Църквата спасила собствениците от истински ад и те решили да инвестират в начинанието

Посланието на Младен към хората било никога да не търсят помощ от гадатели

„Църковен магазин?! Какво е това? Към някоя от църквите ли? А погребения организирате ли?”. С тези въпроси отваря вратата на църковния магазин в Търговище забързана жена. Иска бързи отговори и обяснява, че тича за автобус. И тя, като много други, е учудена, че след безбройните магазини „За 1 лев” и вторите употреби, пълни и със стоки еднодневки с предвидим произход, се е появило нещо такова. Любопитна е като много други. Не само християни, но и мюсюлмани, които надничат в почуда, че тука няма ширпотреба.

Че е отворил църковен магазин „Преображение Господне”, вече се разчува и все повече хора дирят координатите му, за да видят какво е това. Не, не е към църквата, въпреки че трима свещеници, начело с архиерейския наместник Славчо Проданов, освещавали начинанието в средата на ноември. Инвестицията е частна. Зад нея стояло семейство от Нови пазар, Шуменско. Там били отворили първия си такъв магазин. Вторият базирали в Търговище, защото се доверили на свещениците в града, които им помогнали в тежки дни. Това разказва собственикът Младен Неделчев. В мъчителните месеци, когато не знаел къде е, какво се случва с него и какво го чака, ръка му подал отец Бисер от „Успение Богородично”, позната като старата църква в Търговище.

В магазина пък, който се смята, че е единствен в околията, има всичко, свързано с християнската религия. От църковно обзавеждане и оборудване, през свещенически одежди, всякакви икони, кандила, православна литература, предмети за домакинството на религиозни теми, до ключодържатели и гривни с кръстчета. Стоките са в три помещения. Витрините са от земята до тавана. Никой не излиза с празни ръце, пък и купил си дори само пакетче тамян за 25 стотинки. Но идеята на магазина не била да прави бизнес, твърди собственикът. „Ако ме питате има ли пари в това, няма да говорим въобще”, отсича той. Цените били ниски, за да бъдат достъпни. Част от печалбата искал да влага в създаването на неделни училища за деца към различни църкви. Да води малчугани по манастирите, да подпомага свещеници от селските рушащи се черквици. Това обяснява на финала, след като сам слага началото на разказа, че държи историята да се напише така, както я предава, и не се противи на включения диктофон.

Разказва, че от години се занимавал със земеделие и посреднически услуги за имоти. В житейски план го сполетели сериозни неприятности. Както много други, и той потърсил ясновидец. Доверил се на известно име, на чиято дарба, или пък проклятие, разчитали мнозина, дори политици и крупни бизнесмени. Постепенно се сближили, станали приятели и били неразделни. Така на Младен било внушено, че и той имал заложби да „вижда и чува”, да предсказва. Не обърнал внимание тогава, но контактите му с ясновидеца били много чести, обсебващи и той искрено вярвал, че му се помага да преодолее проблемите си. Докато един ден не почувствал жестока прорязваща болка в главата, сякаш го бил тряснал камък изневиделица.

Светлината го дразнела до припадък. Бил неадекватен. Съмнявали се за инсулт, за тумор и какво ли не. Обиколили светила в медицината, правили скенер, ЯМР. Нищо нямало, а той не можел да помръдне. Започнали да се случват странни неща и мислел, че полудява. Причували му се гласове. Тогава тръгнал по църкви и манастири. Срещал се и говорил със свещеници. Те пък му казвали, че е попаднал под влиянието на опасни сили. Историята продължила месец, но изцелението отнело доста време. И тъй като официалната медицина не намерила обяснение на ставащото, той се доверил на религията.

Сега бил вещ във вероученията и държи да разкаже това, защото посланието му към хората било никога да не търсят помощ от гадатели, наричащи се себе си ясновидци, пророци, изцелители и всякакви други. Вярва, че на енергийно ниво има хора, които те изсмукват, правят те зависим, манипулират те, повеждат по опасен път, чиито изход не се знае. Разказва страховити случки, като на филм. „На вас може да не ви се вярва, но беше страшно. Само който го е преживял може да разбере за какво говоря. Свидетели на странните, стряскащи неща бяха близките ми. Лошо е, че хората се доверяват на такива, които уж помагат и говорят с божията помощ, а всъщност може да унищожат човека. Да не говорим за парите, които изсмукват от жертвите си, и ги правят зависими”, разсъждава Младен. Съпругата му Силвия подкрепя думите му, че са минали през ада. Спасили се благодарение на вярата. Съветват хората първо да наредят собствените си мисли и чувства, да анализират стъпките и делата, които са ги довели до проблема или болестта. Да потърсят помощ в църквата, но най-вече в себе си, и никога, ама никога, да не се доверяват на онези, които твърдят, че контактуват с невидими сили. Ззащото никой от нас не знае какво има в онзи невидим, непознат свят, истински или илюзорен, каква врата отваря и къде води. Такава история разказват Младен и Силвия. Не държат околните да им вярват, те са намерили своето си обяснение, своя начин на действие и упование. И да имат друго обяснение, те си знаят.

За да отворят църковните магазини, продали имоти. Взели и кредит. Въпреки това организирали и се включвали в кампании за набиране на средства за различни инициативи, свързани с църквата. За смяна на дограма на стария храм в Търговище. За оборудване на зала за неделно училище и други. „Всеки от нас прави малки грешки. Незабележими неща, които уж нямат значение, а те се трупат, трупат и променят пътя ни неусетно. Така минаваме към големите грешки и грехове. Някои се научават да живеят с тях. Стават им естествен начин на живот”, смята Младен. Признава, че и в братството на черноризците има служители, които по-скоро отблъскват хората с поведението и делата си, отколкото да отварят вратите на храма, но смята, че и това е в реда на нещата, защото и те били хора, грешали, а пътят бил труден.

В идеята и мисията на църковния магазин повярвали и свещеници от Търговище. Новината за него стигнала и до Варненската митрополия. Сега остава времето да покаже ще се доверят ли и миряните, къде от любопитство, къде, водени от вяра във време на безверие и погубени надежди, където лъжата е станала нормална разменна монета. Където кръстчета често носят сродени с дявола, а вярващите скромно държат запалената свещица в душата си.