В Давос се реши какви „балони“ да се надуват

48-ата Световна икономическа среща в Давос приключи преди няколко дни. Антуражът на цилиндрите и бомбета остана в миналото, но магическият жезъл е оцелял и все още създава желаната магическа реалност. Това е по-скоро координационен център на джентълмените на съдбата, на западния модел на икономиката. Именно тук се решават какви пирамиди могат и ще бъдат изградени и какви „балони“ ще се надуват.

В ситуацията, в която Доналд Тръмп, замени тежката шапка на хегемона, с не по-леката шапка на световен лидер, Ангела Меркел и Емануел Макрон се опитаха да изпробват тази шапка. Струва ми се, че дори и за двамата заедно, тя е твърде голяма. Китай, както знаем, няма нищо против подобна роля. При условията на настояща криза ще бъде трудно не само да се запази средната класа, но дори за сравнително богатите не се дават гаранции за собственото им оцеляване. Условно богатите ще бъдат погълнати от свърхбогатите, т.е. от тези с истинските пари. На първо място, обект на рециклиране, ще бъдат така наречените „млади пари“. В тази зона попада и цялата постсъветска олигархия. Но не само ... Всъщност процесът на рециклиране на „младите пари“ вече върви ...

Основният въпрос на форума беше заплахата от втора вълна на световна финансова криза и мерките за предотвратяване на това. Всъщност ерата на капитализма вече приключи. Лихвените проценти са отрицателни, а банковата система престава да съществува в предишния си вид. Вече сме преминали от разбираемото понятие капитализъм в условен „посткапитализъм“, където действат съвсем други, по-сурови правила. Както казва Джордж Сорос, „музиката спря, а те все още танцуват“. Но танците продължиха и на този форум. Замислен е курс за забрана на паричното обръщение и замяната му с електронен модел, но дори това не е толкова лошо. По-лошо е, че от трите основни компонента на капиталистическия растеж - капитал, ресурси и труд - само първите два остават в дефицит. Последния днес вече е излишен фактор.

(Със съкращения)