Шило в торба и Мумия във властта бодат

През юни „Труд“ писа, че вкарването на някой си Антон Тодоров от ГЕРБ в парламента е груба грешка, тъй като преди това същият е избълвал тежки думи срещу партията и омаскаряващи упреци по адрес на първите й лица. Как е бил харесан за депутат, след като пределно ясно се е показал като видимо своеобразна личност с много „остри ръбове“ в характера? Та шило в торба мирно не стои, боде, тъй като не му е там мястото!

Макар и епизодично, но вече се беше проявил в някои медии като лишен от социална гъвкавост, себеотносен с неадекватно високо себеусещане субект, мнителен и болезнено докачлив. Неотстъпчив до грубост при спор, злопаметен, ангажиран с безпочвени конспирации, често изкривено боравещ с фактите и причудливо отразяващ действителността. Очевидно словесно невъздържан, гневлив и агресивен в публичното пространство.

В естествената си маргинална среда, Тодоров вероятно не създава сериозни конфликти - свикнали са му, пък и общува предимно със себеподобни. В наситена с разнообразни контакти среда като публичната и особено политическата „острите ръбове“ стават още по-релефни и пречат на подобни особняци да се придвижват без да причиняват на околните синини и цицини, без да предизвикват реакции на неприязън и отхвърляне. Не му е там мястото, затова.

При това, при всичката му липса на гъвкавост, се наложи да прави завой на 180 градуса, за да обяснява как ГЕРБ за него вече не е шайка, а мечтаното политическо поприще. За медиите провокациите към политиците са нещо естествено, разбираемо и по принцип полезно за обществото. Те се възползваха от изпадането му в силно стресово състояние. И ето: “Аз съм като мумията, не се храня, не спя, не съм от този свят и винаги се връщам. За ужас на червените.“

Едва ли са много изненаданите от бушуването на Тодоров в Народното събрание и медиите, очаквано причинило няколко доста неприятни за ГЕРБ убождания. Само Менда Стоянова сподели, че почувствала срам от изказванията на колегата. Ами да не са го качвали на гръб, че да ги боде в хълбоците!

Дежурните по подривни акции соросоиди бързо прилепиха към Мумията патриотичния фронтовак Валери Симеонов и организираха поредното си мероприятийце – протест под егидата на Асоциацията на европейските журналисти. За да го преформатират.

Мигом към него се сурнаха да го главят шмекерите на чужда издръжка - капиталците Прокопиеви, тез поборници за единственото правилно слово и пълното национално обезличаване.

Както и през 2013 г. припнаха да се закачат за един спонтанен митинг срещу кадровата глупост на Местан и Сергейчо, да го яхнат и заблудят спонсорите си, че им плащат за реални заслуги, че имат някаква обществена стойност в България. Добре, че ГЕРБ им сложи яко рамо на улицата и 14 чужди посланици, проводени от Посолството.

Та и сега нездравият блясък в очите на подривните елементи от „Българи за Америка“ е в потвърждение на хъса им да чучнат пак пред пълна копаня. Никаква стойност нямат „Да-българистите“, ако не успяват да правят мръсно на управляващите, ако не разкъсат коалицията на ГЕРБ с обявените за националисти „Обединени патриоти“. Нищо не струват и хрантутниците капиталци, ако не провеждат акции срещу недотам либералното според тях правителство. Ето за кои сили реално поработи като депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, самоопределил се като Мумията.

Но не е само този очаквано скандално проявил се кадър на управляващите. Ами възторженият поет-многопартийник Спас Гърневски от какви съображения е настанен в Народното събрание на мястото на някой заслужил гербаджия? Ако някой е мислил да го използва като среден пръст срещу социалистите, е сгрешил. Той им е за хапливи подмятания и иронични закачки, но от това губят поредните му съпартийци. Срещу нито една видима полза за приобщилите го.

Социално-психологически борецът за/против паметника „Альоша“ в Пловдив е силно различен от Мумията. Свикнал по социалистическо време трайно да присъства на различни мероприятия на БКП и Комсомола, да се перчи по трибуни и в челото на манифестации, няма никакви проблеми от морално-етично естество мигновено да посинее в СДС и ДСБ. Пределно, восъчно гъвкав индивид, след изключването от сините клиентели се втурва къч силните на деня.

Този типаж е забележително манипулативен, прелъстителноста му на първо време е забележима за сравнително малък процент общуващи с него. Както и добре прикритата зад показна екзалтация повърхностна и много неустойчива емоционалност, която му позволява да е възторжен и при това крайно противоречив. При него малозначимото може силно да се преувеличи, както и да се омаловажи и дори изличи нещо важно и съществено.

И както почти без никакви усилия и аргументи, може да внушава доверие на другите. Така самият той често е пределно податлив на внушения. В преломни времена като нашето след края на 1989 г. с театралничене и драматични стойки такива люде често успешно фиксират в себе си хорското внимание и така си осигуряват немалки изгоди. Поставени в светлината на прожекторите обаче, например, на власт или в централните медии, те лесно придобиват карикатурни нюанси, показността на чувствата им става релефна и дразнеща.

Става видим и огромният им копнеж за вниманието на публиката, ръководещ все по-значителна част от действията им. Много са привлечените от политическото поприще актьори-любители. Роденият в дантели Георги Марков, Вторият Левски и русофилски националист Волен Сидеров са все от тази „кръвна група“. Напират на сцената с всякакви средства, защото само свидетелствата за чуждия интерес към тях, ръкоплясканията и дори освиркванията ми служат за самооценка.

Гърневски много добре знае каква вълна от насмешки и сарказъм по свой адрес ще предизвика от разни посоки, но не го сдържа да предизвиква бесепарите. Звезден момент е за него, пак е на трибуна, пак ръкомаха и громи враговете! Сидеров не може просто да се ожени за пореден път, той трябва да вдигне сватба за чудо и приказ, да предизвика широк отзвук, та ако ще да е предимно презрителен и отблъскващ. Клоунада, гарантираща трайността на ниския рейтинг на парламента.

Неавтентичността деформира ума. „Не мисли нечестно“ учи легендарният самурай Мусаши Миямото, което значи да бъдеш автентичен, верен на себе си, истински. Или не просто да бъдеш честен към околните, а преди всичко към себе си. Това липсва на представителите на восъчно гъвкавият типаж, заселил обилно политическия и обществен живот у нас, в Евросъюза и по-далеч.

За какво им беше на ГЕРБ очевидно зареденият с конфликти Антон Тодоров, нееднократно показал отрицателното си отношение към посочените от него като „шайка“ нейни водачи? Кой го вкара в парламента? „КОЙ?“ сега е много по-уместно, отколкото през 2013-а. Не може да е станало без съгласието на Бойко Борисов. Цветан Цветанов ли го е прокарал, за да атакува „Грипена Радев“, или отвън са му го натрапили, както преди „реформаторите“ с Радан „Знамето“? Гърневски какво положително носи на управляващите?

И други подобни се увъртат в парламента и администрациите. Чак на това ниво не е „материалът“, с който единствено разполагат гербаджиите. Нямат реална конкуренция за упражняването на властта, десните са фикция, БСП не е одобрявана от хегемона, но точно по тази причина ГЕРБ е пред заплахата от вътрешно разложение. Първите симптоми вече се забелязват.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи