“Чудо” в София стана и обърна всичко наопаки...

Ако новото предложение Република Илинденска Македония е приемливо за Гърция, за България звучи нахално и провокационно

Не знам какво е имал предвид Никола Димитров, македонският външен министър, когато ден преди срещата на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев прогнозира, че в София може да се случи „чудо”. В политиката чудеса не се случват често, освен ако не са предварително добре подготвени. Но думите на Димитров породиха очакването, че наистина, от разговора между Алекси и Зоки може да излезе нещо сериозно и окончателно около спора за името, който им трови отношенията вече десетилетия, и който блокира пътя на Македония към НАТО и към Европейския съюз. Признавам, щеше да бъде хубаво тъкмо нашата София да бъде мястото, където двамата премиери да обявят, че са достигнали до взаимноприемливо решение. Някак исторически справедливо ми се струва, да не говорим, че щеше да е достатъчно символно...

Вест наистина произлезе, макар че не беше толкова атрактивна, колкото се очакваше. За мен това беше признанието, че Ципрас и Заев от всички варианти за името на Македония са се спрели на едно, което и двамата са приели за приемливо. И докато всички веднага започнаха да гадаят кое от познатите предложения досега е въпросното консенсусно название, докато и двамата пътуваха обратно към Атина и респективно, Скопие, за да информират институциите за решението, бомбата избухна. Република Илинденска Македония изтече отнякъде, бързо-бързо заля информационното пространство, предизвика първите коментари и закачки. Македонското външно министерство и правителството в Скопие, например, нито потвърдиха, нито отрекоха новото предложение. Но Заев в събота го потвърди и призова македонците да го приемат. Със скоростта на светлината тръгнаха и новите вицове, посветени на РИМ, съкращението от първите букви. Айде-е-е, от античността и времето на Александър Македонски тръгнахме към Римската империя, ще ставаме римляни, вместо антични... От едно мнимо величие към друго такова, мисля си.

Шегите са си шеги, но работата е сериозна за да се приеме само заради това, че най-после има взаимно одобрение между двамата премиери на някакво название.

Първо, предполагаемото название Република Илинденска Македония е извън формулата, която двете страни бяха приели за основа на бъдещето име, и около която се въртят толкова време в преговорния процес - съчетано име с географско определение. Затова през същото това време бяхме принудени да се правим на оракули кой от вариантите с такова географско определение - Вардарска, Горна или Северна, в крайна сметка ще бъде предпочетено. Определението „Илинденска” не е географско, то е доктринално.

Второ, новото предложение РИМ поставя под съмнение посредническата роля на специалния пратеник на ООН, американският дипломат Матю Нимиц. Той винаги е твърдял, и такъв бе мандатът му, че няма да вземе решението вместо двете страни в преговорите, а само ще ги подпомага с идеите за това. Негови бяха петте варианта за бъдещо име на Македония, които той беше поставил на масата, и от които Атина и Скопие трябваше да изберат приемливия вариант. Да ги припомним ли - Република Нова Македония, Република Северна Македония, Република Вардарска Македония, Република Горна Македония и Република Македония (Скопие). Република Илинденска Македония не е между тях. Значи, имаме въпрос, чийто отговор е от съществено значение - РИМ идея на Нимиц ли е, или не? И ако не е, как би се чувствал той на мястото на медиатор, чийто идеи са пренебрегнати за сметка на нещо, което не е минало през него? Изобщо - Нимиц?

Трето, в името „Илинденска”, колкото на пръв поглед да е симпатично и приемливо, има нещо дълбоко противоречиво. „Илинден” разделя македонското общество вече години наред и лично аз не виждам как „двата Илиндена” ще се помирят, как македонците ще се помирят помежду си. Вижте какво стана всяка година на 2 август, Илинден. Едната част от обществото, тази, свързана с патриотичната линия на развитието му, свързана преди всичко с ВМРО, отива да празнува над Крушево, на местността „Мечкин камен”, място героично, но и трагично от дните на Илинденското въстание 1903 г. Другата част, обвързана преди всичко с левите сили в Македония и в бивша Югославия, обединени около сега управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), се отправя към Пелинце, близо до границата със Сърбия. Там, в Пелинце, бе изградена музейна сбирка, посветена на заседанието на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония), проведено на 2 август 1944 г. Всъщност, въпросното заседание бе проведено в една от стаите на манастира „Прохор Пчински”, само на някакви си метри от границата на сръбска територия, но след отказа на Сръбската православна църква да допуска чествания там, македонските власти изградиха точно копие на въпросната стая в Пелинце и всяка година се покланят не пред оригинала, а пред копието... Пак казвам, колкото и да е важен този 2 август в историята на днешна Македония, колкото историци, политици и медии да „помпат” значението му, това е празник, който въпреки формалното му обединение с мантрата „Двата Илиндена”, не обединява, а разделя македонското общество.

Четвърто, „Илинденска” не държи сметка за мултиетническия характер на съвременна Република Македония. В политическата практика там има едно неписано правило - когато се готвиш да вземеш някакво решение на държавно равнище, винаги най-напред, преди всичко друго, трябва да се запиташ - а как ще реагират албанците. Работата е докарана до там, че политик, който не разбира това просто правило, не става за нищо. Ето и сега. Движението БЕСА, което на парламентарните избори на 11 декември 2016 г. още при първото си участие влезе с гръм и трясък с петима депутати в парламента, а през миналата година се разцепи на две в съотношение 3:2 депутати, вече има становище по РИМ. Лидерът на едното крило и основател на БЕСА Билал Касами даде да се разбере, че „всяко едно евентуално решение на новото име на държавата не трябва да съдържа название, което фаворизира една етническа група или една религия, тъй като Македония по своята обществена реалност е мултиетническа и мулти-конфенесионална”.

И пето, най-важното за нас. Когато новото име РИМ бъде прието от двете страни, ако бъде прието, то ще трябва да влезе в Конституцията на Македония. Няма как да мине без това, особено при настояването на Атина то да бъде ерга омнес, тоест, за употреба у дома и навън. И когато влезе в Конституцията, ще означава, че Македония като държава придобива монопол върху Илинденското въстание и неговите герои, които ние смятаме съвсем правилно - и исторически, и фактически основано, за българи. Някой може да каже, и аз знам кой, но няма да го спомена, че това е признание за нашето тълкуване на Илинденското въстание и героите му, и че по този начин македонците признават чрез основния си закон българската идентичност на Гоце, Даме и останалите, както и на самото въстание от 1903 г. . Значи, трябва да го преглътнем и да се прегърнем от радост. Нищо подобно. Нашето тълкуване на онзи период се различава достатъчно от тълкуването на македонската историография, налагаща го системно през годините в учебниците по история. И когато влезе в Конституцията, ще означава тъкмо това - илинденци са македонци, Илинденското въстание е македонско. А вие в София си гледайте работата. Да не говорим за „втория Илинден”, за АСНОМ, което постави началото на изграждането на Македония в състава на Титова Югославия на откровена антибългарска основа.

Всъщност, това е тематичен обхват, който, по мое мнение, ще бъде основен в дебатите в двустранната българо-македонска комисия, чийто състав бе оповестен неотдавна. Тогава, за какво ще се събира тя след толкова фанфари, с които нейното създаване бе придружено?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи