Димо Казасов състави “Списък на вредна литература”

Казасов имал на главата си един косъм, който сочел накъде духа вятърът на промяната и в каква политическа посока трябва да поеме неговият стопанин

Tози случай е уникален в ненаписаната история на цензурата. Служителите с червени моливи винаги са зачерквали чужди творения, никога свои. Димо Казасов е феноменално изключение. Той посяга на четива, излезли под перото на собствената му ръка!

Димо Тотев Казасов е роден през 1886 г. в Трявна. Завършва гимназия в Русе и право в Софийския университет. Политическото му кръщение е през 1902 г., когато се влива в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия. Следната година тя се цепи на тесни и широки социалисти. Казасов отива при широканците. През 1908 г. към тях се присъединява изгоненият от Димитър Благоев кръг “Пролетарий” и партията се преименува на БРСДП (обединена).

С червената бюлетина на обединените социалдемократи Димо Казасов прекрачва прага на парламента. През 1919 г. е избран за народен представител от Видинско. Той е висок само 162 сантиметра, главата му едва се подава от трибуната. Размерът не му пречи да демонстрира таланта си на оратор. Димо изнася пламенни речи, задава неудобни въпроси, дава убедителни отговори.

Земеделският режим обаче се опитва да спъне кариерата му. С изборни насилия и задкулисни машинации оранжевите не му позволяват да влезе в следващите парламенти. На 23 април 1923 г. Димо записва в дневника си: “Булевард “Цар Освободител”, както винаги, е потънал в безгрижието и във флирта на младостта, която с вирната глава го кръстосва. Връщам се от ежедневната си разходка, блъскан от човешкия поток, който ту плавно, ту поривисто се свлича към “Борисовата градина”.”

Пред Руската църква Казасов среща Александър Цанков. “Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?”, пита Цанков. “Разбира се!”, отвръща Димо. “В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома”, насрочва рандевуто Цанков. Така ферментира превратът на Девети юни, хроникиран от Димо Казасов. “В тъмнините на заговора” е неговият бестселър, който за една година има две издания.

След “светлият деветоюнски ден”, както го нарича, Димо става министър на железниците, пощите и телеграфите. Заедно с това в парламента е депутат социалдемократ.

Легендата разказва, че Димо Казасов имал на главата си един свръхестествен косъм. Всяка сутрин го показвал през прозореца, растението сочело накъде духа вятърът на промяната и в каква политическа посока трябва да поеме неговият стопанин. При една метеорологична справка косъмът маркира, че правителството няма да го бъде, а БРСДП е бита карта. Следвайки прогнозата, през 1924 г. Димо си подава оставката като министър, през 1926 г. напуска и партията.

Не стои празен, веднага създава две формации - Социалдемократическа федерация и политическия кръг “Звено”. Федерацията е мимолетна, но кръгът оставя трайна диря в историята на България. “Звено” групира политици с различен цвят, военни и интелектуалци, недоволни от управлението на Народния блок. Слабост на организацията е разнородната членска маса, която предизвиква вътрешни борби.

“Най-добре е без партии!”, заключава Димо Казасов и се завърта крайно вдясно. През 1932 г. с наша делегация той посещава Италия. Възторгът от видяното излага в пътеписа “В отечеството на Мусолини”. При срещата с диктатора Димо е поразен от погледа на Дуче:

„Тия хипнотизирующи очи ме отведоха към източника на силата, с която Бенито Мусолини владее сподвижниците си. Сила, не само на един висок дух, не само на една желязна воля, не само на една неизтощима енергия, но тъй също и сила на едно гениално прозрение, което чрез мъдростта на изтеклите векове, което с опита на загиналите светове и с изпитанията на следвоенните поколения е овладяло нерва, чрез който народите могат да бъдат издигнати върху пиедестала на едно историческо възраждане.”

В България най-близо до Мусолини е Александър Цанков. По тази причина през 1934 г. Димо Казасов се хвърля в прегръдките на стария познайник. Присъединява се към неговото Народно социално движение, което копира структурите на италианския фашизъм и германския националсоциализъм.

Заедно с Военния съюз и “Звено” движението извършва преврата на Деветнадесети май същата година. Партиите са забранени, Конституцията е отменена, Народното събрание е разпуснато. Димо Казасов заминава пълномощен министър в Белград.

През 1938 г. демокрацията уж е възстановена, но косъмът на Димо сочи, че е опасно да се връща в официалната политика. Предпочита нелегалния Отечествен фронт, който прави преврата на Девети септември 1944 г. Професионалният превратаджия се заклева във вярност към Народната република.

Димо Казасов е министър на пропагандата в първото ОФ-правителство. Във второто и третото е министър на информацията и изкуствата. През 1950 г. става главен директор на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения. Тогава се случва най-невероятното в невероятното житие на Димо Казасов.

Джуджето от Трявна облича тогата на цензор и сформира екип от сътрудници. Възлага им да изготвят “Списък на вредна литература”, която народът не бива да чете. По модела на средновековните индекси на забранените книги. С кратка реч пред своите хора Казасов дава зелена светлина на колосален филологически труд.

Казасовци са командировани по библиотеките. Наречени политредактори, те ровят каталозите, плюнчат червените моливи и отсяват вредното от полезното. Оказва се, че пакостните четива далеч не са единични бройки. Самата класика е обрасла в злокачествени образувания.

Димитър Талев води хорото на белетристите. Поезията е представена от Емануил Попдимитров и Кирил Христов. В списъка на историографите са Симеон Радев, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов. Дори Цветан Радославов, авторът на националния химн, е стъпил накриво. Зачеркната е неговата докторска дисертация “Емоционалният фактор при мисленето”.

Селекцията е изключително прецизна, пропуските са сведени до минимум. “Италия, страната на цветята и изкуствата” и “Германско стъкло, германски порцелан” са в списъка, защото напомнят за оста Рим - Берлин - Токио. За да са изчерпателни, политредакторите търсят и нещо японско, но срещат проблем с йероглифите.

Тиражът на вредните книги е унищожен. Арестуван е само по един екземпляр в специален фонд на Народната библиотека. Пример за грядущите поколения какво не бива да се пише!

Щръква обаче проблем. “Ами Димо Казасов?”, питат се наум цензорите. Началството също е сътворило съмнителна класика, почесват се чираците, но не задават гласно въпроса. Върховният цензор на републиката не бяга от срещата с голата истина. Високо морален и откровен до болка, Казасов сочи със собствения си показалец кои негови съчинения да отидат на кладата.

Осем заглавия са извадени от съкровищницата на българската литература и погребани в мазето на позора. Сред тях са “В тъмнините на заговора” и “В отечеството на “Мусолини”.

Димо Казасов напуска този грешен свят през 1980 г. Носител е на званието Народен деятел на изкуството и културата. Кавалер е на ордена “Георги Димитров”.