Въпрос: Не предадох в срок доклад на началника си и той ме глоби с 50 лв. Нямаше как да извърша работата в кратко време, за което ми бе поискана. Закъснях само с няколко часа. Има ли право работодателят да ме глобява за подобно нещо?

В. Василева, гр. Пловдив

Отговор: Наказанията, които работодателят може да налага при нарушаване на трудовата дисциплина, са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. В закона не съществува дисциплинарно наказание „удръжка от заплатата”, „парична глоба в размер на...” и други подобни.

Работодателят категорично няма законовото право и не следва да прави удръжки от трудовото възнаграждение във вашата ситуация. Налагането на подобни „глоби” е грубо нарушение на трудовото законодателство.

Не са рядкост случаите, в които служители изпитват на гърба си своеволията на своя работодател, включително във връзка с удръжки от трудовото възнаграждение, като например удръжки за закъснение за работа/среща, за говорене по телефона, за пушене на нерегламентирани за това места и др. Също така някои работодатели налагат своеобразни „глоби”, които законодателят не е предвидил като вид финансова санкция спрямо служителя/работника.

Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 от КТ.

Работодателят има възможност да потърси и имуществена отговорност от работника или служителя за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от КТ за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.

В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Едва след този срок и ако работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс (чл. 210, ал. 4 от КТ).

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор