привърженикът на Брекзит, Джейкъб Рейс-Мог си призна, че това може да ни отнеме 50 години, за да видим каквито и да било икономически ползи, 16 и 17-годишните трябва да имат правото да гласуват, тъй като отрицателните последици от този Брекзит те ще ги усещат през по-голямата част от живота си.

Фактите сега се сблъскват със звучните и персонални битки и дават само храна на суетата. И двете наши основни партии са изправени пред реалната възможност да претърпят крах, ако на хората не им бъде дадена възможността да се изкажат по този въпрос. Ние имахме достатъчно решения, с фундаментално значение за нашето бъдеще, но много от тях никога не бяха споменавани по време на кампанията за референдум и никога не бяха сведени до общественото мнение.

Искаме да поемем отговорност с референдум

Британците са хора, които обичайно са щастливи при нормални обстоятелства. Те се доверят на политиците да ни кажат истината и да ги оставят да ръководят страната, докато те продължават с живота си. Но ние винаги ясно трябва да си отстояваме правото, че политиците са наши служители, а не наши господари и когато е необходимо, ние можем и ще поемем тази отговорност. Сега искаме да упражним това си право с един референдум относно възможностите, пред които е изправена Великобритания, но не и след като министър-председателят вече е договорил сделката.

*Джина Милър беше водещ ищец в успешната правна битка парламентът да позволи гласуването дали Великобритания може да започне процеса за напускане на ЕС.