Цецка Цачева е подходяща както да спечели, така и да загуби

Разпилеят ли се гласовете вляво, става реално на втория тур да се появи Красимир Каракачанов

Цецка Цачева ще е кандидатът на ГЕРБ за президентския пост. В края на август величеството Сакскобургготски отказал, макар за Вашингтон и Брюксел да беше най-приемливият. Писахме още през лятото, че това е главното условие за кандидатите на партиите в парламента. Също и че с оглед неговата избираемост кандидатът следва да е не само някой предан евроатлантик като Плевнелиев, но поне на пръв поглед мимико-пантомимически да не напомня за него.

Няма изненада, Цачева съответства на главните изисквания. Не е точен ген. Румен Радев, тя не е Борисов в пола и с очила, а по-скоро е Плевнелиев с тези дамски атрибути. И на личните предпочитания на шефа на ГЕРБ съответства: доказано послушна и изпълнителна е, твърде скучна при публична активност, без ясни политически очертания и поне малко устойчиви идейни позиции. Подходяща за всякакъв цветарник саксийка.

А и синът й е в Щатите, за гений го били обявили. Няма как, високопоставена майка го е родила, кандидатка за Майка на нацията! Прибърза Борисов да я определи като такава, доста сарказъм и минуси ще й донесе. Вероятно е имал предвид архетиповата Жена, Анимата според психоаналитиците, Великата майка на възраждащата се природа и на нейното плодородие, на боговете и всичко живо на земята. Няма така да го разберат. Впрочем, жреците на култовете към богините майки като Кибела, Ашторет, Артемида и някои други ритуално са се самокастрирали...

Подходяща е Цачева дори да загуби избори на втори тур, ако Там все пак решат да пуснат тук за държавен глава послушен и евроатлантически проверен социалист. САЩ след ВСВ имат такава практика в европейски страни, където десните неизменно са стояли в изпълнителната власт, а комунистите са държани на втори и трети позиции в парламента или президентството. Цели трима кандидати сред т.нар. леви партии са им предложени в услуга, примерът с Първанов е пресен.

Затова няма да има остри политически и личностни сблъсъци между състезателите от ляво, дясно и центъра, доколкото някои ще претендират да се обозначават като идейно различими. Откъм реформаторите такива намерения вече се забелязаха, кандидатурата на ГЕРБ им подейства като идейно-политически дразнител. Несъмнено от ДСБ и СДС ще се фиксират пропагандно върху „тъмни“ моменти от миналото й, те без тази тема са трудно забележими.

За скуката в предизборната кампания допринася и кандидатът на социалистите Румен Радев. Най-същественото за него е пълното му несходство с позитанците, с АБВ-ейците, с партийната и симпатизантската маса на тази партия. Първанов, Нинова и компания старателно са търсили точно такъв профил. Отказът от себе си висшите бонзи на БКП започнаха още в средата на ноември 1989 г., за да се дистанцират от Тодор Живков, „неговата“ Държавна сигурност. Следовниците им в БСП продължиха същия курс, отвратиха огромен брой партийци, съсипаха партията, тя едва мърда.

Посланието им е: „Този човек няма нищо общо с нас, гласувайте за него!“ И наистина няма, като съдим от досега известното за него. Не е бил член на БКП, дори на БСП или техни деривати. Не е проявявал преди никаква политическа дейност, не е изхабяван дори на позиция в изпълнителната власт. Не е засичан в блажна приватизационна активност в Костови и след-Костови времена.

Не е създавал стратегически социално-либерален съюз с ДПС и не се е прегръщал и целивал на митинг с Лютви Местан. Децата му засега не са уредени със стипендии в САЩ и дори в Лондон. Не е предавал и вредил на БСП, не е участвал в задкулисни изборни и следизборни сделки. Проверен на опън в Щатите, не е обявявал Русия за враг. И даже формално е само избор на Корнелия Нинова, а не на БСП, издигнат е от инициативен комитет.

Въпросът за соцпартията е колко от оскъдните им традиционно партийни гласове ще отмъкнат Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Ако са повече от стотина хиляди, Радев може и да не отиде на балотаж и новият позитански актив около Нинова ще трябва да освободи партията от присъствието си.

Разпилеят ли се гласовете вляво, става реално на втория тур да се появи Красимир Каракачанов. С нелоши шансове за добър процент, ако стоящите зад него си спомнят, че Народното събрание с председател Цецка Цачева и гласовете на ГЕРБ прие т.нар. възродителен процес за етническо прочистване. Едва ли обаче ще си развалят достлука с управляващите.

Неочаквана и неясна е кандидатурата на бившия премиер Пламен Орешарски. Има богат политически и преподавателски опит, умее да спори и убеждава, мнозина граждани го приемат като жертва на отблъскващи протестърски изцепки, подкрепени от външни фактори. Нищо подобно на клоунадата ала Митьо Пищова или безнадеждно повехналото шоу на Жоржи. Ако зад него стои и нещо друго освен инициативен комитет, може да изненада мнозина с добър резултат.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи