"Дерида денс" не е само танцов център, нито просто танцова компания. Трудно е да се опише какво представлява, но може би най-точното определение би било "ядро". Ядро за съвременно танцово изкуство, което завихря около себе си креативни личности от най-разнообразен вид и характер. В центъра постоянно кипи живот. През затворените врати на трите танцови зали долитат класическа музика, фламенко ритми и съвременна музика, достигаща понякога до екстравагантните стонове на стара корабостроителница при земетресение.

Поводът да разговаряме с артистичния директор и хореограф на "Дерида денс къмпани" Живко Желязков е новият му спектакъл с интригуващото заглавие S Inner, в който хореографът и екипът му изследват греха на съвременния човек.

- Г-н Желязков, на 13 януари ще се играе най-новият ви спектакъл S Iinner (от англ. Sinner "Грешник" - б. р.), а в момента вече работите по ново произведение. Откъде черпите темите си?

- Различно е всеки път - може да е свързано с нещо, което ми се е случило, или във връзка с нещо, за което сме си говорили с някого...

- А когато става въпрос за S Inner?

- Това беше проектът, който претърпя най-дълъг път до самото представление. Избрахме темата за греха и може да се каже, че два месеца сме избистряли идеята. Поемахме в различни посоки, връщахме се. В самото начало се запознахме с греха - такъв, какъвто го вижда църквата. Установихме, че съвременната концепция за престъпление и грях е променена и е много трудно да се съди съвременният човек, трябва да се вземат предвид мотивите за постъпките му. Решихме вместо това да потърсим греха извън църковната догма. Нещо, което ние виждаме в ежедневието като грях и което осъждаме.

- Жестокостта над животните?

- Тази архаична практика да извличаш ресурс, без да си даваш сметка за болката, която причиняваш на друго живо същество. Греховно за мен лично не е само това, че причиняваме болка, но и това, че с времето сме спрели да анализираме действията си. Купуваме дрехи, движени от суетата си, без да си даваме сметка, че фактически в момента с развитието на технологиите можем да задоволим тази си потребност по алтернативен начин. Ако си представим проблема на глобално ниво, светът на животните би бил съвсем различен.

- Тоест според вас няма никаква нужда да си купуваме кожени облекла?

- Да. Или поне да го правим, знаейки какво причиняваме. Едно е да си купиш чифт кожени обувки, защото имаш нужда да те топлят в студа, но друго е да стимулираш тази практика и това отношение към животните, движен единствено от суетата си.

- Вие вегетарианец ли сте?

- Не.

- Какво мислите за яденето на животни?

- Докато подготвяхме спектакъла, имаше период, в който и аз, и останалите месоядни хора от екипа спряхме да ядем месо. Работата по S Inner промени и нас самите.

Сега вече пак ям месо, но се опитвам да не е основната ми храна. Аз съм човек на баланса и не подкрепям крайностите - например да не прибягваме до вегетарианство само защото е модерно. Въпросът е наистина да проумеем в какво се състои проблемът и да бъдем оттам нататък балансирани.

- Как протича творческият процес при вас?

- Преди да изчистим изцяло концепцията, работим физически, търсейки възможните изразни средства. Човешкото тяло дава изключително много възможности, още повече когато има добра физическа подготовка и човек ежедневно използва тялото си като инструмент за изразяване. Посоките са наистина много! Всеобхватни. И това е страхотно за мен като артист, но в същото време за изграждането на едно такова представление не е основното. Търсенето на различни изразни средства на тялото е голяма провокация и може да продължи безкрайно - до последния момент, до самата премиера. За мен това, което е важно, е концепцията. Идва един момент, в който ограничаваш това търсене, колкото и да ти е приятно да се движиш, колкото и да ти е приятно да откриваш нови начини за изразяване. В един етап на продукционната дейност търсенето на изразни форми трябва да бъде ограничено. Трябва да започнеш да се движиш спрямо концепцията.

Колкото повече навлизам в областта на съвременния танц и пърформанс, все повече осъзнавам, че тялото не може да се движи самоцелно, смисълът в този вид изкуство е не за да покажеш потенциала за движение на едно натренирано тяло, а по-скоро да работиш върху посланието и да използваш тялото като по-истинския инструмент от речта, за да достигнеш до хората.

Тоест трябва да има нещо, което да кажеш.

- Колко спектакъла сте направили до момента?

- Не знам. При всички случаи са над 30.

- Помните ли ги?

- Да, всеки един от тях.

- Кой от тях поставяте най-високо в личната си оценка?

- Не мога да определя кой, те са различни. Може би бих могъл да кажа в кой от тях откривам нова посока и потвърждение, че съм научил и постигнал нещо като хореограф. Това е Zen Play. Различният подход в този спектакъл рефлектира и в работата ми по създаването на Sinner.

- Тази година предстои ли ви работа в чужбина?

- След премиерата на Zen Play в България гостуваха около 10 режисьори от Ню Йорк. Те са част от най-старата мрежа на театралите - "Драма лига". След като гледаха спектакъла, ме поканиха да водя 15-дневен уъркшоп на актьори и режисьори в Ню Йорк през юли. Планирана е и презентация на резултатите. За мен това е вълнуващо, тъй като методите и подходите на обучение ще бъдат различни.

- През 2016 г. в танцов център "Дерида" се проведе едно голямо международно събитие - среща на платформата за съвременен танц Aerowaves. Доколкото си спомням за програмата кандидатстваха 4 български хореографии. Някоя от тях попадна ли в 20-те най-добри?

- Не, нямаше български. За програмата Aerowaves кандидатстват 650 представления, от които се избират 20, които се представят на фестивал, който всяка година е на различно място. През 2018 г. този фестивал ще е в България.

- Смятате ли, че много от съвременните хореографии започват да си приличат, както песните в "Евровизия"?

- В Европа е наложен един стил, който започва да добива общ облик. За мен съвременното изкуство е в много голяма степен свързано с социалния и културния контекст - така и трябва да бъде. Пътуванията и глобализацията ни откриват много възможности, но от друга страна крият този риск от унифициране и загуба на идентичността. Както се случва с модата и музиката, съвременният танц също няма как да остане изолиран от този процес. Въпреки, че съвременното изкуство по същността си е извън всякаква норма, дори и то не е имунизирано срещу уеднаквяването.

Творците в танцовото изкуство не бива да се съобразяват с това какво се налага - примерно тази година може да се търси нещо по-скандално, догодина - по-добра техника. Но човек трябва да е верен на собственото си усещане за живота, да остане искрен в залата, когато създава представление. А това дали то ще пътува по света - ако е добро, ще пътува. Слава богу, с нашите представления пътуваме често и това за мен е достатъчно като автор.

Не е важно при какви обстоятелства и в каква рамка създаваме изкуство, а самото качество на изкуството. Дали достига до хората и дали задоволява тяхната потребност.

- Има ли нещо в културната политика на държавата, което бихте променили, за да протича по-добре работата ви - на Derida Dance Company, а и на други като вас.

- Разбира се, че има. За съжаление цялата административна рамка е структурирана по такъв начин, че достъпът на независимия сектор до този финансов инструмент е силно ограничен и в момента се усвоява предимно от държавни структури. Но нещата се променят с всяка изминала година. Осъзнавам че е сложно, той като е необходимо да бъдат създадени нови закони. Все пак се надявам съвсем скоро да се задвижи тази машина.

- Кое ви квалифицира като хореограф?

- Завършил съм НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство, после и режисура. След това специализирах съвременен танц в Австралия.

- Вярно ли е, че в Австралия сте осъдили университета за това, че са ви предоставили некачествено образование?

- Не точно. В развитите държави има организации, които защитават интересите на студентите. Имах конфликт с моя супервайзор и по средата на обучението имах избор дали да се преместя в друг университет или да ми бъде възстановена сумата по обучението до този момент. Аз избрах второто и не съжалявам, защото веднага след това последваха проекти във Франция, създадох нови контакти, запознах се с Атанас Маев, с когото работим до момента.

Голямо предизвикателство за нас беше да менажираме театър в Южна Испания, при това едва 22-годишни. Натрупахме практически опит, който ни помогна, а и до ден днешен ни помага да поддържаме "Дерида денс център" като едно независимо от държавата място.

- Защо се върнахте в България, след като в Испания сте се справяли отлично?

- Настъпва един момент, когато знаеш, че в края на всеки месец си взимаш заплатата и малко или много влизаш в някаква рутина. Бяхме съвсем млади и имахме нужда сами да определяме политиката и посоката, в която да се развиваме. На пръв поглед и от разстоянието на времето прибирането ни в България изглежда недостатъчно мотивирано, но тогава имахме нужда точно от това - да полетим и да бъдем свободни.

- Като започнахте работа в България, имаше ли шок?

- Абсолютно. Имаше шок, имаше депресия от моя страна. Но това е най-важният момент - когато поставяш началото. Поставиш ли началото, оттам стъпка по стъпка нещата могат да бъдат надградени. Трудно е да придобиеш решителност.

- В момента танцовият център "Дерида" се разраства като снежна топка. Но тогава, преди близо десет години, имаше ли моменти, когато бяхте на ръба на оцеляването?

- О, имали сме много такива моменти, особено в самото начало. Но пък тази нестабилност изкарва всеки път нещо ново от нас - като подход и поведение спрямо дадената ситуация. Когато трудностите са в нормални граници даже са здравословни.

Първо представление след премиерата

На 13 януари 2017 г. от 20 ч в пространството на Derida Dance Center ще бъде представено първото представление след премиерата на най-новата продукция на танцова компания Derida Dance - S Inner. Голяма част от танцовите критици, които присъстваха на премиерните две дати, изказаха мнението си, че новосъздаденото представление е едно от най-силните на компанията.

Ето какво споделя Елена Ангелова - театровед и танцов критик: „Най-новата продукция на Derida Dance Center - S Inner, предлага повод за преосмисляне на консуматорската идеология, на която е подчинено съвременното общество. След „Дзен плей“ и „Метроном“ хореографът Живко Желязков продължава да конструира образа на консуматора, като все по-решително смесва езика на съвременния танц с театралността, за да подчертае в дълбочина проблема за хиперконсумирането, което води до чудовищност и деформация. Със запомняща се образност и силно въздействаща симбиоза между звукова среда (Иван Шопов) и изпълнителско присъствие (Ана Петкова, Гергана Илиева, Симона Тодорова, Янита Кирова) Живко Желязков конструира хибриден сценичен код, чрез който създава образа на „грешника“. Неговото присъствие не е буквално, той е по-скоро синтез от фетиш, стереотип и желание, което провокира всеки един от нас.”

Билети за представлението на 13 януари можете да резервирате от сайта на танцовия център: www.derida-dance.com. Танцовият пърформанс е реализиран с подкрепата на Столичната общинa и Министерството на културата.

Малко история

През 2002 г. режисьорът и хореограф Живко Желязков и арт мениджърът Атанас Маев се обединяват около идеята за сформиране на екип от артисти, работещи в областта на съвременния танц, театър и шоу. Първоначално екипът участва в подготовката на идеен проект за изграждане на частен театър в Южна Испания. След успешното му осъществяване през 2004 г. Живко Желязков и Атанас Маев регистрират компанията Derida Dance. През 2006 г. Derida Dance е вписана в регистъра на културните асоциации, действащи на територията на Испания. Към компанията са привлечени професионалисти от България, Испания, Шотландия, Уелс, Куба, Франция, Аржентина и Русия. След завръщането си в България през 2008 г. Derida Dance осъществява още една своя идея. Появява се първият център за съвременен танц в София – Derida Dance Centеr.