Цар Марон основал древна Марония

Античният Театър на Марония

Една разходка до райско кътче край Егейско море

Днес великолепен хотел носи името на владетеля

Години наред България и Гърция чакаха изграждането на скоростен път през прохода Маказа в Родопите. Ето че той е факт и до границата с южната ни съседка от Кърджали и Златоград се стига за 30-40 минути. Нека направим една разходка до едно не толкова известно, но прекрасно място край северното крайбрежие на Егейско море.

Пресичаме границата при Маказа в дебрите на Гюмюрджински Снежник и се спускаме към намиращия се на двадесетина километра областен център Комотини. Но преди това в далечината виждаме стърчащите стени на средновековна крепост с дебели до 2 м зидове и по една цилиндрична кула във всеки ъгъл. Още от ХІІ в. малкият замък Нимфея пазел важния път, докато в края на ХІV в. е превзет от турците.

Комотини се намира там, където пътят от Филипопол (Пловдив) и Тракия се сливал с Виа Егнация. Затова римският император Теодосий І (379-395) построил тук мощна крепост. Високо запазените u стени се намират почти в центъра на града. Някога те достигали 10 м, а укреплението имало 4 порти и 16 кули. Към ХІІ в. твърдината била изоставена и населението се преместило в близкия Мосинопол. Скоро обаче се наложило тя отново да бъде използвана, когато в 1207 г. в Беломорието навлязла страшната войска на българския цар Калоян. От хрониката на Йоан Кантакузин (ХІV в.) научаваме и името u - Комуцена. Подобно на други градове от района, Комотини бил превзет в 60-те години на столетието от отрядите на Евренос паша.

През османския период в селището се заселили много българи, турци, арменци, евреи и това дало тласък на икономиката. От ХVІІ в. са Старата и Новата джамия (Ески джами и Йени джами), баните (хамами), а Часовниковата кула е от 1884 г. Забележителна е u църквата Успение Богородично от 1832 г., намираща се на мястото на храм от 1548 г. Според някои данни тя е издигната от майсторите, построили през същата година подобна църква в Златоград.

В Комотини разглеждаме и няколко интересни музея. С богати находки от праисторията, античността и средновековието се откроява Археологическият музей, а сред експонатите блести златният бюст на римския император Септимий Север (193-211). С уникални книги, бижута, монети и печати се слави Византийският музей.

Продължаваме на юг край планината Исмарос и след 30 км стигаме до древна Марония, която днес гърците наричат Мароня. Тук всичко е история, а безкрайните маслинови горички сякаш ни връщат хилядолетия назад. В днешното село се виждат възрожденски сгради, напомнящи за красивите златоградски къщи. Това не е случайно, защото само преди век тук е имало много българи. В Марония се е крил самият капитан Петко войвода, а под вековния чинар в центъра е запазена каменната чешма, зидана с негови средства.

Още няколко километра и вече сме на морския бряг, където са руините на античния град. Омир разказва, че тук живеело воденото от внука на бог Дионис, цар Марон, тракийско племе кикони, славело се с производството на гъсто черно вино. Когато се завръщал от Троянската война с него Одисей напоил циклопа Полифем и го убил. Всъщност града основали през VІІ в. пр. Хр. колонисти от Хиос, привлечени от гъстите гори и тучните пасища.

Марония била превзета от персите, после участвала в Атинския съюз, а в 350 г. пр. Хр. я завладял Филип ІІ Македонски. При римляни и византийци тя се развила като важен търговски център. Във вътрешността селището се преместило през османската епоха поради страха на жителите му от зачестилите пиратски нападения.

Археологическите проучвания са в началото си, но има какво да се види. Разходката ни започва от пристанището Агиос Хараламбос, построено още през ІV в. пр. Хр. Там са извършени и сериозни разкопки, извадили на бял свят монументален портик и магазини. Те били построени за посрещането на император Хадриан, дошъл в Марония през 124-125 г. Отляво пък е Палеохора - базилика от VІ в. с красиви подови мозайки. Наоколо са разхвърляни мраморни архитектурни детайли, а част от находките са в частен музей в съвременното село.

После се насочваме към едно от чудесата на Марония, Театъра, намиращ се в подножието на Исмарос. Преди да достигнем до него, виждаме останките от храма на бог Дионис, в които е открита уникална глинена маска на бога, пазена в музея в Комотини. В елинистическата епоха Театърът събирал 2500 души. Римляните го превърнали в място, където се извършвали борби с диви животни и между гладиатори.

Ако разполагаме с повече време, може да се изкачим и до високия 461 м връх Св. Георги в планината Исмарос, където са намерени останки от най-стария град на киконите, споменат от Омир. Някога местността била покрита с гъсти гори и обширни пасища, където според Омир, са се хранили овцете и воловете на Исмара.

Неизкушеният турист задължително трябва да отиде и до т.нар. Пещера на Полифем. Митовете я свързват с мястото, където Одисей убил страшния циклоп. Аполоний Родоски пък я смята за убежище на легендарния Орфей. В пещерата се откриват находки от праистория до средновековие, а самата тя е забележителна със сталактитите, сталагмитите и редките прилепи.

Уморени от разходката, няма как накрая да не се насочим към искрящите води на Егейско море. Плажовете тук са многобройни и уютни - Агия Марина, Профитис Илия, Крионери, Алкиона, Платанитис, Кангелес.

Ние обаче ще изберем този под един наскоро построен великолепен хотел, носещ името на легендарния цар Марон. Със своите просторни стаи, отлична гледка към морето и прекрасен басейн „Кинг Марон“ е истински бисер на северното Егейско крайбрежие на Гърция. А отличната му кухня без съмнение ще ни накара да се задържим няколко дни в него.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи