Черният януари - началото на края на Съветския съюз

Преди 30 години в Баку започват протести, удавени в кръв от Червената армия

За два дни са убити 147 цивилни граждани на Азербайджан, 800 души са ранени

Империите, режимите и обикновените диктатури имат един единствен проблем. Народът! Народът често изглежда глупав, недорасъл, апатичен, смачкан, но всеки диктатор и император пропуска нещо много важно - законите на физиката са закони и за обществото. Всяко действие има своето противодействие. За разлика от законите на физиката, където те са равни, революцията е несравнима с опресията, защото стремежът към свобода и ненавистта към потисниците е безкрайна.

Величаем „Пражката пролет”, унгарските събития, „Солидарност” - знаем и непослушниците на комунистическия режим - Чехословакия, Унгария и Полша и затваряме очите си за стремежа към свобода и протестите на народите, които наистина са били в режима на Съветския съюз.

През 1995 година, героят на Перестройката - бившият генерален секретар на КПСС - Михаил Горбачов се извинява на народа на Азербайджан с думите: „Обявяването на военно положение в Баку беше най-голямата ми политическа грешка.”

Защо? Защо не икономиката, защо не световната политика, Перестройката, а именно едно „военно положение”?

„Черният януари”, както са известни събитията в края на първия месец от 1990-а, фактически са началото на края на СССР. Бунтовете и протестите, приключили с кървавата намеса на Червената армия, подпалват сходни събития из цялата комунистическа империя, които днес бихме нарекли „цветни революции”, а тогава бяха просто „кървави”.

През юли 1989 г. в Азербайджан се сформира политическата организация Народният фронт на Азербайджан (NFA), която става ръководител на азербайджанското национално движение. Основният фактор за растежа на азербайджанското национално движение е конфликтът, който продължава вече 30 години - Карабах.

Когато чуете, че има етнически конфликт между две държави и два народа, търсете коя империя е заложила мината - няма разлика, каквото и да ви говорят.

В разцвета на Руската империя, когато превзема (освобождава) Кавказ от Османската и Иранската империи, се залагат възможности, които да бъдат задействани при отказ на провинциите да останат в рамките на Метрополията и да се взривят етнически и верски конфликти. Теорията казва, че при такива войни се връща „Освободителят”, за да наложи мир и... имперски ред.

Мините гърмят и сами, когато Империята се разпада. Мрачните финални дни на СССР превръщат народите на най-голямата държава в света в просяци. Националните движения се разрастват и стремежът към самоопределение, идентичност на културата и обединение стават неустоими.

В края на декември 1989 г. на съветско-иранската граница на територията на Нахичеванската автономна ССР започват бунтове, а хиляди хора тръгват към иранската граница, разрушавайки съоръженията и навлизайки в съседната държава. Малко хора в България знаят, но огромната част от азерите живеят в Иран - над 24 процента от близо 80-милионното население на държавата се определят като такива.

Кремъл обаче не обича такива изпълнения реагира. На 9 януари 1990 г. Върховният съвет на Арменската ССР гласува включването на Нагорни Карабах (част от Азербайджан) в своя бюджет и позволява на жителите му да гласуват на избори в Армения, като по този начин пренебрегва съветската власт и юрисдикцията на Азербайджан.

Вече никой нищо не може да спре... особено кръвопролитията. Някой взема пушката и фитилът пламва. Вече 30 години се лее кръв, а милиони са бежанците.

Истинските събития стават в Баку. През януари протестите и бунтовете срещу окупацията на Нагорни Карабах и изтъпленията срещу мирното население се превръщат в искания за независимост и самоопределение. Горбачов нарежда извънредно положение. Червената армия навлиза и резултатите вече имат етикет - „Кървавият януари”.

Истинската касапница се случва на 19-20 януари 1990 г. Генералният секретар на Съветската комунистическа партия Михаил Горбачов и министърът на отбраната Дмитрий Язов обявяват, че военното положение е необходимо, за да се осуети азербайджанското движение за независимост за сваляне на съветското азербайджанско правителство.

Според официални данни са убити 147 цивилни граждани на Азербайджан, 800 души са ранени, а пет души са изчезнали. Раната е отворена, а след това СССР гангренясва и... изчезва. Само дето и мирът изчезва и войната тлее вече 30 години.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи