Ангажират обществото с извадени от нафталина несъстоятелни идеи, доказали безсмислието си през годините

Отпадането на парите за прослужени години върху заплатата отново излиза на дневен ред. Макар и да звучи засега като солова акция на вицепремиера Валери Симеонов, без да е съгласувана с факторите в управляващата коалиция, тя обещава да се превърне в горещ картоф, ако намеренията са наистина сериозни. Какви заплахи крие премахването на този материален стимул за хората на наемния труд у нас? Разговаряме за всичко това с Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ.

- Г-н Христов, от няколко дни в окото на бурята е поредната идея за отпадане на класа за прослужени години, като елемент от формирането на работната заплата. Мненията са диаметрално противоположни - от тотално отрицание до опити да бъде обяснено защо това трябва все някога да се случи. Какво е вашето мнение?

- Истината е, че за пореден път цялата страна се ангажира с извадени от нафталина несъстоятелни идеи, доказали безсмислието си през годините. В този случай във фокуса на общественото внимание попадна старата рабододателска идея за отпадане на клас „прослужено време”. Не бихме обръщали внимание на това искане, ако зад него обаче не бе застанал вицепремиерът Валери Симеонов - и забележете - той е председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Полугласно и с оправданието, че това е лично мнение, предложението подкрепи и председателят на бюджетната комисия и депутат от партия ГЕРБ Менда Стоянова.

- Г-жа Стоянова нарече класа „остаряло понятие”. Моля ви за коментар на нейната позиция.

- Да, Менда Стоянова дори обяви, че „класът е остаряло понятие”, а Валери Симеонов го определи като архаично. Според Стоянова, в частния сектор той трябва да влезе към основната заплата, както се е случило при държавните служители. По думите й това не е довело до намаляване на заплатите на чиновниците. „Същото трябва да се направи и в Кодекса на труда, за да има равнопоставеност между начина, по който се образува заплатата на държавните служители в цялата администрация и в частния сектор. Това дали имаш повече години прослужено време, не означава, че ти си по-високо квалифициран и имаш по-добра производителност от някой млад човек, който е започнал работа преди 5 години. Има много случаи, в които това е обратно пропорционално”, коментира Стоянова. Иска ни се да вярваме, че това наистина е солова акция на двама политици, но докато не получим ясен знак от управляващата коалиция, ще продължим да мислим, че това е целенасочена акция към намаляване на доходите на работещите българи, целяща да взриви социалния мир преди приемането на държавния бюджет.

- Защо според вас класът за прослужено време не трябва да отпада?

- Ще изброя някои разумни аргументи защо класът не трябва да отпада. Първо, за архаизъм, (според Валери Симеонов) и „остарялост” не може да се говори. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е приета и влезе в сила в средата на 2007 г. Тя е плод на няколкогодишни, предхождащи приемането й, преговори между работодателските и синдикалните организации, в които бе намерена пресечна точка и съществувалото дотогава допълнително възнаграждение, наречено „клас”, бе отменено. В съдържателен, смислов план, допълнителното възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ е различно и отразява интересите, както на работодателите, така и на работниците и служителите. Ако за нормативен акт от 2007 г. се говори, като за остарял, то тогава и от гледна точка на отминалото от приемането й време Конституцията би следвало да се схваща, като престаряла.

- Не се ли прави опит да бъдат противопоставени държавните служители на колегите им от частния сектор?

- За каква равнопоставеност става дума, след като за държавните служители има различна от Кодекса на труда правна уредба, водеща началото си от отделен, самостоятелен член в Конституцията - чл. 116 от Конституцията на Република България и отделен различен от КТ закон - Закон за държавния служител(ЗДСл)? Това са различни по своя характер, съдържание и същност правоотношения. Едните са обявени за административни, другите са гражданско-правни в своята основа и се наричат трудови правоотношения. Те се уреждат в Конституцията отделно и по различен начин.

- Каква е точно разликата?

- Нищо общо няма между източниците на финансиране на трудовите възнаграждения на работниците по трудови правоотношения и заплащането на служителите в държавната администрация по ЗДСл. „Аргументите” в тази посока са просто „пушиляк”. Приказките за равнопостовеност насочват към извода за дискриминация. Обратното на равнопоставеност е неравнопоставеност, тоест дискриминация. Това не се казва открито, или поне не сме го прочели и чули все още, като „аргумент” от политик, но се внушава чрез тезите за равнопоставеност. Впрочем, за такава говори един от войнстващите лидери на работодателска (разбирай бизнес) организация, „защитник” на справедливостта и законността.

- Все пак, може ли да се говори за дискриминация?

- Това са очевидни брътвежи, зад които стои идеята, че хората не разбират какво точно означава „дискриминация”, според закона. Важното е да се нагнетява напрежение и възмущение! От това, че зебрата е кон с ленти, а конят е без ленти, т.е. те са неравнопоставени, природата дискриминира единия спрямо другия, неясно кой спрямо кого. Ние пък твърдим, че държавните служители са дискриминирани, неравнопоставени от гледна точка на възнаграждението за прослужено време и придобит опит, в сравнение с работещите по трудови правоотношения. Това е така от момента, от който вероломно и без да се отчетат аргументите против, бившият финансов министър Симеон Дянков премахна това възнаграждение от ЗДСл за държавните служители и работещите по трудови правоотношения в администрациите. Основание за това твърдение са ежедневните ни контакти с държавни служители и отзивите им за т.нар. „реформа” на Дянков. Вече добре се вижда какви поражения нанесе тя.

- Свидетели сме, че през последните години трудовите възнаграждения растат - например минималната работна заплата. Но това не се посреща еднозначно от представителите на бизнеса. Все пак той плаща по-високите възнаграждения, нали?

- Напъните на политиците са плод на натиска от бизнеса. Не на работодателите, а на бизнеса. Редицата стъпки от страна на държавата към увеличение на минималната работна заплата, на осигуровки и въобще движението напред и нагоре в тия посоки, са изнервящи за бизнеса. Затова са безсмислените съдебни дела срещу постановленията на Министерския съвет за увеличаването на минималната заплата, както и приказките за Содом и Гомор, като последствие от това увеличение...

- Вероятно се засягат нечии интереси. Никой няма да е съгласен да бъде административно принуждаван да вдига заплати, ако срещу тях не стоят реални икономически и финансови резултати.

- Разбираемо е, засягат се изконни интереси. Печалби, конкурентоспособност... Всъщност това е реакция! Срещу минималните осигурителни прагове, срещу колективното трудово договаряне, срещу допълнителното възнаграждение, което кой знае защо наричат „Клас”! Те ерозират споменатите интереси.

- Освен т. нар. „клас” за прослужени години, много остро стои и въпросът с неизплатените заплати. Според различни данни те варират между 30 и 90 милиона лева годишно, но това са числа само след проверки на инспекцията по труда…

- Да, така е. На всичкото отгоре в Народното събрание се завихри и проблемът с неизплатените заплати, образувано е конституционно дело № 3/2017 по искане на Омбудсмана срещу изгоден за бизнеса текст в Кодекса на труда, премиерът говори за социалния европейски стълб... Затова е писъкът и на това се дължи и припяването от страна на отделни политици... За нас не е изненада работодателската позиция - те се противопоставят на всичко, което уврежда интересите им. На нашите предложения работниците да могат да искат процедура по обявяване в несъстоятелност, за да си получат дължимите заплати от Фонда за гарантиране на възнагражденията, работодателите се противопоставиха с аргументи, че ако се пипне Търговският закон, ще настъпи Содом и Гомор и всички вкупом ще загинем. Такива са им аргументите. Не приеха и нашите предложения Главната инспекция по труда да налага санкции за неплатени заплати.

- Ако все пак се стигне до отпадане на парите за прослужено време, каква може да бъде реакцията на синдиката, на наемните работници и служители?

- Ще ви отговоря така: Известна е приказката от време оно, от времето преди да се приеме наредбата за структурата и организацията на работната заплата - „Който пипа и маха клас, неминуемо пада от власт”! Ще припомним и сентенцията - „Който сее вятър, ще жъне бури.”

Това не са заплахи. Това са очаквания за реакцията на хората, на които им е дошло до гуша. Да не забравяме - те търпят до време...

Нашият гост

Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов е сред най-изявените юристи в областта на трудовото право в България. Автор на няколко книги и стотици закони и нормативни промени в българското законодателство. Чавдар Христов е в КНСБ от 1990 г., първоначално като юрист, после - главен експерт, референт по трудово право и ръководител на департамент “Трудово-правна закрила и законотворческа дейност”, изпълнителен секретар. Избран за вицепрезидент на КНСБ през 2012 година. Член на Икономическия и социален съвет на РБългария и на комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Един от създателите на Националния институт за помирение и арбитраж.