Нарастващата опозиция срещу Брюксел вече е невъзможно да се игнонира

Появата на ЕС е една от последиците от разпадането на СССР. Първоначално в него влизат шест страни - Германия, Белгия, Италия, Люксембург, Холандия и Франция, след договора от Маастрихт, влязъл в сила на 1 ноември 1993 г. Новата структура е по-скоро клуб по интереси, а Вашингтон все още е загрижен за осигуряването на успех в Студената война. Когато картината се промени и от европейските граници (за тяхната неприкосновеност гарант бяха САЩ, съгласно договореностите в Хелзинки (1974 г.) не остана и следа, обърнаха внимание и на ЕС. Интересът на САЩ беше да се укрепи тази организация, така че тя да следва американската политика и да изпълнява определената й роля, когато и където се налага. Но след известно време Евросъюзът беше изправен пред редица проблеми - политически, икономически и военни.

Едно от условията за приемане в ЕС е съгласието за ограничаване на националния суверенитет в замяна на представителството в институции, действащи в общ интерес.

Отрезвяването дойде по-късно, протестните настроения нараснаха, а раздорът вътре в ЕС по линията "Запад-Изток" между старата и новата Европа е очевиден. Броят на държавите, започнали открито да се противопоставят на инструкциите и на задължителни решения от Брюксел нараства. Някои противоречия са толкова остри, че тях трябваше да ги разглежда Европейският съд, а Европейската комисия инициира "дисциплинарен процес". Ръководството на Полша беше пряко обвинено в нарушаване на принципа на разделение на властите, както и в натиск върху съдебната система и медиите. А на Унгария Европейският парламент безпрецедентно наложи санкции за "унищожаването на демократичните институции, нарушаването на принципите на правовата държава и основните европейски ценности". Причината за тази остра реакция бе законът, приет в Унгария (юни 2018 г.), с който се криминализира предоставянето на помощ на незаконните мигранти.

Проблемите, породени от миграционната политика на ЕС, наистина предизвикаха остри разногласия. Имаше опити за принуда - Европейският съд задължи Унгария и Словакия да приемат бежанци, но вишеградските страни (Унгария, Полша, Словакия и Чехия) се противопоставиха съвместно на квотите за миграция, подкрепени от Австрия. Властите в Италия започнаха най-тежката си борба срещу нелегалните мигранти и в крайна сметка затвориха пристанищата си за тях. В Германия исканията за затягане на миграционната политика принудиха федералния канцлер Ангела Меркел да признае, че е допуснала грешка.

Политическите проблеми съпровождат икономическите и вече не се налага да се говори за равенство и единство. Декларираните цели на ЕС за повишаването на жизнения стандарт, социалната защита и други ползи се превърнаха в нещо друго и само увеличиха разликата между старата Европа и младите европейци. За държавите със силна икономика премахването на бариерите допринесе за растежа на тяхната икономическа мощ, но печалбите за някои със сигурност се оказаха загуба за другите.

Гърция, Италия, Испания и редица други страни настоятелно бяха призовавани да се откажат от определени видове бизнес в замяна на субсидии. Така например, ЕС реши в северните страни като Финландия, Дания и Швеция, да се развива риболова, а южняците да се съсредоточат върху туризма. Сумата, обещана като субсидии, беше привлекателна. Идилията не продължи дълго и имаше тежки последици, особено за Гърция, която обяви несъстоятелност, а няколко други страни от ЕС бяха на две крачки от икономическия колапс. Над 320 млрд. евро отидоха за спасяването на Гърция, но без осезаем ефект. Страната беше повалена от корупцията, безработицата надхвърли 20%, стачките се превърнаха в национален спорт, а икономическата стагнация стана постоянна.

Сред петте основни икономически критерия, известни като маастрихски, държавният бюджетен дефицит на държавите-членки на ЕС не трябва да надвишава 3% от БВП (този показател е намален до 2%), а държавният дълг да не е над 60% от БВП. Днес в ЕС средният държавен дълг е 86,7%, т.е. заплахата от неизпълнение става системна.

Що се отнася до военните проблеми, френският президент Макрон направи заявка за създаването на единна въоръжена армия на ЕС. Тази идея не е нова след като на 13 ноември 2017 г. министрите на отбраната и на външните работи на 23 страни от ЕС официално представиха план за обща европейска отбранителна система, и подписаха документ, наречен "Уведомление за постоянно структурирано сътрудничество". Страните, които не го подписаха, са Дания, Ирландия, Португалия, Малта и, по очевидни причини, Великобритания.

От 28-те държави-членки на ЕС, 22 от тях са членове и на НАТО, но само четири страни от тях внасят повече от 2% от своя БВП (показател, определен от съюзни ангажименти). Това показва, че е малко вероятно ЕС да намери ресурси за своя военен блок.

Президентът на САЩ прие като обида изявлението на Макрон, че на Европа е необходима единна армия, която да може да защитава ЕС срещу Русия, Китай и САЩ. Да си припомним реакцията на Тръмп на предложението на Макрон за сътрудничество в търговията, тъй като „имаме общ проблем с Китай", на което Тръмп отговори, че ЕС е "по-лош отколкото Китай". Ето и мнението на генерал Джордж Патън, един от най-прославените военни командири от Втората Световна война, казано преди време: "Бих предпочел да се срещна лице в лице с германска дивизия, отколкото да имам френска зад гърба си". Така, че въпросът дали ЕС ще просъществува до 2025 г. в никакъв случай не е излишен.

Спасението на Италия ще е трудно

Спасението на Гърция може да изглежда лесно в сравнение с Италия, където сегашното й положение изглежда много по-сериозно. Националният дълг на тази страна достига 131,8% от БВП или над два трилиона евро. Италианското правителство отхвърли искането на ЕК за изменение на проектобюджета си с прекомерен дефицит за 2019 г., и постави ЕС пред изключително труден избор или да предостави на Италия спешна помощ, чийто размер може да надхвърли капацитета на ЕС, или да се откаже от изискването си дефицитът да не надвишава 10%.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)