Цвети Разложка: Наричат ме жената драма

Искам всичко да е идеално и ако може, да е веднага, признава красавицата

Цвети Разложка е известен наш модел, носителка на титли от различни родни и международни конкурси за красота, сред които първата „Лейди България“ 2008, Lady Top Model World 2009 в Доминикана, Senora Mundial 2009, „Фешън айдъл“ 2011, „Мисис Глоуб България“ 2016, след който заминава на световния финал в Китай и се връща с наградата на медиите. През 2017 г. печели „Мисис Европа Земя“ и представя Стария континент на финала в Лас Вегас, САЩ. Оттам се връща с награда за интелигентност. Както се казва, хем умна, хем красива...

От три години Цвети организира и свой собствен конкурс - Business & Fashion Awards. Тазгодишното му издание приключи преди седмица при небивал интерес от страна на бизнеса и модните среди. Освен него, Цвети организира и „Лейди Юнивърс“, който ще се състои през октомври за четвърта поредна година. Има още един собствен конкурс – „Кралица на цветята“. Мнозина я помнят и като участничка в „Сървайвър 2“. Всъщност моделката, която неотдавна гледахме на подиума на „София фешън уик“, е магистър по социология и по международна бизнес администрация. И колкото и скучно да звучи, работи в офис.

- Цвети, как смогваш с всичко, плюс грижата за 5-годишния ти син Никола?

- Всеки ден ходя на работа, но намирам време все още да се появявам и като модел. Подбирам обаче много внимателно ангажиментите. На последната „София фешън уик“ казах на Мария Бонева, че и на 100 години да стана, пак ще искам да се качвам на сцената, стига да ме канят. А пък и имам самочувствието, че още съм много добре, изглеждам си перфектно. Пък и не съм толкова възрастна (смее се).

- Имам предвид, че организацията на международен конкурс изисква много време и усилия.

- Да, така е, но аз не го организирам сама. Гледам да мога да координирам всичко, но има екип, с който работя. За бизнес и модните награди ми помага Даниела Опълченска, моя близка приятелка. За международния конкурс „Лейди Юнивърс“ винаги страшно много ми помага Мария Бонева с нейния екип. Не мога сама да се справя с толкова много участнички – последния път бяха от 28 държави.

- Имала ли си инциденти като манекенка?

- За първи път се спънах на подиума сега, на „София фешън уик“, и още не мога да го превъзмогна, макар че приятелките ме уверяват да не се нервирам и шашкам. Какви ли не известни манекени и артисти са падали на сцената, но аз и като малка не съм имала дори едно залитане. Този път роклята, с която дефилирах, беше много дълга – може би с 40-50 см повече, влачеше се по земята, защото забравиха да я подгънат. Аз я подритвах, но тя беше толкова дълга, че в един момент платът влезе под обувката. Стана доста конфузна ситуация. Заметнах я с усмивка, а от публиката започнаха да ми ръкопляскат. После обаче още два-три пъти се спънах в нея и в едно от излъчванията в национален ефир показаха точно този момент. Стана ми много мъчно. Е, поне не паднах...

- Има ли някой до теб сега?

- Да, синът ми (смее се). Аз се разведох, но поддържаме приятелски отношения с бащата на Никола. В момента съм отдадена на детето и работата ми. Аз съм работохолик. Занимавам се с доста неща и не бих могла да се съсредоточа в някаква връзка в момента. Но има някой, когото обичам...

- Някакви подробности?

- Не. То е такава сага... Индийски или турски сериал. Много сълзи, много драматизъм и общо взето – нищо конкретно. В бившия ми съпруг бях влюбена още от ученичка. Ние имаме много дългогодишна връзка. След това имахме доста перипетии в отношенията и решихме, че така е по-добре. Аз влизам от сериал в сериал. Имам чувството, че обичам да ми е сложно и да драматизирам. Не помня кой от приятелите ми е казвал, че съм жената драма.

- Нямаш вид на нещастна.

- Щастлива съм с това, което имам, че съм жива, здрава, имам прекрасно дете, родителите ми са живи и здрави, едната ми баба също – на 87 е, като струна, работата ме удовлетворява. Така че какво мога повече да искам.

- Значи се тръшкаш излишно...

- Да, може би. Обичам всичко да става на момента, в който реша, да не се отлага, независимо дали има възможност, или не. И в работата, и в личните взаимоотношения съм така – искам всичко да е идеално и ако може, да е веднага. Нетърпелива съм, макар че в годините се научих, че търпението винаги се възнаграждава. Вече имам напредък в това отношение, не се тръшкам така често и за всичко.

- Може би си максималистка или перфекционистка?

