На 27 февруари 1933 г. пламва Райхстагът в Берлин. Десет дни по-късно в берлински ресторант са арестувани трима българи - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които са обвинени в подпалването му. Организираната международна кампания в тяхна защита ги прави герои на световното комунистическо движение.

Когато в края на годината след близо 4-месечен процес имперският съд в Лайпциг ги оправдава поради липса на доказателства, триумфът им е пълен. И понеже в България ги чакат присъди, тримата са екстрадирани в СССР.

"Знаете ли защо останахте жив?"

е първият въпрос, който Сталин задава на току що пристигналия герой от Лайпциг. "Заради решаващата защита на СССР и лично на вас, другарю Сталин", отговаря Димитров. Грузинецът обаче поклаща глава с думите: "Вие останахте жив, защото фашисткият режим е още млад и неопитен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят". Практика, която "бащата на народите" владее до съвършенство.

От дневника на българския комунистически вожд, дълги години държан в секретност, научаваме интересен факт около неговото спасяване. През 1937 г. той описва един свой разговор със съветския посланик в Турция Карахан: "По време на пауза на пленума на ВКП/б/ другарят Карахан ми каза, че пътувал случайно в един влак с българския цар. Запознал се с него благодарение на турски министър. Цар Борис тогава му заявил: "Ние българите се гордеем с Георги Димитров. По време на процеса получих покана да посетя Германия, но аз заявих: "Не мога да направя официална визита, докато Димитров не бъде освободен. И действах за неговото освобождаване."

"Но вие сте направили услуга на комунистите, тъй като сега Димитров е генерален секретар на Коминтерна!", възкликнал съветският дипломат. "Въпреки това

аз съм доволен, че се застъпих за него

Имаше и по-рано такъв случай, когато в България се искаше да погубят Димитров, но аз направих всичко, това да не стане", отговорил цар Борис.

В спомените си царица Йоанна разказва за някакъв доста разгорещен разговор между Борис и вътрешния министър на Райха Херман Гьоринг. Тя ясно дочула как царят му казал: "Вие няма да осъждате този човек, напълно невинен за пожара, както знаете това по-добре от мен!"

Как се отблагодарява за това "вождът и учител на българския народ"?

На 28 август 1943 година цар Борис III умира след кратко боледуване, скоро след като се връща от среща с Хитлер. Според слухове царят е отровен по нареждане на фюрера, който бил бесен заради отказа на българския владетел да предаде българските евреи и да изпрати войски на Източния фронт. Според друга мълва интерес от смъртта му е имал СССР и е възможна намесата на НКВД. Както и да е, след 5-дневно поклонение в катедралата "Св. Александър Невски",

на 5 септември траурното шествие пристига в Рилския манастир

Погребват покойника в черквата на Светата Рилска обител. Тялото е балсамирано за 10 години, сърцето е извадено и поставено в специална затворена стъкленица, която е положена до ковчега. Скромният гроб става обект на ежедневно народно поклонение, което след 9 септември 1944 г. създава сериозни тревоги на новата власт. След завръщането си в България Димитров нарежда царският гроб да бъде премахнат от манастира под предлог, че Борис III не е канонизиран за светец и затова няма място в светата обител.

През една априлска нощ на 1946 г. хора от Държавна сигурност, предвождани от небезизвестния екзекутор полковник Лев Главинчев, брутално разкъртват гроба, изравят поцинкования ковчег с тленните останки на царя и го откарват в двореца Врана. Забравят стъкленицата със сърцето, но се връщат за нея и заравят всичко в предварително изкопан и иззидан с тухли гроб. С разрешение на властите по-късно семейството изгражда малък параклис близо до гроба.

"Беше още тъмно - разказва царица Йоанна. - Приехме го аз и децата ми. Пред Мария Луиза и мен стоеше синът ми. Спомням си още, че забелязах малките ръце на Симеон да треперят, стискайки букетче цветя. Ковчегът бе обвит с трикольора - бяло, зелено и червено, с катерещ се лъв и бе спуснат в ямата. Двама свещеници го благословиха. Съгласно православния ритуал, поставихме на земята запалени свещи."

Но и това не е достатъчно на комунистическите управници.

През 1949 г. параклисът е взривен

и заравнен със земята.

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца Врана. Ковчегът липсва.

При разкопаването на гроба някой счупва стъкленицата, прехвърлят сърцето в трилитров буркан и го отнасят в БАН, за да бъде сложено отново в специална капсула. След това то е съхранявано в трезора на БНБ, за да бъде предпазено от посегателства. Препогребано е на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г., където е и до днес.