Щангите са целият ми начин на живот, много обичам да вдигам тежести – казва Георги Шиков, първият ни шампион от младежките олимпийски игри Синапур 2010 и сребърен медалист от Евро 2018. – На тренировка вероятно прехвърлям по 20 тона на ден. Не ми омръзва. По-скоро подлагаш себе си на изпитание колко още можеш да вдигнеш.

На последното европейско в Букурещ асът на националите в категория до 105 кг, спечели 3 сребърни медала -в двубоя събира 388 кг, в изхвърлянето фиксира 176 кг, а изкласква 212 кг.

И разкрива, че всеки път, когато застане пред тежестите в съзнанието му изплуват напътствията на олимпийския шампион от Москва 80 Асен Златев. А именно да мисли за следващото по-голямо изпитание, а не за килограмите, които го чакат в момента. Златев е и негов кумир. На 57 години е, но не спира да тренира, дори сега се подготвя да брани титлата си на европейското за ветеран през лятото.

Георги пък още 4-годишен се докосва до щангите. Запалва се покрай чичо си Марин Шиков, световен и европейски шампион за юноши, който става и негов първи треньор. От него научава и основните техники. Дебютното състезание за малчугана обаче не е особено успешно. Става седми на републиканско за деца. Но тръпката и емоцията да се съревновава му остават за цял живот. А след упорити тренировки две години по-късно той стъпва и на най-високото стъпало на стълбичката на първенството за деца в Сопот.

Титлата от младежките олимпийски игри в Сингапур 2010 обаче е най-големият му успех досега. „Казахме си: не сме тръгнали за второ място – спомня си с усмивка Шиков. – И ето, че се случи. А когато чуеш химна в своя чест забравяш за лишения, болки, страдания. Остава приятното чувството за свършена работа.”

Досега шампионът се е справял най-много с 215 кг, но е амбициран да постигне и 240.

В живота пък му се е случвало да вдига задната част на кола под бурните аплодисменти на приятели. Именно автомобилите са голямата страст на Георги. Често ходи на пистата в село Калояново, за да кара на високи обороти. Дори се е състезавал за купа „Дракон”, където има престижно трето място.

„Никога не съм се замислял да сменям спорта – категоричен е 25-годишният щангист, който е родом от пловдивското село Динк. – Колите са само за сваляне на напрежението.”

Като всеки елитен състезател и Шиков не е подминат от травми. След титлата от Сингапур

претърпява три операции на лявото коляно, които го оставят за дълго далеч от подиума. За да се издържа започва работа като автомоньор. В сервиза на Димитър Чингаров изкарва година и половина. Двамата са приятели и до ден днешен. Чингаров дори му става спонсор, често му дава и спортната си кола да я изпробва на пистата.

„Спортът ме научи на отговорност, постоянство, дисциплина – казва Шиков. – И най-важното, да не отстъпвам от позициите си и да си държа на думата.”

А за изграждането му като състезател голяма заслуга има личният му треньор Борислав Налбантов, с когото са заедно още от спортното училище в Пловдив.

„На състезание само неговия глас чувам – признава националът. - Много пъти сме спорили и съм захвърлял щангата. Но след два-три дни ми минава. И пак се връщам в залата.”

„Говорим си доста, дори и след тренировка – разкрива наставникът. - Винаги казвам, на момчетата: важното е не само да си голям спортист, но и голяма личност.“

И може Георги да няма особен късмет с травмите, но излиза сух от допинг скандала през 2015-а. Тогава 11 щангисти са хванати със забранени стимуланти. А разследването показва, че вината е на производителя на добавката. По същото време Георги получава травма и си тръгва по-рано от лагера в „Дианабад”, което го спасява от наказание.

Сега обаче Международната федерация си търси 250 000 долара. И ако глобата не бъде платена, всички национали са заплашени от спиране на състезателните права.

„Не ме притеснява, това е работа на ръководството да търси начин да плати сумата – казва Шиков. – Нашата работа е да тренираме и да гоним резултати.”

Но не скрива, че ако родната федерация не преодолее проблема може да потърси друга атлернатива. Веднъж вече е имал предложение да се състезава за друга държава. Азербайджан отправя апетитна оферта към нашия талант, след като ликува с титлата в Сингапур, но той отказва. „В България си е друго“, категоричен е шампионът.

И като всеки голям спортист Георги не спира да мечтае. Амбициран е към титлата от младежките игри да прибави и злато от световно, а защо не и от олимпийски медал от Токио 2020.