- И двете. Аз съм страшен педант. Хората около мен понякога страдат от това, най-много майка ми и детето. Вкъщи обичам всяко нещо да стои там, където му е мястото. Ако се вземе, да се върне точно там. Да няма разхвърляни дрехи, играчки.

 

Вихра Петрова: Разводите са епидемия в 21-ви век

Истински късмет е едно дете да израсне в семейство с двамата си родители, отбелязва писателката

Вихра Петрова е родена в Харманли през 1976 г. Родителите й се преместват в Пловдив, където тя завършва гимназия. През 1995-а започва висшето си образование в София, специалност Културология. Тя е дългогодишен журналист и разпознаваемо лице от телевизионния екран. Наскоро излезе нейната книга „Създай се отново. Как да преодолеете раздялата“, пълна с практически съвети как да се справим с тази епидемия на днешното време, според Вихра. Проекта тя подготвя дълго време. Той е плод на дългогодишни проучвания, срещи, разговори, наблюдения и личен опит. Вихра е категорична, че има трикове, с които ще ни е по-лесно да преодолеем разделите. „Аз ги открих във времето и всъщност затова реших да напиша тази книга”, обяснява тя.

- Вихра, какво те провокира да напишеш книгата „Създай се отново. Как да преодолеете раздялата”?

- Не мислех, но след тежък период в моя живот десетки жени ми писаха с въпроси как съм преминала по един болезнен път, какво съм правила, как съм оцеляла, кое ме е измъкнало, как съм се справила с хората, с трудностите, още много и много въпроси. Реших да споделя къде сгреших, как се справих и какво научих. Въпросите, които ми задаваха знайни и незнайни жени, са доста еднотипни, затова отговорих в тази книга на тях. Всеки, който има нужда, нека си открадне нещо за себе си. Целта ми е да споделя опит, начини за по-бързо справяне с болка от такова естество, защото през годините ми направи впечатление, че има толкова литература за любов, но как да се преодолее раздяла, как човек да създаде себе си отново, стъпка по стъпка, няма.

- Коя според теб е най-голямата грешка, която хората правят при раздяла?

- Най-голямата грешка е, ако си позволят да зациклят. Да, ще има период на т.нар. траур (подробно съм го описала в книгата), но той не трябва да трае дълго, защото рискувате да се пуснете по наклонената плоскост на самосъжалението и да потънете в депресия, а измъкването от там е трудно и може да ви отнеме години. Друга грешка е фиксирането. Когато се фиксираш върху нещо, останалите възможности са размазани извън обсега на твоя поглед, а така пропускаш много правилни решения.

- Какво може да ни помогне да преминем по-лесно през този труден период?

- Има много начини, трикове, които съм описала в книгата, и който има нужда и иска по-леко да премине през такъв емоционален срив, може да си я купи и да прочете. За вашите читатели ще разкрия само един от начините – движението. Движете се във всички смисли на тази дума и така по-бързо ще преминете на други житейски слайдове (както казва Вадим Зеланд). Движението подобрява тонуса ти, започваш да се чувстваш по-добре, по-оптимистичен, а нали знаете, че привличаме такива хора и обстоятелства, които отговарят на начина, по който се чувстваме. В книгата съм дала конкретни съвети какво е добре да правите, ако, разбира се, желаете.

- Разделите в 21-ви век са все по-чести. Все повече двойки слагат край на браковете си. На какво се дължи това според теб?

- В 21-ви век разводите и разделите са епидемия, а самотата, алиенацията - най-тежката диагноза, която е поставена на съвременния човек. Истински късмет е едно дете да израсне в семейство с двамата си родители. Превърна се в химера в наши дни, но все пак аз твърдо продължавам да вярвам в семейството и ценностите, които са важни за изграждането ни като личности.

- След развода детето не може да прекарва пълноценно време с единия от родителите си. С какво запълва тази липса?

- Ако родителите са достатъчно зрели и интелигентни, те ще намерят начин децата им да не усещат липси от каквото и да е естество. Но обикновено, погълнати от желанието да отмъщават един на друг, възрастните оставят грижата за децата на втори план. Това е проблемът според мен.

 

И ОЩЕ

Николета Лозанова отново стана булка

Цеци Красимирова тренира бокс

Валери Йорданов завършил вечерна гимназия

Емануела е в добри отношения с Димитър Динев

Музиканти скочиха срещу Криско

Орисаха щерката на Светлана Гущерова

Иванка Младенова помага на алкохолици и наркомани с молитви

Селин Дион за младока до нея: „Той е гей”

Нарухито води новата ера Рейва

Джеймс Баучер избира Рилския манастир за място на своя вечен покой

Сините очи - дар от пришълците

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 17 АПРИЛ

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица