След поредица от исторически клетви и шпионски атаки, Русия не отвърна реципрочно, а с подигравка

Владимир Путин награди човек, обвинен от България в шпионаж в полза на Русия с медал. Лично. В Москва. Ей, така простичко, по ленински - „за особени заслуги за укрепването на мира, дружбата, сътрудничеството и взаимното уважение между народите“.

Хроника: Председателят на Национално движение „Русофили“ - Николай Малинов - получи в Москва държавна награда от президента на Руската федерация Владимир Путин. Орденът на Дружбата е съпътстван от парична премия в размер на 2,5 млн. рубли (около 70 хил. лева).

В други времена това щеше да звучи дори като мила, топлеща сърцата на българите новина. Но не и днес. Сега времената са други, обстоятелствата са други, а усещането за нас, поне за мен лично, е че това е смрадливо и унизително. Все едно крадецът да те черпи с твоите пари и да подари на детето ти нещо, за което е мечтало, а ти не си имал шанс или морал да дариш.

Това обаче беше само тортата. След това дойде и черешката на тортата: „Кремъл разчита на това, че награждаването на председателя на НД „Русофили“ - Николай Малинов, с руския орден „Дружба“ няма да стане причина за неговото преследване“, заяви Димитрий Песков, говорител на Путин.

Обаче, трябва да призная, че си го изпросихме.

Като стане дума за шпионски скандал, не се сещам толкова за Ким Филби или Мата Хари, а за думите на Полоний - да, същият персонаж на Шекспир от „Хамлет“, който изпраща сина си Лаерт във Франция и му дава своите напътствия. Две от тях са много важни, особено за българската дипломация: „Не казвай мислите си, не извършвай на дело неузряла мисъл.“ и „... Всякога бъди любезен, ала не към всички и по важното: В препирни пази се да не влизаш; ако влезеш - накарай своя враг да се бои от тебе.“

Правителството изрече незрелите си мисли, влезе в непременена дипломатическа война с Русия. Изгони един дипломат, не допусна новия военен аташе на Москва в София, а преди това арестува и обвини няколко души от движение „Русофили“ в шпионаж. Всъщност думата „шпионаж“ е водещият аромат на тази война с Кремъл.

А, да, щях да забравя клетвата на Външно само преди няколко седмици: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.“

Обожавам филма „Смъртта на Сталин“ - чудесна английска сатира. Той е толкова добре изпипан и с направен с такава ирония, каквато англичаните биха направили и с кралицата. В бившия Съветски съюз (говоря с лични впечатления) темата за Втората световна война е оголен нерв. Там шега не бива. Някой националист от България - не тези, които са във властта, но други от типа на съратника на ДОСТ - Евгени Михайлов би могъл да говори така, но не и Външно. Отечествената война е част от ДНК-то на всички от бившия СССР.

Ако започваш война с паметта на „Безсмъртните полкове“, атакуваш дипломати, шпиони (всички имат шпиони), трябва да чакаш реципрочност.

„И, между другото, чест прави, поне до днес, на Руската федерация, че не реагира реципрочно. Но когато дипломат на висок пост го хванат да вербува мои началници, мигновено го пъдя. Не след месец, не след два“, това каза Бойко Борисов и добави: „Президентът Путин ме познава добре. Той знае, че аз никога не се поддавам на натиск и когато всички под строй гонеха посланици, аз не изгоних. Нашето правителство не изгони.“

И е факт. Русия не се подаде на емоциите, а на чувствата си. Не изгони никого, защото това е първото унизително отношение към правителството: „Вие нямате ценни хора тук!“. Не направиха нищо реципрочно: „Вие не сте ни равни!“. Направиха това, което е супер унизително - наградиха обвинения в шпионаж с награда и предупредиха правителството никой да не го пипа, защото...

„Не подценявайте Русия, защото на всеки ваш хитроумен план, тя ще отвърне с неподозирана глупост“, казва Бисмарк.

Някой навремето подкокороса Турция да свали руски самолет над Сирия - днес Турция и Русия са съюзници, преминали през тежкото ембарго на руската икономическа санкция.

В Грузия, след провокации, започнаха много сериозни антипутински протести и резултатът беше жесток. Путин спря туризма и Тбилиси загуби повече от милиард, валутата се срина, хората се стъписаха.

Така нареченият шпионаж е романтична дума на къртовския труд на придобиване на информация и опознаване не само на противника, но и на приятеля. Ако не вярвате - прегледайте историята, питайте Сноудън.

Ако влизаш във война с някого наистина, или трябва да имаш брутални доказателства, които да изобличат чуждите агенти и да засрамят техните правителства, или да внимаваш какво може да ти се случи. Иначе казано, само който е бъркал с пръчка в очите на мечка, знае колко големи са зъбите й.

И ДАЕШ ни даде урок

Само преди няколко години прокуратурата у нас пусна един от най-големите терористи в света - Ахмет Чатаев, като се отказа да го екстрадира в Русия, вярвайки че той е репресиран от Кремъл и е най-великият борец за човешки права. Е, след като уреди няколко брутални атентата и стана най-големият вербовчик на „Ислямска държава“, нещата се промениха, но някак си антишпионската ни дейност бе компрометирана.