Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 4500 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Ползата от чушките е известна отдавна и популярността им в нашите географски ширини е голяма. Дори нанизите с този зеленчук под селска стряха са се превърнали в символ на българското.

Разнообразието на чушките е голямо и можем да избираме дори като светлина от светофар - зелени, жълти, червени. Доказано е например, че консумацията на сурови зелени пиперки действа превантивно срещу болестта на Алцхаймер, като стимулира мозъчната дейност. Жълтите имат високо съдържание на калий и фосфор. Червените, на които ще отделим повече внимание, помагат при язва и други стомашни проблеми, а съдържанието им на ликопен, който се среща и при доматите, има превантивна роля по отношение на раковите заболявания. Червените чушки са от голяма полза и за сърдечното здраве.

Узрели под щедро лятно слънце, те са може би най-наситеният с микронутриенти естествен продукт, от който можем да се възползваме. Консумацията на само две-три чушки може да надхвърли в пъти дневния препоръчителен прием на витамин С. Те са прекрасен източник на витамини от групата В, както и на фолат (естествената форма на фолиевата киселина).

Съдържанието на фибри спомага за балансирано във времето усвояване на полезните за здравето хранителни вещества. Те спомагат за отделяне на хормона лептин, създаващ чувство за ситост. Хранят и полезната микрофлора в червата и едновременно стимулират перисталтиката. Фибрите са ценен компонент и защото възпрепятстват процеса на окисляване. Многобройните изследвания по въпроса нееднократно са цитирани от популярни в цял свят специалисти като д-р Майкъл Грегър.

Червените пиперки са богати на бета каротин /над 450 мг на 100 г/. Той подпомага обновяването на клетките, укрепва малките капиляри и е фактор при борба с депресията. Доказано е, че алените и ярко оранжевите багри на плодовете и зеленчуците гонят умората, намаляват чувството на потиснатост и безпокойство и подобряват настроението.

В състава на червените пиперки се открива и капсаицинът, характерен също за много застъпените в националната ни кухня люти чушки. Този алкалоид има свойство да стимулира стомашната дейност и тази на задстомашната жлеза, да възпрепятства образуването на кръвни съсиреци и така да подпомага нормализирането на артериалното налягане. Събужда апетита и в същото време нормализира дейността на храносмилателната система по естествен и щадящ начин. Капсаицинът има заслужено място сред имуномодулиращите съставки в менюто на модерния човек.

Съветът ми е да консумираме с предимство сурови чушки, тъй като в естествената им цялост е пълното богатство на всички открити, и все още неоткрити от науката, здравословни съставки.

Най-често за зимата домакинствата правят зимнина от червени пиперки. Важно е да се знае, че при процеса на печене голяма част от целулозата им се разрушава, като се губи и голяма част от водното съдържание. В резултат- огромно количество от веществата в червената чушка се концентрират и увеличават своята бионаличност. Единствено ензимите и витамин С биват частично или напълно разрушени под въздействие на термичната обработка.

С какво да се съобразим, за да запазим ценните за здравето съставки на червените чушки? В никакъв случай не бива да се препичат, тъй като изгорелите краища и силно препечената месеста част формират полициклични ароматни въглеводороди, за които е научно доказано, че са канцерогенни. Също така при прекомерна топлинна обработка се образуват акриламиди - друг от десетилетия безспорно доказан канцероген. Съветът е да ги печете дотолкова, че да могат да бъдат обелени, но не и да прегарят.

Изпечените пиперки не бива да се поставят за задушаване в полиетиленови пликчета, каквато е масовата практика. При топлинно въздействие найлонът отделя зловещ "букет" от токсични органични вещества. Задушаването в тенджера или друг удобен кухненски съд е несравнимо по-здравословният път на този полезен продукт до трапезата ни.

Печен червен пипер (една порция)

Ако разнообразяваме менюто с печен пипер, въпреки че редовно консумираме суров, препоръката ми е да го комбинираме с лук, чесън и много магданоз. Рецептата е много простичка и макар да е символ на щедрото лято, може да се изпълни до късна есен и освен вкусна, е здравословна.

На тенекия, котлон или във фурна, загрята на 200 градуса, изпичаме пиперките (за една порция - 2 бр.). Задушаваме ги в тенджера с капак или подходящ покрит стъклен съд за поне 15 мин.

Обелваме ги внимателно и прибавяме пасиран чесън (на вкус) със зехтин, риган, копър, прясно изцеден лимонов сок или домашен ябълков оцет. Добра комбинация е тази с обезсолени маслини каламата.

Рецептата е на Илия Илиев - главен готвач в медицинския център на д-р Емилова.