Щангисти на Абаджиев още чупят рекорди

Jpeg

Иван Абаджиев, може би най-големият треньор в историята на българския спорт, е в по-добрия свят. Но някои от неговите състезатели все още печелят медали, дори на възраст, която не изглежда подходяща за високи спортни постижения.

Ивелин Петров отвоюва 4 златни медала на завършилото наскоро европейско първенство по силов трибой за ветерани. Той е на 50 години и се състезава във възрастова група „Мастърс II“ от 50 до 60-годишни. А ръцете му стискат лоста отново след 17-годишно прекъсване.

„През 2000-тка година спрях със спорта – разказва Петров, който е един от пионерите на силовия трибой у нас. - Преди това бях първият европейски шампион на България.“

Спортът – комбинация от клек, вдигане от лег и мъртва тяга, става популярен у нас през 90-е години. Първоначално привлича предимно бивши щангисти, сред които е и Петров, който дори е бил част от националния отбор. Той е в категорията на олимпийския шампион от Барселона 92 Иван Иванов.

„Тренирахме при Иван Абаджиев – спомня си Петров. - Като реших да се насоча трибоя, го предизвиках да се занимава с мен. И той прие, взе ме на индивидуална подготовка за европейското през 1994-а. Не мисля, че някой, дори олимпийските ни шампиони в щангите, е минавал през такова нещо. В националния отбор, все някак можеше да се скриеш в навалицата. Сега той беше непрекъснато зад мен и ме пазеше на всеки опит. Или се прави, че си говори с някого, но ме следи с ъгъла на окото. Случваше се да ми каже: „Хайде, прави последния“. Аз го правя и си събирам нещата да си ходя, нямам сили да вървя, а той: „Кога ще го направиш?“ Отговарям му, че съм го направил, но той .... не видял: „Докато не го направиш, няма да си тръгнеш“. Правеше през ден този номер.“

Легендарната строгост на Папата на щангите обаче по никакъв начин не е накарала Петров да намрази щангата.

„Още когато започвах, родителите ми бяха много против, но аз държах на своето – спомня си спортистът, който смята, че самото присъствие на Абаджиев в подготвителния процес му е помагало на състезанията. - Следващите години тренирах без него. На кантара килограмите са същите, правя тренировките по същия начин, но като отида на състезанието, винаги много малко не ми достигаше за титла. А когато си подготвен по неговия начин, какво и да стане, ти си готов за всичко. Но пък и съдиите почнаха да ни режат. Като след САЩ 94 във футбола – един път те изпускат и после вече не.“

На пръв поглед в тези спортове няма място за съдийски своеволия, но на последните големи състезания в щангите имаше немалко моменти, в които реферите не бяха единодушни дали някой опит е редовен или не. Оказва се, че това го има и в силовия трибой – много строго се следи за точното изпълнение на движенията, което понякога е адски трудно с толкова килограми от двете страни на щангата.

„На мен ми отрязаха два опита на тягата – казва Крум Крумов, който също е шампион от европейското за ветерани. - Иначе щях да вдигна повече. Но до последно не знаех дали ще вляза в състезанието и реших да не рискувам. А ги вдигнах и ако го бяха признали, щях да сложа с 20 кг отгоре.“

Двамата печелят титли и поставят световни рекорди на шампионата в Дьор (Унгария). Петров е шампион с трибой от 545 кг след световен рекорд от 200 кг на клек, 145 кг на лег и 200 кг от тяга – най-добри резултати във всички движения. Крумов пък е пръв при 105-килограмовите с 727,5 кг (290 кг - също световен рекорд, 147,5 кг, 290 кг), взима злато в клека и сребро на тяга. Той също се връща към състезанията след дълго прекъсване – 16 години.

„Моят случай е аналогичен – разказва Крум. - Също съм бивш щангист, макар и не толкова успешен като Ивелин. И аз също не се бях състезавал 16 години, но продължих да тренирам. Най-лесно беше да се занимавам с нещо сходно. Тогава нямаше специализирана литература. Намирахме само изрезки от вестници, в които прочитахме резултатите от някое състезание и ги съпоставяхме с нашите. В един момент видях, че постиженията ми са близки до най-добрите в съответната възрастова група. Пък и имах да си връщам, защото през 2009-а, когато направих 40, световното първенство щеше да е в София. В последния момент обаче от федерацията казаха, че нямат пари да го организират и го дадоха на Чехия. Затова сега за мен това е нещо като реванш.“

Крумов също е на 50 и се опитва да върне младостта с щанга в ръка.

„С възрастта се променят много неща, най-вече ставите. Много по-лесно може да се контузиш, а много по-трудно да се оправиш след това. Но пък силовият трибой е много удачен спорт за хора в по-напреднала възраст, тъй като силата е едно от физическите качества, които се запазват в по-голяма степен през годините. В други спортове има състезания за ветерани над 35 години, а при нас са над 40. Олимпийските щанги са най-вече бързина. При нас пък е важна статичната сила, която трябва да я поддържаш няколко секунди.“

Но има някои параметри, които няма как да останат същите с времето. „56“, отговаря първоначално Петров на въпрос в каква категория се състезава. Погрешка казва теглото от активната си кариера като млад. А сега е при 66-килограмовите при това с много усилия.

„Това ми беше най-големият проблем – добавя той. - Почти 7 кг трябваше да свалям. Месец-два преди състезанието закусвах единствено мюсли с мляко, хранех се само с чисто месо, яйца. Колегите започнаха да ме майтапят.“

Също като Крум, и Ивелин е взел решението да опита силите си на състезание, когато видял, че вдига щанги, които са близо до рекордите във възрастовата група.

„Тренираме след работа, все пак трябва да си изкарваме хляба – признава Петров. - Четири-пет пъти седмично. Пък и възрастта си оказва значение. Възстановяването е много по-слабо. Тренировката е по-различна. Но най-големият стимул за мен беше, че когато реших да участвам, съпругата ми каза: „Идвам да те гледам с децата“. Оказа се, че имам пълната й подкрепа. Много мои приятели също дойдоха на свои разноски. Но за мен най-големият стимул се оказа това, че и децата ми ще ме гледат.“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт