Ще пробие ли газовата дипломация на САЩ през Полша

Речта на американския президент Доналд Тръмп, която той произнесе на един от централните площади в полската столица Варшава, предизвика силен отзвук. Той постави акцент върху няколко теми, които през последните месеци бяха част от формиращата се външна политика на новия президент на САЩ.

Една от тези теми е свързана с инициативата „Три морета“. Тя концентрира желанието на американската страна да диверсифицира  енергийните доставки за държавите от Централна и Югоизточна Европа. Основната идея е да се внася и продава втечнен газ от САЩ. Това е свързано с изграждането на интерконектор в Полша за връзка с Хърватска и така да се създадат възможности за използване на втечнен природен газ в тази част на Централна и Югоизточна Европа.

Проблемът обаче е, че когато слушаме и гледаме подобни изявления, това винаги се свърза с въпроса „Кога?“. А на този въпрос трудно може да се отговори. Както от американската страна, така и някои други. В момента всичко е на етап изграждане. Полша от няколко години работи по въпроса. Така беше и когато преди няколко години Полша реши да се възползва от друга американска инициатива – проучване и добив на шистов газ. Няколко години се правеха такива опити с интензивното участие на полската държавна машина. Накрая се оказа, че освен да разбие пътища, инфраструктура и околната страна на Полша , не се постигна нищо друго.

Сега отново поляците са прегърнали поредната американска инициатива – за доставки на втечнен природен газ. Не трябва обаче да се забравя, че този газ е много по-скъп от конвенционалния.  Но тука отново можем да говорим за политика, а не за възможности днес или утре да се случат нещата. Съществува една фраза отпреди шест-седем  години – 2010-2011 г. беше кулминацията на полския ентусиазъм за шистов газ, та фразата беше „90 процента ентусиазъм, 10 процента – прагматизъм“  Същото можем да кажем и сега.

Когато тръгнат да решават въпроси в енергийната сфера, поляците на първо място поставят антируската си позиция. Всичко, което не е Русия, за тях е хубаво. В случая за пореден път наблюдаваме ентусиазъм, как идващият втечнен газ от САЩ ще преустанови руската енергийна зависимост на страната. Това е втори етап от американските опити през последното десетилетие да изхвърлят Русия от европейския енергиен пазар. Най-напред беше шистовият газ. Даже през 2009 година тогавашният президент Барак Обама я обяви за година на шистовия газ. Заговори се и за т. нар. шистова дипломация на САЩ.

Осем години по-късно вече можем да говорим за нов етап на амeриканско настъпление на европейския енергиен пазар. Политиката вече е на втечнения газ. Склонна съм да коментирам, че това няма да се осъществи бързо. Няма да е утре. Никой от специалистите експерти в технологията на този процес не се наема да каже кога може да стане това.

Когато говорим за втечнен газ и за всички операции, свързани с втечнения газ , не бива да забравяме, че той не е само интерконектори, но и инфраструктура. И отново повтарям – той е много по-скъп. Говорейки за диверсификация, можем да коментираме различни видове енергия, важното е да се създаде конкуренция, а тя пък да доведе до по-ниски цени.

Знае се, че когато по енергийни въпроси говорят политиците, това е предпоследното мнение. Политиците следват своя си стратегия. Неотдавна отново се заговори за „Южен поток“. Това, което излезе тези дни в руската преса, за пореден път доказва този извод. През юни отново се активизира темата „Турски поток“, но покрай него и „Южен поток“, имаше изявление от министерството на енергетиката на Руската федерация, че „Южен поток“ не е в плановете на страната. Но преди два дни, в контекста на американските газови амбиции, се заговори отново от руска страна, че ще има всъщност модифициран вариант на „Южен поток“ – „Турски поток“.

Още по време на Санктпетербургския икономически форум Русия подписа „пътна карта“ с България, Сърбия и Унгария и се заговори за възстановяване на „Южен поток“. Това още един път показва, че проект под Черно море за газопровод, независимо как ще се казва, е от стратегическо значение за Русия.

Заради климатичните промени през последните години Русия все повече увеличава  транзита на газ към Европа. Не само, защото го иска това, но и защото Европа не може да се справи с ниските температури през зимата. За първи път този февруари беше съобщено, че 34 процента  от газа, който са използвали европейските потребители, е бил руски. Ето още едно обяснение за намеренията за ударно  навлизане на американците на европейския енергиен пазар. Знае се, че Русия е с много силно присъствие на енергийния пазар в Европа – газ, нефт, ядрено гориво.  Затова единственото, което могат да направят САЩ, е отново да се включат в газовата надпревара.

И това го наблюдаваме, виждаме го и след знаковата реч на президента Доналд Тръмп в Полша.

 

Важно е каква ще е цената

Цената на природния газ (не на втечнения – б. р.) в САЩ е двойно по-ниска от тази в хъбовете в Европа – около $110 в сравнение с $220 за 1000 куб. м, твърди Валентин Кънев, шеф на Балканската черноморска петролна и газова асоциация, в интервю за „Блумбърг тв“.

„Полша може да стане разпределителен център не само за американски газ. Тя не би се отказала и от доставките от страни като Катар и Норвегия. Тук пак има голямо значение цената. Но Полша би могла да бъде едно добро място, където да се доставя газ, още повече, че този пазар не е развит, САЩ не са развили този пазар на доставки в Европа“, казва Кънев.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари