Пловдивската футболна легенда и почетен президент на „Локомотив“ (Пд) Христо Бонев-Зума получи в неделя масивен инфаркт и по спешност му бе направена животоспасяваща операция с поставяне на 2 байпаса от именития наш кардиохирург проф. Генчо Начев. „Признаците са, че той не само ще живее, но и ще има един хубав живот и няма да бъде инвалид след тежкия инфаркт“, обеща проф. Начев. Добрата новина зарадва най-много членовете на двете семейства на Зума - Боневи и „Локомотив“ (Пд).

Самият Христо Бонев признава, че големите любови в живота му са три - футболът, „Локо“ и съпругата Ема, с която са заедно от 14 февруари 1967 г. След по-малко от месец, навръх Свети Валентин, ще се навършат 50 години от онзи паметен миг.

„Съпругата ми е като катедрала - колкото повече остарява, толкова по-хубава става“, обича да казва Зума за жената, дарила го с двама синове - Божидар и Радостин, а те - с трима внуци: Христо, Ема и Юлия.

„Ема е най-добрият ми мениджър, моят пътеводител в живота. Тя има природно вродено чувство кое е правилно и кое не. Никога досега не ме е подвела, когато е трябвало да вземам важните решения в живота си. Затова тя командва вкъщи, а аз имам думата само за телевизора“, признава щастливият съпруг, горд баща и дядо на две момичета и едно момче.

Зума мечтаеше внукът Христо Бонев-младши да стане футболист. Но сам го спира още след първата му тренировка на „Лаута“, за да остави малкия Ицо да избере своя път в живота, който се оказа медицината.

Футболът и „Локомотив“ наред със семейството са другите две неща, които осмислят живота на Христо Бонев. Инфарктът застигна легендата в навечерието на голям юбилей, защото на 3 февруари Зума ще навърши 70 години.

Той за първи път подгонва топката с децата в махалата около стадиона на „Ботев“, откъдето дори е поканен да тренира. Няколко седмици по-късно 8-годишният Христо се озовава на стадион „Локомотив“, който се превръща в негов втори дом. А той самият - в кумир на „черно-бял“ Пловдив. Талантът му скоро е забелязан от селекционерите на националния отбор, за който дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ при 0:1 в Хановер. За България Зума изиграва 98 мача и вкарва 48 гола, като последният е при загубата с 1:2 от Аржентина в Буенос Айрес на 25 април 1979 г.

„Бе невероятно удоволствие да играя с Георги Аспарухов-Гунди, Динко Дерменджиев-Чико и Димитър Якимов в националния отбор, но „Локо“ е друга работа - там всички са ми скъпи“, не крие Зума.

Любовта му към „Локомотив“ е пословична и го прави единствения у нас играч от извънстоличен отбор, избиран 3 пъти за футболист №1 на годината. Неслучайно Бонев определя като най-тежки моменти в кариерата си два случая: „Първият бе, когато от ЦСКА ме арестуваха, за да играя в София, а вторият - когато трябваше пак да напусна „Локо“ и отида в гръцкия АЕК (Атина).“

Въпреки милионните оферти като футболист Зума по различни причини се разминава с италианския гранд „Ювентус“, аржентинския колос „Бока Хуниорс“ и с „Космос“ (Ню Йорк), където е Франц Бекенбауер. Но по-късно като треньор става шампион на Гърция с „Панатинайкос“ и на Кипър с АПОЕЛ (Никозия).

Като спортен директор е част от триумфа и историческата титла през 2004 г. с любимото „Локо“. Още през онзи паметен шампионски сезон се заговори за напрежение и люти скандали между треньора Едуард Ераносян и Христо Бонев. Враждата помежду им продължи повече от 10 години, като те не криеха този факт. И затова за всички в „Локо“ бе огромна изненада есенното завръщане на Едо начело на „черно-белия“ тим по настояване на... Зума. Тогава той направи първата крачка и се обади лично на Ераносян, за да го покани да се върне в клуба.

А че думата на Бонев е по-тежка и от присъда, го знаят всички в българския футбол. Дори и най-великият за всички времена - Христо Стоичков, е готов да зареже всичко и да хване първия самолет от Маями, за да помогне с каквото може за по-бързото възстановяване на другия голям Ицо под тепетата. Преди 20-ина година между двамата титани на пловдивския футбол също избухна тежък конфликт. Тогава Камата бойкотира националния, на който Бонев бе селекционер. Но отношенията бяха изгладени с букет цветя от Стоичков за госпожа Ема Бонева.

Христо Бонев бе увековечен още приживе - и то не само от фолк дивата Кали в хита „Наш'та система - 4-4-2“, в който се пее, че „Зума има тежката дума“. През лятото на 2016 г. в Пловдив бе свикано първото издание на международния юношески турнир „Христо Бонев“.

 

Певец в таверна

„Не мога да си представя живота без футбола, ако има задгробен живот, сигурно и в него ще играя футбол. Но ако не беше футболът, може би щях да стана певец, защото наистина съм много музикален“, твърди Христо Бонев.

През лятото на 1996 г., когато като треньор на АПОЕЛ празнувал титлата на Кипър в таверна в Никозия, получил от собствениците й оферта за професионален договор като певец. Поискали да го наемат да пее всяка вечер, след като изпълнил на гръцки култовия хит „Барба Яни“ на Стелиос Казанцидис. С неповторимо и незабравимо чувство Зума изпълнява и любимата си сръбска песен „Сиромах съм, сиромах“ на Предраг Живкович (Тозовец).

 

За него

Приятел за цял живот

Със Зума се обичаме много и през годините приятелството ни стана още по-здраво. Такъв велик играч едва ли ще се роди в близките 100 години. Макар че навремето аз го направих футболист, след като накарах покойния ни треньор Димитър Григоров да го пусне на един мач като резерва на Христо Андонов-Пелето. Често го кодошех, че ако иска да вкара гол, трябва само да си сложи на голлинията главата - аз все ще я уцеля с топката и тя ще влезе в мрежата...

Гочо Василев, бивше дясно крило на “Локомотив” (Пд)

Голяма личност и велик футболист

Христо Бонев беше велик футболист, не мога да си кривя душата. Голяма личност бе и тогава, такава е и сега. Но и много върл антиботевист. Много обичаше да се бъзика и не млъкваше. Преди победата през 1968 г. с 4:1 над Полша с Дейна, Любански и Томашевски почти стигнахме до бой, но Георги Аспарухов-Гунди и останалите национали ни разтърваха. Почнахме мача сърдити и разделени, но още след гола на Зума за 1:0 се прегърнахме и си казахме: “Не се сърди, каквото било - било...”

Динко Дерменджиев-Чико, легенда на “Ботев” (Пд)

Единствената легенда на “Лаута”

“Локомотив” (Пловдив) има една легенда и това е Христо Бонев. Зума е доказал с игра и поведение какво значи “Локомотив”. Не обичам да ме сравняват с него - той е единствен. Аз просто съм локомотивец в кръвта, а сърцето ми е хвърлено на “Лаута” - това е общото между нас, двамата.

Христо Колев-Бащата, дългогодишен футболист и треньор на “Локомотив” (Пд)

Детският ми идол и №1 за всички времена

Христо Бонев ми беше детският идол и даже имах негова снимка в шкафчето си, която още си я пазя. За мен той е най-великият футболист на “Локо” и ще си остане №1 в историята за всички времена, защото никой не може да го надмине. Уважавам го много, стискам му палци да се оправи по-бързо след операцията и да е скоро отново сред нас.

Едуард Ераносян, треньор на шампионския тим на “Локомотив” (Пд) и в момента