Алените плодчета са богати на ценни вещества

Специално за „Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Черешата (Prunus avium) е дървесен вид от рода Prunus на така добре познатото семейство Розови (Rosaceae) и заедно с нейната близка побратима вишната (Prunus cerasus) “оцветяват” така приятно в червени багри лятното ни меню с прекрасните си узрели костилкови плодове. Въпреки че те далеч не са от най-трайните в прясно състояние, което често обяснява сравнително високата цена на качествените алени плодове, напълно заслужават константно присъствие в менюто ни с настъпването на юни, а и по-рано.

Черешите са един от най-наситените с хранителни вещества плодове, съотнесени към калорийното им съдържание. На 100 г. те съдържат само 63 калории в отлична комбинация с много антиоксиданти, основно представени от антоцианините, каротените и дори кверцетин.

Кверцетинът е известен със силното си противовъзпалително действие, облекчаващо болки в ставите, както и с ефекта си при очни заболявания. Според научно изследване, проведено от екип на Университета Мичиган приемът на череши може да се сравни по ефект с взимането на аспирин или друго нестероидно противовъзпалително лекарство.

Черешите поддържат здравия вид на кожата и косата, благодарение на съединенията на медта, както и на високото съдържание на витамин С, спомагащи за образуването на колаген еластин в организма ни. Резултатът е красива и силна коса, сияйна кожа, както и здрави стави. Тези прекрасни плодове имат и внушителни количества желязо, цинк, манган, калий, магнезий и фосфор, което ги прави мощен имуностимулатор, а също и природен лек срещу анемията.

Богати са още и на витамин Р (известен като рутин). Той изглажда пукнатините в артериите и така възпрепятства образуването на плаки. Черешите съдържат и витамини от групата В. Имат много разтворими фибри, основно представени от пектините. Затова консумацията на череши подпомага редовното изхождане, прави ги предпочитани и при превенция и лечение на упорит запек. Именно този факт, както и фактът, че благодарение на антиоксидантите в състава си умело успяват да регулират кръвната захар и артериалното налягане, ги правят може би най-адекватния и пречистващ плод при практикуване на програмата на плодолечение. Препоръчвам ги на пациентите с диабет, тъй като гликемичният им индекс е среден - 63, а гликемичният товар нисък - 7. Разбира се, консумацията трябва да е с мярка.

Черешите, техните дръжки и листа, са много популярни в народната медицина. За алените плодчета се е знаело, че премахват газовете и регулират дейността на стомаха. Консумирали са ги при тежка физическа работа за прогонване на умората, а също и за добър сън. Съвременната медицина свързва ефекта от пълноценно наспиване с наличието на мелатонин в черешите.

Лечителите са давали плодове и пресен сок от тях при подагра и артрит с препоръка за прием преди хранене. Отвара от дръжки на череши се е ползвала при проблеми със сърцето и бъбреците. Моят опит показва, че отвара от дръжки на бели череши има добър ефект за премахване на камъни в бъбреците. Чай от листата на черешите се приемал за укрепване на имунната система и подобряване на апетита. Обяснението е в научно доказаното наличие на известни количества кверцетин, танини, фитонциди, етерични масла и др. в дръжките и листата на това полезно дърво. Ползвала се е даже и кората му- за приготвяне на сироп при упорита кашлица.

Съветът ми е черешите да се консумират в сезона на слънчевото им зреене. В нашите географски ширини това може да става за сравнително продължителен период. Съхранението на плодовете за останалите сезони трябва да става чрез изсушаване след отстраняване на костилките, а не с приготвяне на компоти и сиропи. Тогава антиоксидантната им активност не е толкова висока, но все пак е налична и заслужава да се възползваме от нея.

Черешовото пречистване в сезона на тези полезни плодове е известно от далечни времена и става все по-популярно в наши дни. След мрачната зима тези черешите водят лятното настроение и зареждат с ценни вещества за добър тонус и метаболизъм. От 26 години гладувам по 20 дни на череши, набрани от дърветата в двора на дома ни в село Слънчево. Препоръчвам на пациентите си да се възползват от доказаните ползотворни ефекти на лечението с череши и чай и зареждащата им свежест.

Неслучайно черешата има свой празник у нас. Провежда се от 10 години в Кюстендил и е достоен наследник на първата национална овощарска изложба от далечната 1896 година.

Рецепта

Черешов десерт

Продукти:

20 бр. обезкостени пресни череши,

2 суп. лъжици петмез от рожков или меласа,

1 чаена лъж. агар-агар,

1 чаена лъж. пълномаслени кокосови стърготини,

200 мл вода

Приготовление:

Агар-агарът се разтваря с малко вода и се добавя в кипящите 200 мл вода за 2-3 минути при постоянно бъркане. Сместа се отдръпва от котлона и се оставя съвсем леко да се охлади, но да остане все още топла и течна. В блендер се поставят черешите и петмеза. Добавя се сместа с агар-агара и се блендира до получаване на гладка консистенция. Изсипва се в купички и се наръсва с кокосовите стърготини. След като изстине, се поставя в хладилник, за да стегне за няколко часа.

Рецептата е на Веселин Станков - консултант-сътрудник в медицинския център на д-р Емилова.