Радостта да даваш отстъпва пред страстта да притежаваш

Днес – в началото на третото християнско хилядолетие – както у нас, така и въобще в онази част от нашия свят, която исторически е формирана под влияние на християнството, евангелските ценности отдавна са отстъпили място на един грубо материалистичен, консумеристки подход към живота, който все по-агресивно се налага и се възприема от всяко ново поколение за сметка на всичко онова, което Христос и Църквата се опитват да възпитават.

Не бихме били адекватни на действителността, ако не признаем, че отдавна е отминало времето, когато базисни християнски ценности като смирението, скромността и жертвоготовността, като любовта към Бога и към другия и пренебрегването на егоизма – във всичките му форми и проявления – са не просто оспорени и отречени, а може да се каже и просто забравени. В тази забрава за Христос и Евангелието – се корени и цялата трагедия на нашето съвремие.

Днес, когато християнската и чисто човешката радост от това да даваш и да правиш другия щастлив все повече отстъпва място пред страстта да притежаваш, да обогатяваш и да ощастливяваш самия себе си.

За всичко това обаче вина и отговорност носят не младите – носим я ние. Ние, които създадохме и продължаваме да утвърждаваме този консуматорски свят, чийто ценности и идеал са коренно противоположни на завещаното ни от Богочовека.

Ето защо, пътят към промяната на нашата младеж неизбежно започва от промяната на самите нас. Не можем да очакваме да видим нашата младеж да изпълва храмовете и манастирите ни, които първи ние – в нашата забрава за Бога – сме изоставили празни и пустеещи.

(Със съкращения от сайта

“Двери на православието”)