8000 души са денонощно на разположение на гражданите в България и са обучени да ги спасяват от пожари, наводнения, катастрофи и аварии. За да бъде защитен всеки от тях трябва да носи специални дрехи за 3000 евро на гърба си. Има недоимък в пожарната, но хората там са голямо богатство – това става ясно от думите на ген. Николай Николов, който вече 12 години ръководи нашите спасители и огнеборци.

- Падне ли сняг, генерал Николов, закъсваме в преспите без път до селата. Стопи ли се, преливат реките и язовирите, ще ни издавят. Пекне ли слънце, горите пламват. Бедственото положение тук и там вече не е новина за първите страници. По колко пъти на година се обявява?

- Десетки пъти. Обявяването на бедствено положение е в правомощията на кметовете и областните управители. През зимата то е заради непроходими пътища и откъснати села, през лятото - заради горски пожари, а наесен и напролет - заради наводненията. Нашите служби реагират по 140 -150 пъти на денонощие. По 4-5 пъти на час. И в този момент, в който говорим с вас, на пет места в страната наши хора гасят пожари, спасяват от наводнения и катастрофи, оказват на граждани техническа помощ.

- Колко са пожарникарите и спасителите, на които можем да разчитаме?

- 8408 е общата численост на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Имаме около 5% недокомплект. 8000 човека са на непрекъснато разположение на гражданите на България - готови, обучени за намеса в извънредни ситуации. От тях 6000 са пожарникари и спасители, а 2000 работят в администрацията и държавния контрол, отговарят за съгласуването на проекти и приемането на обекти за експлоатация.

- Това много ли е, или малко?

- Всеки на моето място ще каже, че са необходими повече хора. Но нашата услуга е изцяло за сметка на държавния бъджет. Тя е изключително скъпа - стотици милиони на година. Резервите са да възстановим доброволното движение в България. Това е стратегическата ни задача. Преди 2 г. законодателят задължи всички кметове на общини с население от 20 000 души да създадат доброволни отряди. Миналата година създадохме 25 нови, а тази трябва да създадем още 19. Имаме 87 доброволни формирования, оборудвани с пожарни автомобили и техника, които могат и сами, без нас, да извършват по-малки спасителни операции. Около 3000 момичета и момчета са обучени за пожарникари и спасители, снабдени са с лични предпазни средства и са готови да помагат при произшествия. До края на 2018 г. трябва да станат 5000.

- Ние, разбира се, бихме желали да ви викаме за помощ по-рядко. Няма ли начин това да стане?

- Няма как да станем по-силни от природата. Но сме длъжни да вземем превантивни мерки и да бъдем обучени да реагираме, ако не успеем да предотвратим бедствието. Държавата създаде неотдавна специален орган, който има задача да контролира стените на язовирите - на по-малките, проблeмите са при тях. Ние бяхме сред инициаторите за тази мярка. В областта на превенцията ние можем да помогнем на операторите на водните басейни да разработят планове за действие при аварийни ситуации и да подкрепим местната власт - да й подскажем например къде дигите се нуждаят от ремонтиране, а деретата от почистване. Интензивното топене на снеговете и валежите в последно време създадоха тежки ситуации. В момента обстановката е спокойна, но ние непрекъснато наблюдаваме няколко места. Първо, Дунава - там сега водите имат лек спад, но се очаква леко покачваване. И Брегово, където все още има заляти дворове и земеделски площи. И всички реки в Русе. Черни Лом, Бели Лом и Русенски Лом са с много високи нива, наводнена е доста земеделска земя. На река Тунджа около Елхово й остават още 20-ина см до преливане. Нашите хора са там, заедно с кмета наблюдават ситуацията и са готови за реакция. В близките дни очакваме усложняване на обстановката, предвид повишаването на температурите. Предупредили сме местните власти и ще им съдействаме по необходимост.

- Обикновено едни и същи реки на едни същи места си покачват нивата. Нали? И се евакуират хората покрай едни и същи язовири. Сигурно има начин това да се промени?

- Има начин. Но не може да стане от днес за утре. Има планове за управление на риска от наводнения, изготвени от Министерството на околната среда за 10-годишен период. Правителството разглежда възможността всеки проблемен язовир, който не може да бъде добре стопанисван от общините, да бъде предаден за управление на държавен орган, който да прецени дали е необходим и как може да се укрепи. Наш екип от млади хора е изготвил Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия, която е във връзка с промените в климата. Надяваме се до месец да я внесем в правителството. Тя разписва превантивни мерки за защита, със съдействието на ООН и Световната банка. Идеята е, образно казано, да престанем да се спъваме в един и същ камък.

- Пише ли в стратегията какво да се прави с оръжейните заводи и складовете за боеприпаси , тъй че да не вадите от тях изгорени хора и трупове?

- Стратегията сочи конкретния човек в конкретната организация, която има отговорност за това. Ние вървим подир събитията във взривилите се складове. Преди тях сме, когато ги пускат в експлоатация. Задачата ни е да преценим правилно ли са построени сградите, на достатъчно разстояние ли са и т.н. Процесите по утилизация се следят от Инспекцията по труда и други служби.

- Кой какво следи не виждаме, но всеки път, когато някой загине, чуваме че причината е „човешка грешка“. После тече разследване и се оказва обикновено, че грешката е на мъртвеца.

- Опасните производства се наричат така, именно защото и най-малката грешка в тях може да доведе до загуба на човешки живот. Факт е, че хората загиват в резултат от неспазване на технологичния процес. Друг въпрос е кой не го е спазил - дали загиналият или негов колега. Много е важно хората да познават опасностите в своята работата и да се научат да ги избягват. Това, че човек се е учи цял живот, не е празна приказка, повярвайте. 62-ма наши хора са на обучение сега във Виена и Варшава. Като си дойдат, ще предадат наученото на колегите си и на доброволците. Строим 6 учебни центрове за целта.

- А докъде стигна реформата при вас, генерале? Ще закривате ли пожарните в малките населени места?

- Реформата е въпрос на политическо решение. Наскоро вътрешният министър Радев спомена, че то ще бъде взето след одит на структурите на МВР, който се извършва сега. Предстои да видим дали ще изведат някои звена от министерството, в което има много дейности, включително и нашата. Засега мога да кажа, че няма да закриваме пожарни служби в България.

- Но по-рано казвахте, че не може без това. И жители на малките градчета излязоха на митинги в защита на своите пожарни.

- Благодаря на всички кметове и граждани, които защитиха своите пожарни служби. Това е висок атестат за момчетата и аз не крия, че ми беше приятно да го чуя. Но имаше изискване да осигурим за всяко произшествие по трима души в екип. Проблемът не беше толкова в парите, колкото в това, че законът не позволяваше да назначим в МВР в рамките на 2 месеца над 1000 човека. Това стана възможно, след като законът се промени и успяхме да осигурим финансови средства. Скоро ще обявим още един конкурс за 250 пожарникари и спасители. И ще сведем недокомплекта под 1 процент.

- По едно време потърпевши се оплакваха, че като пламне къща някъде, пращате един пожарникар. Той гаси, шофьорът слиза да му помага, а циганетата от махалата му разкостват колата.

- Истината е, че никога пожарите не са били гасени от двама души. Да, в малките населени места, където са двама в местната служба, те пристигат първи и поемат удара в първите 5-6 минути. Но веднага им пращат подкрепление по план от съседната служба, която е по-голяма.Пожарни служби има на 202 места в България.

- Чувала съм ви да хвалите кметовете, че много ви помагат. Говори се обаче, че зашуми ли реката, те евакуират населението и обявяват бедствено положение, само и само да вземат едни пари от държавата.

- Бедственото положение не ангажира държавата с финансова помощ. Имаше такова предложение, но законодателят не го прие. Кметовете по-скоро се презастраховат понякога, за да привлекат частни фирми, които спешно да укрепят дигите или да свършат друго нещо, което би трябвало да се свърши преди бедствието.

- Гледах филм за един кмет в Австрия, как гаси пожар начело на доброволци, облечени еднакво със спецоблекла и с висок авторитет сред гражданите.

- В Австрия, която е сравнима по големина с България, има само в 4 града професионални пожарни. У нас на 1000 човека се падат 9 доброволци, а в Австрия - 31, това прави цяла армия! Що се отнася до авторитета, ще ви кажа, че в полския сейм над 100 депутати са доброволни пожарникари, а зам.-вътрешният министър е председател на доброволната дружина в своето село. На Запад, за да станеш политик, трябва да покажеш, че си работил доброволно за обществото. Там доброволчеството е въпрос на престиж. У нас е по-друго.

- Що за хора са нашите доброволци?

- Някои са ентусиасти. Виждал съм ги във Вълчи дръм, Пловдив, Сатовча - как сами си организират дежурства и ходят на произшествия. Има и други, които кметът ги е събрал оттук-оттам и ги е назначил за доброволци, за да изпълни закона. Ние ги обучаваме , държавата им купува лични предпазни средства. Със съдействието на г-жа Плукчиева от Швецария получихме за тях дарение от дрехи. Те си имат професии и друга работа, а когато се обучават и участват в спасителни акции, им се дава почасова минимална заплата - около 5 лв. за час. Някои общински съвети ги поощряват с по-евтини дърва, по-ниски такси за детски градини и т.н. Трудът им е доброволен, но не е безвъзмезден, какъвто е в повечето западни държави.

- А държавата успява ли да осигури със защитни облеква професионалните пожарникари?

- Всеки пожарникар трябва да има лични предпазни средства: дрехи от трудно горим плат, каска, ботуши, колан . Много е скъпо всичко това - за да е защитен, той носи върху себе си 3000 евро. Доставили сме няколко хиляди комплекта в последните години, но те имат 5 г. срок на годност, след който нямат гаранция от производителя. Това не значи, че са неизправни, но изисква непрекъснати доставки. Сега очакваме от чужбина 750 комплекта, след обществена поръчка, разбира се.

- От Канада ни пратиха бракувани дрехи, оплакаха се ваши колеги. Съжалиха ни, казват, че ни изгарят краката и сме облечени като клошари.

- Да ви кажа ли как беше с дрехите от Канада? Половината бяха използвани, но не бракувани или негодни. Зам.кметът на Торонто, лека му пръст, по време на посещение в Пловдив разбрал, че има проблем с дрехите в пожарната. Като се прибрал, убедил общинския съвет да купи нови дрехи за пожарникарите в Торонто, а техните да прати на колегите им в Пловдив.

- Съжалил ги е. Може да ги е чул и как мечтаят за стълби, стигащи до 11-ия етаж и за хеликоптери, с който да гасят горите...

- Вече купихме стълби, над 30. Доставили сме 10 в различни градове - чисто нови, 42-метрови, които стигат до 13-ия етаж. Хеликоптер още нямаме. Бяха осигурени финансови средства по европроекти, но не можахме да се договорим с производителите за доставката в срок. Хубаво е, че мина нашето предложение в Министерския съвет - 4 от хеликоптерите на ВВС да бъдат оборудвани за гасене на горски пожари и спасителни операции.

- Да речем, че техника ще имате, ще сбъднете мечтата си. Но с хората как е? В МВР на шефските позиции е пълно с пенсионери, които са си взели 12-те заплати и са се върнали на работа. Няма качествени кандидати, хиляди са празните щатове. А при вас?

- Ние се стремим непрекъснато да подобряваме битовите условия за работа на спасителите и пожарникарите. До края на годината 23 сгради ще бъдат изцяло реновирани. Правим усилия да спечелим проекти за други двайсетина - и тях да оправим догодина. Строим нови пожарни в София и в Карнобат. Всяко място се заема с конкурс при нас. Тежки са изпитите по физическа подготовка, те не са по силите на възрастни хора. По шестима младежи кандидатстват за едно щатно място, до конкурс допускаме около трима. Така че имаме избор.

Нашият гост

Николай Николов е роден на 25.11 1962 г. в Перник. Магистър от факултета „Пожарна и аварийна безопасност” в Академията на МВР (1991).Започва работа като сержант огнеборец в родния си град през 1982 г.. Пет години по-късно е вече командир на отделение, а след като завършва висше образование става лейтенант и расте в чин и длъжност като инспектор, началник група и началник на пожарната в Радомир и Перник. Награждаван е многократно, повишаван предсрочно и през 2006 г. е назначен с указ на президента Първанов за директор на националната служба по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е и до днес.