Святото място в Ерусалим отново е арена на конфликт между евреи и араби

Свещеният Храмов хълм в Ерусалим от десетилетия е ябълка на раздора между евреи и палестинци, а миналия месец отново се оказа в центъра на конфликта, след като трима въоръжени араби с израелско гражданство застреляха двама полицаи, преди да бъдат ликвидирани от органите на реда. Инцидентът бе сред най-сериозните в Ерусалим през последните години и доведе до значителна ескалация на напрежението между враждуващите страни. По този начин платото с площ около 150 дка отново се превърна в един от най-взривоопасните райони в света.

Храмовият хълм, наричан от арабите Ал Харам ал Шариф, се оказа в центъра на пореден международен сблъсък още миналата есен, когато Израел обяви, че прекратява сътрудничеството с ЮНЕСКО. Това стана след приемането на резолюции в организацията на ООН за образование, наука и култура, в които се призовава за защита на палестинското културно наследство в “окупираните” територии и Източен Ерусалим. В гласуваните текстове Храмовият хълм в Ерусалим присъства с арабското наименование Ал Харам ал Шариф, което разгневи Тел Авив.

В писмо до генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова израелският министър на образованието Нафтали Бенет обвинява организацията в подкрепа за ислямския тероризъм. Резолюциите са подготвени от няколко арабски държави, сред които Египет, Ливан и Алжир и са одобрени с 24 гласа “за”, 6 “против”, 26 “въздържал се”, като две страни не са участвали във вота. По-рано и израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че “с абсурдното си решение ЮНЕСКО е загубила легитимността си”.

Бокова се дистанцира от гласуването и заяви, че мюсюлмани, християни и евреи никъде другаде не споделят толкова много наследство и традиции, колкото в Ерусалим.

Отношенията между Тел Авив и организацията са влошени, след като през 2011 г. ЮНЕСКО прие в редиците си Палестина. Тогава САЩ прекратиха финансирането си за организацията в размер на $70 млн.

След терористичната атака на 14 юли край Лъвската порта на Храмовия хълм израелските власти въведоха металотърсачи за всички желаещи да посетят свещеното място.

“Мюсюлмани, християни, юдеи, туристи – Израел винаги е бил и ще бъде отговорен за сигурността на сигурността на всички, които искат да посетят Стария град на Ерусалим”, обясниха властите. И предупредиха срещу опитите на радикални терористични организации като “Хамас” да променят историята. В реакция арабите обвиниха Израел, че използва трагедията като предлог на ограничи правата им върху третата по значимост ислямска светиня. Протести в района и на Западния бряг доведоха до кървави сблъсъци с полицията, в които загинаха поне петима палестинци, а десетки други бяха ранени. Ситуацията се изостри още повече, когато на 22 юли 3-членно израелско семейство на Западния бряг бе убито от палестинци в отмъщение за действията на Израел на свещеното място.

Спецкоординаторът на ООН за Близкия изток Николай Младенов заяви, че вълненията може да се разпространят далеч извън пределите на Стария град, ако въпросът не бъде спешно разрешен.

В крайна сметка израелските власти премахнаха металотърсачите, което обаче не доведе до успокояване на страстите. Чеченският лидер Рамзан Кадиров предложи да напусне поста си и лично да се заеме с охраната на мюсюлманската светиня на фона на протести в Турция срещу отношението на Израел към арабите. План за разрешаване на конфликта предложи Китай, който се гради върху съществуването на две държави.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху вече изрази готовност за среща с палестинския лидер без предварителни условия. Но кризата продължава, след като тази седмица Нетаняху предотврати юмручен дуел между свой депутат и негов йордански колега, които си организирали среща на границата между двете страни. Причината за свадата са обиди в интернет между двамата, след като охранител на израелското посолство в Аман застреля йорданец, който го нападнал с отвертка.

“Кризата с Храмовия хълм сложи край на медения месец на Доналд Тръмп”, написа в четвъртък в. “Таймс оф Израел”. И сега Белият дом трябва да се запита, дали палестинското ръководство има силата да подпише и да наложи сделка за създаване на палестинска държава, която най-вероятно ще падне до дни в ръцете на “Хамас”, предупреждават анализатори.

Мястото е свещено за три религии

]

Християнски предания

За детството на Дева Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи – Йоаким и Анна, потомци на цар Давид, които дълго време били бездетни. Накрая бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Според тогавашната традиция Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила 3 години, те я отвели в Ерусалимския храм, за да я посветят на бога. Там я посрещнал първосвещеникът Захария, който я възпитавал, докато станала на 12 години. След разпъването на Исус Христос Богородица остава да живее в Ерусалим до края на живота си.

Мюсюлмански поверия

Според тълкуванията на корана Мохамед е извършил т.нар. си нощно пътешествие от Мека именно до хълма в Ерусалим около 619 г. След като се помолил там с други пророци той се възнесъл на небето с помощта на Джибрил (Архангел Гавраил). В резултат мястото е третото най-свещено в исляма след джамиите в Мека и в Медина, Саудитска Арабия. Същата нощ Мохамед се връща в Мека и разказва за пътуването си. Първоначално никой не му вярва, тъй като керваните пътували със седмици до Ерусалим. Но той описва града с подробности и в крайна сметка е признат за пророк.

Днес “Ал Акса” често се бърка със светилището, наречено Купол на Скалата, което също е разположено на Храмовия хълм. Куполът пази отпечатък върху камъка, от който се смята, че Мохамед се е възнесъл на небето.

Събития от еврейската традиция

Евреите смятат, че именно на Храмовия хълм Господ е сътворил първия човек Адам. Отново там братята Каин и Авел принасят жертви на бога, които водят до първото братоубийство. На Храмовия хълм Ной също прави жертвоприношение, след като се спасява от потопа. Авраам подготвя сина си Исак за принасяне в жертва на бог, който в последния момент отказва. Пак там Господ се присънва на Яков и разговаря с него. През 950 г. пр.н.е. цар Соломон построява там Първия храм. Около 350 г. по-късно вавилонският цар Навуходоносор II разграбва съкровищата на символа на израелското царство. Вторият Ерусалимски храм е построен през 516 г. пр.н.е. Възстановяването на светилището е довършено при цар Ирод. Храмът оцелява в продължение на 586 г. Отново е разрушен в хода на Първата юдейско-римска война от армията на Тит Флавий Веспасиан. Оттогава Западната стена се нарича Стена на плача, тъй като според преданието там се излели сълзите на всички евреи, оплакващи своя храм.

След като арабите превземат Ерусалим през 638 г. в близост е издигната джамията “Ал Акса”. През 691 г. халифът Абд ал Малик ибн Маруан издига до нея и светилището Куполът на Скалата, което е един от най-старите запазени до днес образци на ислямската архитектура.