Вижте изложба на Сергей Немцеров във Велико Търново

Десетки почитатели на изобразителното изкуство почетоха юбилейната изложба с творчеството на именития художник Сергей Немцеров от Велико Търново, която бе за пръв път след смъртта му в родния му град. Поводът е 70- годишнината от неговото рождение, а идеята е на директора на Художествената галерия “Борис Денев” Николай Сираков.

В експозицията бяха включени 19 живописни платна, почти неизвестни за широката публика и 32 графики, изпълнени в класическите техники “суха игла” и “офорт”, и смесена техника.

За селекцията и организацията на изложбата има принос неговият голям приятел великотърновският живописец Стефан Петков, а събитието бе открито от изкуствоведа проф. Цанко Петров, който отлично познава творчеството на художника.

Ценителите на изкуството успяха да видят живописни платна, рисувани от художника през последните десет години от живота му. Повечето от тях не са били излагани в галерии и изложбени зали. Това са графики от най-младите му години, които се характеризират със зрялост и провокативност, както и такива, направени непосредствено преди смъртта му на философска и библейска тематика.

“В творчеството на художника хармонично се смесват тъжният съпричастен присмех на парадоксалния поглед върху нещата и конкретността на внушението. Тук не става дума за декларативност, за начина на рисуване, а за използването на онази форма и баланс на петната, които формират графичната цялост на творбата и властно подтикват да размислиш върху интерпретирането”, е мнението на проф.Цанко Петров.

За художника с неспокоен и търсещ дух, който си отиде твърдо рано от този свят, си спомниха колеги, близки и приятели.

Още от много млад Сергей Немцеров не създава стандартни и смилаеми за широката публика картини, а търси провокацията към хората. Първата авторска творба, която прави през 1972 г. като абсолвент, се нарича “Quo vadis (б.а Къде отиваш?) “. Сюжетът й третира атомната бомба и опасността от самоунищожение на човечеството. Атомната гъба е изобразена като човешки мозък, а внушението на току-що завършилия студент е, че човешката мисъл може да роди и чудовища.

Самият той като график се повлиява не само от техниката, но и от художествения свят на Франциско Гоя, Албрехт Дюрер и Йеронимус Бош.

Бохемските вечери неведнъж завършвали чак на сутринта с песни и музика.

“Въпреки, че умееше да се забавлява, той беше грижовен. Аз работех като учител и трябваше да тръгвам рано за работа, тогава той поемаше грижата за децата - да им приготви обяд и да ги посрещне от училище”, реди жената на покойния художник.

“У нас често гостуваха негови студенти. Един ден дойдоха двама младежи с голямо овчарско куче и то също пренощува в къщи. Баща ми се зареждаше от младите хора, а те постоянно го търсеха за съвети, както за тънкости в изкуството, така и по житейски проблеми. Съветваха се дори в личен план или кой професионален път да хванат”, споделя дъщерята на Немцеров-Ана Минева.

Тя разказва още, че в ония години младежите са се вълнували от политика, от настъпващата перестройка и промените, които засягат целия соцлагер. В къщата на художника на организирани вечеринки редовно се слушали радиостанции като “Свободна Европа” и “Дойче веле”. Четяла се и руска преса от “новата вълна”, когато перестройката на Горбачов помита всичко.

След промените през 1989 г. , художникът посещава сбирките на дисиденти във Велико Търново, където се оформят и местните демократични структури.

Немцеров се включва активно като преподавател в студентската стачка във великотърновския университет през 1990 г. Когато студентите блокират ВУЗ-а, той и негови приятели им носят храна и одеяла. Самият художник прави карикатури и плакати за стачниците.

“През 1990 г. когато започна предизборната кампания за Велико Народно събрание, от СДС поканиха него и колегата му Стефан Петков да правят плакатите на кандидатите за депутати. Това беше период на еуфория и надежди, изпълнен с разговори, вълнение, трескави обиколки и много срещи”, разкрива Немцерова.

През 90-те години графикът започва да експериментира с живопис.

“Интересното е и малко известно, че той беше далтонист. Не разпознаваше отделни нюанси, а само основните цветове. Често ме е викал за консултация – кажи ми, това виолетово ли, вишнево ли е, сиво и пр.”, разкрива още Ксения Немцерова.

Въпреки това, по мнение на негови колеги, той прави завършени композиционно живописни творби и успява да изнамери в тях хармонията в цветовете.

Началото на живописното си творчество поставя с картините “Голямата пирамида” и “Сънят на сладкаря”.

“Пирамидата като символ е много застъпена в творбите му.Също и яйцето, както и човешкият мозък. Всяка една картина и днес, от дистанцията на времето, провокира зрителя, кара го да мисли, да разгадава посланията му. Често ползваше латински сентенции или библейски стихове, особено през последните години на творчеството си. Образът на Исус Христос също е застъпен както в графики и в живописта- интерпретиран е и в картината “Джокер”, коментира съпругата на художника.

През 90-те изкусният майстор на четката често се измъчва, че трудно се адаптира в новата пазарна среда и едва издържа семейството си. Децата порастват, двете дъщери са студентки. Както повече свои колеги, рядко продава изкуство заради неразвития български пазар на картини, както и заради липса на регулация на меценатството. В годините на криза и инфлация пък, обеднелият българин няма пари за изкуство. Въпреки това, Немцеров не спира да твори.

За да издържа семейството си, художникът прави и по-конвертируеми неща - графичен цикъл на зодиакалните знаци, пейзажи, натюрморти – както графични, така и живописни. Експериментира с рисунки върху дърво, които продава в сувенирни магазинчета и по морето. Тези “по-оборотни” жанрове се купуват от българи и чужденци. Прави икони и библейски сцени върху дърво.

В дома му често гостуват и чужденци - както творци, така и почитатели.

“Спомням си, когато у нас дойдоха румънски художници. Отново осъмнахме в разговори и песни. Така започна приятелство и с американския скулптор Джеремая Уайнбъргър от Ню Йорк. Той купи две негови графики от художествената галерия, а Сергей му подари още една. Това гостуване у нас постави началото на голяма кореспонденция през океана, до смъртта му”, доверява Немцерова.

За краткия си жизнен път Сергей Немцеров прави девет самостоятелни изложби и участва в много общи експозиции.

Художникът си отива твърде млад – на 53 години. В един студен мартенски ден, през 2000 година, покосен от инфаркт. “Почувства се зле сутринта, след кафето. Предложих му валидол. Той обаче ми каза: “Хапчето е тук, в главата”, споделя с тъжна усмивка вдовицата.