Чуждите спонсори на руските либерални медии

Русия не е онзи политически импотентен доставчик на суровини за Запада от 90-те години

Истерията, свързана с предполагаемата руска “намеса” в американските президентски избори, е нещо като огледално отражение на техниките, използвани срещу Русия, които макар да имат нищожен или никакъв успех, целят да променят хода на политическите процеси в страната.

Въпреки пропагандата срещу Русия, целяща да засили впечатлението, че медиите в страната са поставени под строг контрол, в действителност списанията и радиостанциите на “либералната опозиция” неведнъж са пускали статии и сюжети, които са недопустими по характера си за “свободния” Запад. Същите тези спорни материали, публикувани в последните години, включват:

- Твърдения, че руски сухопътни войски са разположени на територията на Донбас, даващи стотици жертви, които руското правителство прикрива. За сравнение в западните издания няма и помен от репортажи как американски или натовски военни участват в сражения, противно на официалните съобщения на правителството.

- Подкрепа за Майдана в Украйна, с който не само че бе свалено едно демократично избрано правителство, но де факто бе разрушена политическата система и икономиката на страната. От друга страна, американските медии са единодушни в критиката си спрямо всяко управление в държавите от Латинска Америка, което не се подчинява на Вашингтон, дори и ако правителствените политики са от полза за народа, какъвто е случаят в Куба.

- Постоянно и непрекъснато квалифициране на гражданската война в Украйна като “руска инвазия” и “руска агресия”. И отново - нито една военна операция на НАТО, независимо колко е незаконна, никога няма да бъде описана в западната “свободна” преса като акт на агресия.

- Статии и мнения, в които руското правителство бива определяно като пряко отговорно за свалянето на полет MH-17 над Новорусия, а подобен акт бива разглеждан като престъпление срещу човечеството, който заслужава дело в Международния съд в Хага. Това е все едно западните медии непрекъснато да пишат за изчезналия над Индийския океан полет MH-370, който бе свален от военноморските сили на САЩ, а инцидентът бе прикрит.

- Твърдения, че руските действия в подкрепа на легитимното сирийско правителство също са престъпления срещу човечеството, докато в същото време Западът подкрепя джихадистите.

- Разследването на терористичните атаки в Русия от 1999 г., отнели живота на няколкостотин руски граждани, според което се оказа, че ФСБ е взривило жилищните сгради. Това е все едно разследване на атентатите от 11 септември на New York Times да заключи, че те са част от заговор на ЦРУ.

Основната аудитория на тези издания не е руската общественост, а по-скоро техните западни благодетели и поддръжници. Финансирането на “Новая газета” идва от Холандия и от фондацията на Сорос. Неясен е източникът на финансиране на телевизионния канал “Дождь” - неговите собственици твърдят, че проектът се издържа от собствени средства, което е напълно нелепо, като се има предвид, че откакто е стартирал, никога не е бил на печалба. “Эхо Москвы” получава парична подкрепа от борда на директорите на “Гласът на Америка” (Voice of America), който подкрепя и други “либерални” новинарски издания.

Освен онези, които открито разпространяват антируска пропаганда, има и множество големи медийни издания, чиято политика показва, че те изпълняват политически задачи в пълен разрез с интересите на Русия като суверенна държава. В същото време, истинските журналистически разследвания като тези на Джулиан Асанж биват подлагани на политическо преследване. Наред с това се правят и опити да бъдат елиминирани англоезичните руски медии като RT и Sputnik, за които се твърди, че “разпространяват руска пропаганда”.

Тази ситуация повдига въпроса защо руското правителство е толкова толерантно към медии, свързани с чужди спонсори. Част от отговора се крие в гарантирането на свободата на словото и печата, заложено в руската конституция.

И все пак тази ситуация, която е напълно неприемлива, е наследство от епохата на политически и икономически отслабената Русия от 90-те години. Тогава за нея се смяташе, че трябва да представлява политически импотентен доставчик на суровини за Запада. Но истинското “рестартиране” на отношенията между Русия и Запада изисква Западът да зачете политическата неприкосновеност на процесиите и институциите в Русия - по същия начин, по който той изисква това от руската страна.

(Със съкращения от a-specto)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи