Любовта, която получавам, ме кара да се чувствам значима и специална, твърди поп певицата

- Цвети, какво предопредели пътя ти в музиката, кои бяха хората, които ти дадоха куража да се реализираш в тази посока?

- Казват, че всеки идва с мисия на този свят, с определен капацитет от качества и талант. Важното е да ги открива навреме и развие максимално. Аз пея от съвсем малка. Майка ми е тази, която забелязва първа моите певчески и артистични заложби, които аз пък съм наследила именно от нея. На 3-годишна възраст е и моята изява на сцена, на един конкурс, организиран от Богдан Томов по случай 1 юни, където спечелих първа награда. Днес, когато с него сме големи приятели и работим успешно заедно повече от 10 години, мога да кажа, че именно той е моят първи откривател в професионално отношение.

Пях в хор "Добри Христов", а по-късно съдбата ме срещна с вокалния педагог доц. Алис Боварян, която оцени моите певчески данни и ме провокира да кандидатствам в Музикалната академия - поп и джаз пеене, където се дипломирах като професионален изпълнител.

- Защо и как избра да се продуцираш сама? Много от колегите ти, които са извън шапката на продуцентски къщи, се оплакват, че телевизиите и радиата не ги въртят редовно. Как стоят при теб нещата?

- След моето участие в "Мюзик айдъл" почти нямаше музикална компания, която да не ми предложи продуцентски договор. Бях в началото на професионалния си път и всичко ми изглеждаше розово. Продуцентите обещаваха много неща, но зад тях стояха и дългогодишни обвързващи договори. След преговори срещнах първите си продуценти в лицето на Тодор и Кремена Тодорови, с които през 2008-а записах първия си сингъл "Не се обръщай". След това последваха още няколко съвместни проекта, но пътищата ни се разделиха, тъй като имахме различни виждания за моето развитие като певица. Въпреки това пазя прекрасни чувства към тях и благодарности за това, което направиха за мен в този период. След това взех решение да поема по нов път и сама продуцирах песента си "Вземи ми всичко". Моят колега Лазар Кисьов ми звънна и каза, че има песен именно за мен и никой друг не би е изпял по-добре. "Вземи ми всичко" наистина се оказа моята песен и стана хит, който се въртеше по всички музикални радиа и телевизии, които все още не бяха обсебени изцяло от двете водещи музикални български компании.

- Няма как по пътя към реализацията си да не си се сблъскала и с много трудности.

- Е, разбира се. Не веднъж са се опитвали да ми подрежат крилата и препятстват пътя ми към голямата сцена, но талантът и харизмата, които ми е дал Бог, са по-силни от примитивната злоба.

- Изкушавала ли те е идеята да се ориентираш към поп фолка?

- Имала съм предложение да подпиша с една от най-големите продуцентски компании за поп фолк, но не съм се изкушила, защото определено това не е моята музика. Макар и да ми се отдава, никога не бих пропяла този жанр, тъй като не ми носи емоции. Израснала съм с поп, джаз, естрада, опера...

- Според теб какво би трябвало да се промени по отношение на музикалната индустрия у нас?

- Много неща. Основно трябва да се даде по-голяма възможност на самостоятелните артисти, а не по-неспособни от тях да се налагат благодарение на силни продуцентски рамена. Нека има реална конкуренция. А сега какво - на слушателите им се натрапват 6-7 имена от родния ефир, които не са масово харесвани, но на слушателите не им се дава алтернатива за избор.

- Цвети, участвала си в "Мюзик айдъл", какво мислиш за музикалните формати у нас, много от децата се радват на слава от ден до пладне, а после безславно изчезват от музикалния хоризонт?

- За съжаление музикалните формати у нас дават кратка слава. Минава даден формат и след това хората дори не си спомнят кой е бил победителят. В България е пълно с млади таланти, които са готови на всичко за 5 минути слава. Подписват заробващи договори, а някои продуценти това и чакат - те си правят предаванията с тях. Историята сочи, че тези формати не дават нищо на младите хора, не случайно до кастингите се допускат и такива, които са за посмешище, пеят фалшиво на развален английски, но продуцентите гонят най-вече рейтинг, защото хората имат нужда и от зрелища.

- Преди време набеди Фики, че е заимствал неговата песен "Is This Love" от твоята “This is Love”. И днес ли мислиш така?

- Между нас с Фики не е имало конфликт, медиите го измислиха и преекспонираха думите ми. Тогава аз просто изказах мнение. Моята песен “This is Love” беше излязла месец преди неговата и някак странно се получиха тези съвпадения и с английския в песента, и с видеото - и неговото бе снимано в гора, като моето - което наведе мен, моите фенове и колеги до мисълта, че е заимствал или си е откраднал идейки.

Доц. д-р Пламен Попиванов: Човек винаги е мечтал за безсмъртие

За жалост последните години на хора, доживели до дълбока старост днес, доста често са мъчителни за тях и околните, тревожи се лекарят

- Доц. Попиванов, възможно ли е да удължим живота си и подобрим качеството му?

- Медицината е в дълг към по-възрастното население. Тя се е фокусирала основно към детското и женското здраве. Науката за старостта не се изучава от студентите по медицина, а възрастните хора са три четвърти от всички болни. Човекът винаги е мечтал за дълъг живот и безсмъртие. В Стария завет се споменава за хора, живели по неколкостотин години. Шамани, жреци, лекари, философи са търсили пътища за безсмъртието. Буда е упражнявал различни аскетични техники за дълголетие. Египетските фараони също са се стремили към вечен живот. В даоизма има аскетични и магически практики за постигане на безсмъртие. Някои техни адепти може и да са постигали вечен живот, които са митологични личности. Китайските императори са се допитвали до тях и какво ли не са правили, за да удължат живота си. За безсмъртие се говори и в християнството.

Трябва да имаме научна представа за човешкото тяло, за да разберем какво може и какво не. За жалост последните години на хора, доживели до дълбока старост днес, доста често са мъчителни за тях и околните. Организмът постепенно се разпада, хомеостатичните системи, които го поддържат, се влошават. И този процес не може да се спре с всички съвременни и най-модерни технологии. Част от хората, които си отиват на преклонна възраст с многобройни болести и износване на организма, са с напълно запазен разсъдък и напълно разбират състоянието си.

- Колко дълго може да живее човек?

- Желателно е животът освен дълъг, да е и с добро качество. Човекът е сложна кибернетична система, с малки подсистеми, които поддържат водния, температурния, калорийния баланс на тялото. Те работят в удивителен синхрон и учените са изненадани от тяхната прецизна координация, която не могат да обяснят. Установено е, че човек е програмиран да живее определено време, след което тези системи отказват да работят. При различните хора е различно. С възрастта тези хомеостатични системи (над 1000), които поддържат организма в баланс, се влошават - стареят или се увреждат от болести. Това не може да се спре и с най-модерните технологии. Без съвременната медицина човек може да живее средно 55-60 г. От 1900 г. в Западна Европа и Северна Америка жените започват да доживяват до около 50 г. У нас това става след 1950 г. или с 50 години закъснение. Хигиенните промени от втората половина на XIX век са осигурили живот с по-малко инфекциозни болести, от които са умирали много хора. След този период инфекциозните болести рязко са ограничени, без да има още антибиотици. С лекарства и хирургични интервенции човек вече може да доживее до 85-90 години. Според съвременната наука и медицина засега това е периодът, когато системите в тялото се изчерпват и човек умира. Малцина доживяват до 100 години.

- Болестите на цивилизацията – високо кръвно, исхемична болест на сърцето, диабет, язви, рак - със сигурност съкращават живота ни?

- Съвременният човек консумира 3 пъти повече сол от необходимото. Докато е млад, солта се изхвърля през бъбреците. Когато бъбрекът се товари със сол и повече белтъци, с възрастта функциите му отслабват. Стареенето на бъбреците, сърцето, простатата започва след 35-40-годишна възраст. Функцията на бъбрека намалява с 1% годишно, костите също изтъняват с около 1%. И силата на сърцето намалява с 1%. Бъбреците на здрав човек пречистват за 1 мин. 85-90 мл кръв и това е нормално. След 40 години този обем започва да намалява с около 1 мл. На 80-годишна възраст бъбреците пречистват с около 40-45 мл по-малко кръв, или наполовина. При възрастния човек приемът на лекарства трябва да се съобрази с този процес - това означава, че той може да се очисти от приеманото лекарство наполовина. Установено е, че бъбреците на веганите стареят едва с 0,15% годишно.

Организмът ни постоянно се регенерира и е програмиран за това, но процесът не е безкраен. Клетките на човека са програмирани колко могат да живеят и кога ще загинат. Клетките на бъбрек, сърце, черен дроб живеят по-малко, докато тези на съединителната тъкан се размножават до безкрай. Затова кожата на възрастния човек увисва –съединителната тъкан е в излишък.

* Иво Иванов и неговата крива на щастието София - Канзас

Всяко лято идвам за месец в България, за да посетя сърцето си, казва култовият писател

* Антония Петрова хвали новия си съпруг

* Турската звезда Йозджан Дениз е на почивка със семейството

Актьорът показа сина си

* Фалира ли чалгата?

През април, май и юни са пропаднали над 20 участия

* Щерката на Фатик си вади хляба в Ню Йорк

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 4 ЮЛИ!