През тази седмица Христо Мутафчиев стана на 49 години. По думите му това е „прекрасна възраст“. „Нали казват, че към 50 започва истинският живот. Мен какъв истински живот ме чака!“, сподели той пред БТВ.

Актьорът признава, че обича живота и не е спирал да живее. „Дали съм на 49, на 39 или 19, за мен това е прекрасно време да живея. Просто съм оптимист, това искам да кажа в заключение“, което е хубаво, „стига да не тормозиш близките и приятелите си с оптимизма си“, казва той. Оптимизмът дразни, защото хората обичат да потъват в самосъжаление, в ленност, в своите проблемчета, битовизми. Когато някой се опита да ги изкара, те виждат в това агресия“.

Христо Мутафчиев е дисциплиниран, всеотдаен, талантлив, сетивен и рядко срещан инат. Преди време собствената му съпруга го нарече „човекът с противната бодрост“. Бодрост, която задължава останалите да се усмихнат, дори когато хич не им е до усмивки.

Той е пример, че възкресението е възможно тук, на земята, стига да имаш смелостта да шамаросаш болката и самосъжалението и да продължиш напред.

Кръстен съм на дядо си Христо и има нещо необикновено в това име, неслучайно съм жив, казва актьорът.

„Не ми харесва състоянието на самосъжалението и състоянието, в което някой те съжалява, не обичам да ме съжаляват, дори се дразня и съм стигал до бой“, признава Мутафчиев.

Запитан какво е най-лошото, което е правил за 49-те си години, той отговаря с усмивка: „Че веднъж съм умирал“. Признава, че помни всичко от момента на удара до качването му в самолета. Ако можеше да преживее още веднъж някой ден, то би избрал точно този, за да може да го промени. Основната причина, за да имам тези поражения, е, че не предприех действия, че да ме намерят веднага, „а се занимавах с купчина глупости, накрая ми писна, легнах и заспах. Беше 1 ч. през нощта, а ме намериха сутринта в 9 ч. Тези осем часа са фатални за човек в такова състояние – признава Мутафчиев. – Бих променил тези осем часа“.

А всички „глупости“ направил заради актьорското его.

Днес благодари за „всеки нов откраднат ден от този живот“, макар да не го е страх от смъртта и да я намира скучна.

Мутафчиев е завършил дърводелство, шест години е играл професионално футбол в „Торпедо – Карлово“, а други шест сериозно е тренирал плуване.