Храмът ни гледа

Наричат "Св. Александър Невски" лицето на София

Храмовият празник на „Св. Александър Невски“ бе миналата седмица

Изминали са 106 г. откакто храм-паметникът "Св. Александър Невски" е напълно завършен. Повече от век разкошните кубета на катедралата се издигат от най-високата за времето си точка в столицата. Храмовият празник на „Св. Александър Невски” бе миналата седмица. Днес хиляди погледи всеки ден се плъзгат по красивата му фасада, но малцина са посветените, които знаят тайната за лицето на храма.

Храм-паметникът "Св. Александър Невски", погледнат фронтално, също има скрит образ. Цялата фасада наподобява човешко лице с корона. Лицето се повтаря в умален вид и под най-горния купол.

Какво е имал предвид архитектът и дали образът е послание, или случаен ефект, забелязан впоследствие от старите столичани и превърнал се в градска легенда? Това все още не е изяснено.

Стотици обществени постройки и храмове по цял свят крият в орнаментираните си фасади тайни послания. Масонски и езически символи или пък звездата на Давид са вградени във фасадите на православни храмове и обществени сгради по цял свят. Върху частни домове архитектите често поставят слънца, делфини, лъвове и геометрични фигури - всяка със своята символика. Символика има и в разположението - Триумфалната арка в Париж е разположена така, че главните улици се стичат към нея като слънчеви лъчи.

 

Строят го 8 години

Трябвало да е във Велико Търново

Катедралният храм „Св. Александър Невски” е неформалният символ на столицата. Намира се в центъра на София, на едноименния площад, а отблясъкът на златните му кубета привлича погледа от километри разстояние. Построен е в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар Освободител”, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Свети Александър Невски е руски княз (1220-1263) - велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.

Храмът е изграден по предложение на българския политик Петко Каравелов (1843–1903). Идеята била да бъде издигнат във Велико Търново, но княз Батенберг настоял да е в София. Част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга - от дарения. Самият княз Батенберг също дарява 6000 златни лева.

Основният камък се полага на 19 февруари 1882 г. Строежът започва доста по-късно - чак през 1904 г., а е завършен през 1912 г. и осветен през 1924 г. В основите му е вградена метална кутия с имената на членовете на правителството и причините за построяването на храма. Архитект е професорът от Художествената академия в Санкт Петербург Александър Померанцев.

Храмът е без енория и освен еж` едневното, неделно и празнично-обществено богослужение, в него не се правят кръщенета, сватби и погребения. Разбира се, има и изключения за особено заслужили и знатни българи, но те се броят на пръсти.

От 1946 г. храмът има два празника: 12 септември – пренасяне мощите на св. Ал. Невски от Владимир в Санкт Петербург, и 23 ноември – денят на Успението на св. Александър Невски.

 

Стълбите помнят

Първият голям митинг на демокрацията на 18 ноември 1989

Стълбите на храма помнят паметни събития от последните 106 години. На тях се снимат щастливите младоженци цар Борис III и принцеса Йоана Савойска през 1930 г. Пак по същите стълби пренасят и ковчега на царя за опелото през 1943 г. Стълбите помнят стотици миряни и висши черковни служители, стекли се опечалени за опелото на патриарх Кирил през 1971 г. Тук е опят и големият оперен певец Борис Христов през 1993 г.

Същото стълбище приюти първия голям митинг на демокрацията на 18 ноември 1989. На него ораторстват Едвин Сугарев, Петър Берон, Блага Димитрова, Емил Кошлуков, Желю Желев, Анжел Вагенщайн, Георги Мишев, Стефан Продев, отец Христофор Събев, станал известен като Фори Светулката, Константин Тренчев, Александър Каракачанов, Петър Слабаков, Радой Ралин и други интелектуалци и борци за демокрация.

На тези стълби столичани и туристи помнят фигурата на аскета дядо Добри, който от подаяния успя да събере и дари над 35 000 лева на „Св. Александър Невски”.

В днешно време стълбите са ставали оперна сцена за фестивала Опера на площада, и сцена на абитуриентски чалгаджийски изцепки. Просякини дебнат на излизане вярващите, отбили се да запалят свещичка. По стъпалата са се снимали туристи, артисти, певци и влюбени. Пред тях колоездачи и екскурзианти си определят срещи.

 

Богородица е млада циганка

Иван Мърквичка нарушил канона

Площта покрита с фрески е много голяма - само сводът на централния кораб е 412 кв. м. Работата по тях е завършена до декември 1913 г. Монументалната живопис се състои от 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици и т. н. В горните части на храма е разкрита общата космогонична християнска идея за началото и края на света, а в по-долните пояси са представени сцени от Стария и Новия Завет и образи със символично значение. На 40 м височина, в централния купол е изобразен Бог Саваот. Иконостасите, големият и малкият архиерейски трон, царският трон, амвонът и цялата подова настилка са изработени от оникс и мрамор от цял свят. Амвонът е издигнат на 1,8 м от пода, с катедра от бяло-жълт мрамор от Сиена, поддържащите я колонки са с разнообразни алабастрови капители.

Стенописите и иконите са дело на български, руски и чешки художници. Сред тях е и Иван Мърквичка, който сам многократно е разказвал как е нарушил църковния канон.

През 1912 г. Мърквичка получава задачата да рисува иконата на Света Богородица за северния олтар. Живописецът пуснал монета в ръката на млада циганка просякиня. След малко тя го настигнала и му казала: "Господине, объркали сте се. Дали сте ми златна пара." "Това ти бил късметът," рекъл й художникът и й заръчал на другия ден да дойде да му позира. По неин образ нарисувал Богородица с младенеца.

Църковната догма на православието повелява при рисуването на икони да не позират живи модели. Недопустимо е обикновени хора да бъда увековечавани в образи на светци.

 

Под камбанарията

Побира 5 хиляди вярващи

Фасадата му от врачански мрамор, вратите - от славонски дъб

По големи празници храмът е побирал над 5 хиляди души. Той е с площ 3170 кв.м и е третият по височина православен храм на Балканите (53 м) - след "Св. София" в Истанбул (56 м) и "Св. Сава" в Белград (70 м). Цялата му фасада е облицована с бял врачански камък, а входните врати са изработени от славонски дъб. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина и има 12 камбани, като най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг. Звънът им се чува в радиус от 15 км. В подземието му криптата, където има сбирка от шедьоври на иконописното изкуство.

Вътрешността на храма впечатлява с великолепната си мраморна украса. Най-голям интерес предизвикват мраморният иконостас, царският и патриаршеският трон и амвонът. Друга ценност е мозаечното пано с цар Фердинад (управлявал 1887 - 1918 г.) и царица Елеонора.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура