Цензурата узаконена от българския парламент

Депутатите отхвърлиха президентското вето върху промените в Закона за личните данни (обзор)

От БСП обещали да сезират КС

Парламентът узакони цензурата над медиите. В отсъствие на БСП, със 127 гласа “за”, един “против” и четирима “въздържал се” депутатите отхвърлиха ветото на президента върху Закона за защита на личните данни, който въвежда нови изисквания към обработката на информация за журналистически цели.

По десет критерия Комисията за защита на личните данни ще преценява дали журналистите са спазили баланса между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Ще се проверява и как публикациите оказват влияние върху личния живот и доброто име на засегнатите страни. Чиновниците от комисията трябва да установяват как точно личните данни са станали известни на журналистите.

„Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл”, посочи президентът Румен Радев в мотивите на ветото.

Според новите правила обработването на лични данни за журналистически цели ще бъде законосъобразно, когато се извършва при стриктно зачитане на неприкосновеността на личния живот. Това важи и за академичното, художественото или литературното изразяване. Комисията за защита на личните данни ще може да извършва проверки и да налага тежки финансови санкции.Пo Евpoпeйc­кия peглa­мeнт, пpи нapyшeния в cъxpaнeниeтo и oбpaбoткa нa дaнни глoбите са дo 4% oт гoдишния oбopoт или до 20 милиoнa eвpo.

От Асоциацията на европейските журналисти пуснаха декларация, в която посочват че би било уместно Конституционният съд да се произнесе относно съответствието на измененията в Закона за личните данни с Конституцията. Оттам подчертават, че Корнелия Нинова е поела ангажимент да събере необходимите подписи и да сезира КС.

 

Контраатака

От ГЕРБ поискаха оставка на президентски съветник

] Десислава Атанасова
Десислава Атанасова

Президентът Румен Радев да освободи члена на правния си съвет Борислав Цеков и излъчения от неговата квота в Комисията за защита от дискриминация Петър Кичашки, защото те са осъдени и глобени с по 10 000 лв. за злоупотреба с лични данни. Това призова депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова.

През 2016 г. блогъри и журналисти сезираха Комисията за защита на личните данни, че ЕГН-тата им са в списък на лицата, подкрепящи Инициативен комитет с представляващ Петър Кичашки, който се е регистрирал като застъпник на теза в инициирания от Слави Трифонов референдум.

„Време е да докажете, че сте принципен човек, иначе ветото ви ще изглежда като висш пилотаж в лицемерието”, обърна се Атанасова към президента.

 

Борислав Цеков, Институт за модерна политика:

Чрез мен атакуват президента Радев

Обвиненията са спекулации

Отхвърленото на президентското вето категорично е налагане на медийна цензура. Не стихват атаките срещу президента Румен Радев, който се опита за пореден път да даде шанс на Народното събрание да поправи допусната грешка.

По отношение на улмтиматума на Десислава Атанасова, която поиска моето уволнение - не мога да повярвам, че юрист може да говори подобни нелепости. Смятам, че тя се е подвела от тиражираните от една група сайтове. Нищо от това, което тя твърди не е вярно, няма никакво осъждане на последна инстанция. Това е политическа атака, която използва спекулации лъжи, за да се атакува президента.

Аз съдя Комисията за защита на личните данни, защото незаконно и без никакви основания е наложила административна глоба - така както КАТ налага глоби за превишена скорост и това не е никакво “осъждане”. Това е административен спор.

 

Александър Кашъмов, адвокат:

Улесняват контрола над медиите

Засягат се права, гарантирани от Конституцията

Дори да не се въвежда директна цензура, тя се улеснява. Въпреки, че имаше известно редакционно смекчаване на текстовете, те са опасни. Излиза, че свободата на словото е изключение, което се прилага според детайлни критерии. Ако например Комисията за защита на личните данни приеме, че някоя публикация не е в обществен интерес, тя може да реши, че това не е журналистика. Подобна преценка надхвърля рамките на един закон за личните данни. Тук се засягат права, които са гарантирани от Конституцията, от Европейската конвенция за права на човека и други международни актове.

Беше добре законодателите да се замислят защо другите държави в ЕС не са приложили такъв подход. Надявам се, че институциите, които имат право да сезират Конституционния съд, ще се заемат с опит за по-детайлно обсъждане.

 

Иван Радев, АЕЖ – България:

Създават се условия за натиск

Ще продължим да следим за баланса

Отхвърленото вето може да създаде условия за цензура над медиите. Критериите сами по себе си не означават цензура, но могат да създадат предпоставки за такава - много зависи от начина, по който се прилагат.

Фактът, че законът беше върнат за преразглеждане, беше положителен, тъй като показа на политиците колко важна е темата за журналистите. Ако се стигне до сезиране на Конституционния съд, ние бихме внесли и наше становище.

Все пак в окончателния вариант на закона останаха десет критерия, с които журналистите, писателите и научните работници би трябвало да се съобразяват. Ние от Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) – България ще продължим да следим за баланса и ще реагираме, включително и с уведомяване на международните си партньори, ако констатираме, че защита на лични данни се използва за неправомерен натиск.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България