Член-кор. проф. д-р Стоян Буров - Езиковед с мисия

Катедрата по съвременен български език към Филологическия факултет представи в навечерието на 24 май сборник в чест на големия български учен и преподавател от Велико­търновския университет чл.-кор. проф. д-р Стоян Буров. Сборникът е озаглавен “Aut inveniam viam, aut faciam” - латинската сентенция гласи: “Или ще намеря пътя, или ще прокарам път”.

Проф. Стоян Панайотов Буров е сред най-известните български езиковеди. Работи върху въпроси на българската граматика, езиковата култура и лингвистичната прагматика, както и в областта на лексикографията, на обучението по български език като чужд език. Има сериозни теоретични приноси - в областта на функционалната граматика, на теорията на семантичното взаимодействие и на теорията на категоризацията.

Биографията му е впечатляваща. Роден е на 29 юли 1951 г. в село Тополчане, Сливенско. Завършва българска филология във Великотърновския университет (1972-1976). Преподавател в Института за чуждестранни студенти в София (1976-1981). Аспирант на свободна подготовка във ВТУ (1978 - 1980). Лектор по български език в Института за чужди езици в Ханой (1981 - 1984). Асистент (1984-85), старши асистент (1985-87), главен асистент (1987-89), доцент (1989-2006), професор (2006) по съвременен български език във Великотърновския университет. Зам.-председател на Специализирания научен съвет по славянско езикознание при ВАК (2007-2010). Зам.-декан по учебната работа на Педагогическия факултет на ВТУ (1987-1989). Декан на Филологическия факултет на ВТУ (1990-1994). Зам.-ректор по научноизследователската дейност на ВТУ (1994-1995). Ръководител на Катедрата по съвременен български език във Филологическия факултет на ВТУ. Зам.-ректор по учебната дейност на ВТУ (1999-2007). Поставя началото на дистанционното обучение във ВТУ. Член-кореспондент на БАН. Автор и съавтор на повече от 100 труда - монографии, учебници, речници, помагала, студии, статии и др.

“Днешният български език е свободен и демократичен, пълен с разговорни думи и изрази. Границата между официалния, книжовно-разговорния и битово-разговорния стил става все по-преливна. Не съм съгласен да обвиняваме компютрите и интернет за езиковите провали на българите”, сподели специално за “Труд” изтъкнатият учен. И продължи: “Интернет накара много повече хора да пишат, да се интересуват от езиковите правила и норми. Впечатлението, че сега равнището на езикова грамотност е по-ниско отпреди години, е повърхностно, дори неточно. Трябва да се повиши взискателността в училище, да се подобрява общата култура и образованост, а медиите да преосмислят ролята си по отношение на образователната политика. Българският език и науките за него трябва да станат национален приоритет не само на думи, а чрез специална държавна намеса. Да не се сещаме за българския език и култура само по 24 май. Това е работа, за която Европа няма грижа, грижата и отговорността са наши.

Обезпокоително беден е речникът на младите българи, за много от които “мутренското” поведение и език стават нещо като образец. Изследванията показват, че така нар. “мутри” употребяват не повече от 300-400 думи, докато речта на един средностатистически българин оперира с не по-малко от 2500-3000 думи. За радост, днешната публична реч е много далече от тоталитарния и официозен “дървен език” в България до 1989 г. Преди промените от 1989 г. образователната и културната политика насаждаше нетърпимост към вариантността на езиковата норма в зависимост от сферата, целта и предназначението на речта и враждебност към отклоненията от нормата. В резултат на това се формира негативно отношение както към диалектите, така и към различните типове градска реч. Големи слоеве образовани българи и досега се чувстват удобно само в речевата среда на своя град или регион и изпитват малоценност в “чужда” речева среда, където най-често опитът им да превключат на “чуждия” езиков код остава частично успешен и буди подигравки, присмех и омраза. Макар този феномен да е характерен за всяко общество, хиперболизацията му в българското общество е резултат от посочените причини. След 1989 г. публичното говорене се демократизира, това подпомага успешната комуникация, стига да не се прекрачва границата между простота и простотия. Езиковата простотия е белег не само на ниска езикова и обща култура, тя отразява грубото, безцеремонно, дори цинично отношение към нещата, за които се говори”.

Българският език е високообработена формация, която задоволява в пълна степен съвременните обществени нужди, но това не означава, че езикът ни няма нужда от грижа. Така казваше и големият български лингвист Владимир Георгиев: “Българският език е прекрасен, но има нужда от грижи”, смята проф. Буров.

 

24 май е светъл български ден

“Днес манифестациите не са задължителни, но виждаме как масово хората се организират и шестват по градове и села, славейки делото на братята Кирил и Методий, българската просвета и култура. 24 май все повече се превръща в празник на нашата идентичност. Той е повод да изразим своята сплотеност и да покажем на света, но най-вече на себе си, че ни е имало, има ни и ще ни има, че ние, българите, няма от какво да се срамуваме и страхуваме и че имаме свое запазено място в днешния глобализиран свят. Ето затова 24 май е светъл ден на българския род и дух, заяви проф. Буров пред “Труд”.

 

За него

Респект и уважение към хора като него!

Изпитвам респект и уважение към хора като проф. д-р Буров. Той е много тясно свързан с институцията Великотърновски университет и милееше за неговия академичен облик през цялата си научна кариера. Мисля, че проф. Буров е доволен от това, което се случи на Общото събрание.

Проф. д-р Христо Бонджолов, ректор на ВТУ

 

Едно от малкото светила извън столицата

Светилата сред извънстоличните учени са малко. Проф. д-р Стоян Буров е един от тях. Той е вторият учен от Великотърновския университет с високи позиции в БАН. Това е признание за Търновската школа, към която той принадлежи, и за университета “Св. св. Кирил и Методий” като цяло.

Проф. Павел Павлов, историк, колега на учения

 

Студентите го уважават

Проф. д-р Стоян Буров е човек със завидна работоспособност, способен преподавател, уважаван от студентите си, учен със значителни приноси в своята научна област, принципен администратор, допринесъл много за развитието на Великотърновския университет.

Проф. д-р Кирил Цанков

 

Издига познанието ни на европейско ниво

В лицето на Стоян Буров аз виждам не само един професор, изминал честно сложния си път в лингвистиката, но и един от онези представители на българската интелигенция, които издигат нашето хуманитарно знание на европейско равнище, като базират изследователския си процес върху сложна и непротиворечива система от евристики. Затова оценявам всичко направено от него като сериозен принос към българското езикознание.

Проф. д-р Стефана Димитрова

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети